/на прекрасната ми внучка/
Мила вече е на три,
даже може да брои,
„Едно, две, ... четили, пет, шест,
седем, осем, девет, десеет.“ ...

Момичето се влюби в едно момче, което беше приятел на брат му. Обичаше да гледа това момче и да си мисли за него. Сетне се премести в друго училище и след време по-малко си спомняше за тази любов. Но жената, в която се превърна, вярваше в една-едничка любов - истинската и всепоглъщащата. Когато си п ...

Изправен пред мен като бог,
подпрян, с букет маргирити.
привидно си дяволски строг,
а смутен си свенливо, личи ти.
Онемяла те гледам и може би ...

Всяка моя върховна минута
има своя история с теб!
И това ще оставя на внуците
като жив и изпитан завет:
Да обичат тъй, сякаш честта им ...

И ден, и нощ над римите се трудя,
в самотните ми вечери мъгливи.
Поиска с "Добро утро" да те будя,
денят ти да е мигове щастливи!
Поиска с "Лека нощ" да те успивам, ...

ЛЮБОВ
И тази нощ, прозрачно бяла,
учудена над нас снове.
Навярно тебе е видяла -
вълшебница си на криле... ...

морски бриз
кучето диша
по-леко

·
Пасаж от рибки
Мислите си ще заключа във тъга
и със сълзи само ще рисувам
пътеката на моята съдба ...

Защо отиваш там, където
останало ти е сърцето?
Нима отиваш при детето?
Защо е тъжно пак момчето?
А детето в теб умря отдавна, ...

А в любовта е винаги така,
някой първи почва
- Мило извинявай!
Тази роза, аз за теб откъснах!
После любовта полита, ...

Честит празник на влюбените във виното!Пардон,честито идва от чест,но за каква чест и имам ли право на чест след като ви честитя за нещо, което липсва по нашите плодородни земи! И все пак,наздраве!Че какво друго ми остава, освен да ви пожелая нещо което липсва в изобилие!Абе, липсва още нещо ,но на ...

Петък вечер е. Площадът
с листа като накъсани афиши.
Последен ден е на пиесата.
И ето покрив, който да ги пази
от влагата навън, от вятъра, ...

Едно, две, три.
Хайде, поспри!
Огледай се. Тишината ехти.
Чудиш се, накъде? -
по първата пряка пътека. ...

Посрещна ги весел камбанен звън и тежка миризма, от която главата й се замая. Първоначално Лизи реши, че е на парфюм, но когато очите й привикнаха със сумрака вътре, осъзна, че идва от десетките горящи свещи и кадилници, наредени по всяка повърхност, свободна от книгите, разноцветните кристали, малк ...

Ненужна е мръсната кал
на лъжливата пошла утопия,
че родът ни, е гладен чакал –
случайно проникнал в Европа…
Че тюрки сме по език – ...

Как бързо времето си мина
и с теб неусетно направихме година.
Оказа се ти невероятен смелчак,
как така реши се на предложение за брак?
В октомврийска сутрин събуди ме рано,рано ...

След всеки път когато с теб се разделим,
и кажем си довиждане, до нови срещи.
Жадувам сладки мигове да споделим
и да ме сгряват спомени горещи.
Когато в мрака ме оставяш сам, ...

КЕСТЕНИТЕ
На площада в Ловеч
три стройни кестенови дървета,
три силни момчета,
трима юноши крепки ...

Да се кефиш, че някой е вкарал гол някому във футбола е като да се кефиш на същата ситуация в групов секс…
Неизвестно от кого организираната престъпност и известно от кого неорганизираната държава…
Канибалите обичат и вегетарианци…
Паметта е по-лоша от жената. Дори на стари години изневерява…
Бандит ...

ЛиАн Раймс - Не можеш да пребориш лунната светлина
------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Dianne Warren
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Дъян Уорън ...

Стенеше вятърът буйно в забрава
и пишеше писмо на непознат,
шепнеше с листата на горската дъбрава,
издигаше из под земята подвиг заровен и свят...
Че тук преди повече от век- ...

Когато се родих ... навярно слънцето
пробождало е връхчето на хоризонта
и е обсипало с любов сърцето ми,
за да събудя изгрева ти с обич.
Когато се родих ... навярно птиците ...

Замайвам се. Когато те поглеждам.
Това е - зная, че си Ти,
Онази Тя - със пагубната нежност,
безмилостно, която, ще ме покори.
Не правя опити да Tе оттласна - ...

Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...

Да пея - да разливам дъжд по устните на вятър
в душата разлудял се мъж поискал да порасна
в сърцето - полужив акорд в мънисто заледено
събрал сълзи на мокри рожби морски и големи.
Да пея - да посипя сняг над пътя на душата ...

То си е пак така -
както беше преди:
Кривнеш ли ти сега -
на табло ще висиш.
Ако пък си и крал ...

Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга ...

Повярвай, малко човече,
хората са лоши, носят зло.
Повярвай малко дете,
хората забравиха какво е добро.
Цветята за секунда погледни, ...

Липсваш ми, бабо! Чу ли? Не, разбира се, че няма как да ме чуеш. Ти си мъртва. Сякаш беше вчера, когато те видях за последно – студена, стиснала устни завинаги. Спомням си свещите, цветята и как една съседка пъхна вафла в ковчега ти – ей така – да си хапваш по пътя.
Пораснах, бабо. Вече имам мъж до ...

Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината, ...

На глава с обръч от млада лозница.
За ръка хванал мома хубавица.
По нашенски хоро да извием.
От бакърен котел вино да пием.
От писана бъклица люта ракия. ...

Ако Жената беше цвете за мирисане, нямаше да измислят парфюма!
Ако Жената беше СВН (Света Вода Ненапита), нямаше да я има Огнената вода!
Който гради пясъчни кули, спи на пясъка!

А устние ѝ пролетно миришат,
цветя, милувки и мъже въздишащи,
любов...
нозете ѝ обсипват със целувки,
сърца и рози, ...

***
/на Цветан Тодоров/
Тази тема е неизлечима.
Екзистенцията не е
под въпрос. ...

Преди година,
когато заминах да живея в любимия си град,
той често идваше да ме види.
Чаках го с нетърпение на спирката.
Приготвяхме вечерята си заедно. ...

Любов –
скрита в поглед, във строфа,
млада, чиста, неопетнена,
винаги ранена, но непобедена!
Пореден гаф. Следа в сълзите, ...

Морето ми направи подарък.
Пък той ме попари.
Взе ми сърцето и хукна да бяга.
И го видях. И тичаше с друга.
И аз бягах, лутах се. ...

Ако излизането трябваше да е някакъв опит за извинение от страна на страшника, никак не струваше. Беше пълно с хора, излезли след жежкия ден да се насладят на прохладния ветрец, идващ от морето, но Калахан правеше всичко възможно да ги избегне. По уличките малките сергии все още бяха отворени, претъ ...