Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър. На майката - измъчена жени ...

През сълзи ще целувам сега
някой друг, теб когато те няма.
Щом забърза отново кръвта,
като черна отрова ще пари.
Щом очите отново зоват, ...

Вървя сред избуялата трева,
в поле от четирилистни детелини.
Не знам коя от тях да избера,
та щастието да не ме подмине?
Събуждам се в недосънуван ден, ...

Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.
– Поли, имам проблеми в работата. Днес трябва да пъ ...

Не бе добрият син,
баща добър не си!
Ще станеш друг? Амин!
"Днес спирам" те крепи.
Ракия, водка, бира, ...

Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ...

Любовта ми е бяло кокиче
насред март между преспите сняг.
Аз те търсих и чаках момиче!
Ти си Път, ти си Мост, ти си Бряг!
Любовта ми е бяла омая, ...

Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл ;) )
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...

Казват, че за да не си живял напразно
трябвало да посадиш поне едно дърво,
дом да изградиш и с мисли разни -
да напишеш книга. И... дете - поне едно!
Аз едно дете отгледах, двама внука, ...

My friends don't walk, they run
Skinny dip in rabbit holes for fun
Poppin', poppin' balloons with guns
Getting high off helium
We paint white roses red ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
Гост музикант: Маркар М. - цигулка
"Контури от миналото" 2019
#track#13

Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ...

Сърцето дарих ти без нищо в замяна,
прие го, ти беше красива засмяна...
Погледнах те нежно в очите... Сияят!
Пред нас е вратата... Очаква ни раят!
И можехме мила да бъдем щастливи, ...

Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ...

Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...

Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...

България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ...

Черни черници – зелени листа.
С тях засищаме гладните ларви.
Виж, запридат от нишките светлина
топли пашкули. Дано ги овардим.
Сладкия сън им люлеем, ...

„поет“ е мироглед

Ех, какво форсиране му падна
пред онзи дразнещ пътен светофар!
И юрна се събраната там банда
без зрънце мисъл и без капка срам
да гони Его, хвръкнало нагоре, ...

Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ...

Щип, щип дупенце,
бабино детенце!
Боц , боц коремче,
дядово ергенче!
Кус, кус гладниче, ...

Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ...

А казвахме си “Няма да го бъде -
живот насила сляпо да повторим
напред с глава мечтите си ще сбъднем,
и чудо, и добро едно на ден ще сторим!”
И някак капка подир капка разпиля се ...

„…моето цвете е там някъде..."
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Малкият принц
Посветено на един от моите учители
Струва си да се живее! ...

Слънцето е вече на запад,
в заревото му чезнат лъчите,
любов и младост отиват си,
на бурен живот отброяват се дните.
В непрестанно състезание с времето, ...

Заспива Слънцето в прегръдка на Луната,
разперила изящните крила.
И звездни сълзи къса над Земята-
парченца влюбена душа.
Плаче и разказва как в небето, ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
Гост музикант: Маркар М. - цигулка
"Контури от миналото" 2019
#track#10

Композитор и изпълнител:Иван Дракалиев
"Контури от миналото" 2019
#track#1

Върху крило от сън рисувам с цветен тебешир парченце от любов.
Позна ли я - въздушният ни светъл замък с кулите от облаци...
Юргани пухкави от бял шекер-памук за нас - децата ѝ избраници,
поискали да заживеят в дом скициран от мечти. Изцяло нов.
Сега ме прегърни с прегръдката на изгрева, която обеща ...

За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ...

Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...

Когато някога затворя очи
и духът ми политне нагоре,
не ридайте мои мили души!
Невидимото ще проговори.
Ще се спуснат звездите над вас, ...