В градината на моята младост,
сега се връщам мислено назад.
Над нея няма облаци и дъжд,
там рáснат нежни,приказни цветя.
Там няма скръб,а само радост, ...

Не е възможно да наваксаш
премълчаното с години.
Как да заситиш вчерашния глад.
Е, бил си друг, била съм и любима -
с висок на усетливост праг. ...

Дъждът с мъгливите си мисли
размива хоризонта в локва,
където отхвърляните истини
се губят в концентричните окръжности
на камъчето неудобно от обувката. ...

Болката не е разплата,
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...

Мнозина, следвайки фолклор и религии са приели, че Дявол е ангел на мрака. Прокуден Божи син. Аз ще ви разкажа друго. То е плод на моята фантазия и звучи достоверно. Не! Не съм еретик. Но, опитвам да проумея един персонаж, който, подобно на Мария Магдалена е доста едностранно представен. Все пак, то ...

На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко, ...

В клоните
зрее звезда.
Книгата се разплака.
Имаше някога
клони, листа... ...

Да бъдем двама. Нищо, че вали.
Като оназ рапсодия във синьо
дъждът да плаче. Нека си вали.
При нас е романтично и красиво.
Не се измъчвай, твоя съм, нали? ...

Тръгнал по пътя,
по който мъдрецът се връща.
Водата ми мътят,
но и ме прегръщат.
И няма да спра, ...

Ранена птица съм трябва да се спусна
и да се скрия от света на хората...
Боли ме! От предателства и злоба!
Боли ме! Дори не искам вече
и сама със себе си да споря! ...

Облаче бяло
- Я кажи ми мое облаче бяло, българи в чужбина дали си видяло.
- Виждам ги и са много работливи,
но за жалост те не са щастливи!
Там работят от сутрин до вечерта, ...

Защо ли повярвах на поглед миражен,
миражът е миг, животът - борба,
мигът е съдбовен когато е важен,
или когато решава съдба.
Защо ли повярвах на твоите думи, ...

Какво ли търси мъжкото сърце? -
се пита всяка женска същност.
Жената винаги готова е да отдаде,
последното си пълно с вяра зрънце…
Жената как обича ли? Обича! ...

Ерос Рамацоти - Времето между нас
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Giuseppe "Pippo" Rinaldi (Kaballà) & Antonio Galbiati
------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Festivalbar 2003
-------------------------------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Емоция, която за вечно в теб остава
Фестивалбар 2003
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

В една саксия цвете съм засял...
А то не иска да поникне!
Дори и втренчен да седя
едва ли ще го трогна...
Дали е правилното семе? ...

Скъпи мой, живей като ангел,
закрилящ живота и любовта.
Обичам те! Орисана съм с този огън!
Чувствата от тялото преливат
и пишат мелодия любовна. ...

Неказани думи,
а толкова дълго очаквани
се забиват като кол
в сърцето.
Недовършените дела ...

- И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ...

Би ли преминал с мен през Адските полета?
И бос, и гол ще стъпиш ли във алената жар?
На вятъра жесток ти би ли се оставил,
и ще гасиш ли до припадък негасена вар?
Готов ли си през времето назад ти да се върнеш, ...

Ерос Рамацоти - Срещу вятъра
--------------------------------------------------------------------
Autori: Claudio Guidetti, Eros Ramazzotti & Adelio Cogliati
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Клаудио Гуидети, Ерос Рамацоти & Аделио Коляти ...

Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...

Мода & Харабедепало - Както художникът
-------------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...

Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...

Мода - Това, което не ти казах (Прости ми...)
---------------------------------------------------------------
Autori: Francesco Silvestre (Kekko)
---------------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Силвестре (Кеко) ...

Братът пред портата застанал,
с юмрук да удря той захванал,
но никой там не отговорил,
вратата никой не отворил.
Натиснал с рамо – не помръдва, ...

Съвестта ме молеше...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...

Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...

тате, какво е това бютифул?
-това е панделката на дъгата
усмихната от твоето лице
-това е светлината
когато очичките ти търсят синьото море ...

В това непоетично време
защо съм седнала и аз,
защо ли, дявол да го вземе,
редя куплети тихичко в захлас...
Днес кой ли с четене ще се заеме, ...

Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...

Не мога нежността да победя,
нито тъгата лесно да забравя,
покорна, примирена да седя,
че нищо не разбирам да се правя.
Не искам самотата за сестра, ...

След нашата раздяла аз как си обещавах
да не плача и тъй да стане се надявах,
обаче друго стана да сдържам не успявах
сълзите си, не воля, а сила аз им давах.
Реших да давам сила, аз исках да си моя, ...

Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
- Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
- Какво ти каза, Пепи?
Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
- „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и вика ...

на теглилката
на вселените стихът
ги надтежава

Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...

КРИЛА
Закачих крилата на простора
и прострях си бялата душа,
на слънце да почине от умора,
и от обичане, уж на шега... ...

На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ...