Излъга ме мръсно,
как да ти простя?
За извинения е късно,
И сърцето ми опустя.
Как всичко ти забрави? ...

Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба, ...

Заглеждам се във тебе тази сутрин –
на сън се смееш някак закачливо?!...
Нима небръснатата моя мутра
те прави днеска толкова щастлива?...
Блажено мъркаш, стенеш и се галиш... ...

„Бурите са душите на хората, които търсят път към затишията. Можеш ли да преброиш затишията в себе си? Не можеш! Но, можеш да се сетиш за всяка една буря в теб, която те е разкъсвала и карала да страдаш.“ - Елена Петрова
СЛЕД БУРИТЕ
Безумно изтръпнали са в бурите чувствата.
Ужасът вилнее стръвно, ха ...

Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват, ...

Слънцето залязва, нощ иде,
хиляди звезди над мен сияят.
Нека тогаз душа теб да види,
преди да дойде краят.
Облечена бъди в рокля бяла, ...

ДЕТСКИ ЖЕЛАНИЯ
(превод от хърватски)
1995 година
Желанията на три деца.
1. ...

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

Мила
Двете самодиви се притаиха зад едно дърво и се загледаха в мъжа,който беше разположил палатката си на близката поляна.Огънят,който беше запалил,хвърляше отблясъци в тъмнината и от време-на време се чуваше пукането на някоя съчка.
Мъжът се пресегна и взе китарата,която беше оставил близо до себе ...

Едно поисках, друго – взех,
останалото просто изоставих.
Упрекваха ме, точно днес,
че твърде лесно го забравих.
Усмихвах се и си мълчах – ...

От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара. ...

Назад не искам да се връщам,
макар че всичко попило е в душата,
както сюнгер мокър също –
стиснеш и бликва пяната обратно.
Нещо сбъркано си в струните усещам, ...

Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.
Напомням ти едно далечно ехо – ...

Отмина времето. Отмина,
когато мойте стихове,
не бяха писани в чужбина...
Какво чужбината ми взе?..
И ходех сам по градовете ...

Не ме обикваха сезоните.
Отглеждах във саксии светлината си.
От дланите ми всеки ден се ронеха
хартиени слънца и звезден вятър.
Не ме обикваше и времето, ...

Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка, ...

Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи ...

Понякога съм сам със теб и пиша.
Тогава чувствата прегръщам.
Стихът извира и у тебе диша.
Аз любовта желая и завръщам.
Докосвам своята душа, а галя тебе. ...

Как да открадна усмивката в гласа ти?
Тогава, когато знаем, че не става,
че опитите да подишам от дъха ти
отново, нещо не ги разрешава?
Когато за другият път обещаваме, ...

Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото, ...

Тази нощ почти не спах. Танцувах със спомените. Беше ми мило, носталгично и много приятно. Спомних си родния град, какъвто беше в детството ми. С калдаръмените улици, слънчевия площад, бръснарницата на Бай Али, където беше изложен за кратко кит. Не помня как изглеждаше, но помня, че беше там. Помня ...

Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...

Да започна одата си аз
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси - ...

НОЩ
Душите първи се залюбват.
Изящни танци те танцуват.
Със песни за любов се вричат.
Телата те със лаври кичат. ...

Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на древноегипетския бог Озирис - всевиждащият Хор, беше бръкнал в устата му, като в секретна ключалка на сейф и беше превъртял ключа в ключалката, за да избълва Озирис - владетелят на подземното царство, ...

Глава 5та от книгата на Будимир: Сънят на глупаците
Един път посетих Добриня в учебния корпус. Той отговаряше за учебната стая по техническа подготовка. Когато влязох, го заварих да седи на масата. Решаваше някакви сложни уравнения в своята математическа тетрадка. Поздравих го. Той се усмихна и след ...

Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...

Да ти завържа ли очите?
Инстинктите ми ще "разлаеш"!
Ще те изгарят врели капки,
но не е свещ, а ти не знаеш...
Гореща кръв, от минали играчи, ...

Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започна ...

на Джени
Ти си мое юлско чудо,
родено в топлата мечта.
Зареяни, гълъбите любят
стряха,опазена в нощта. ...

1.
Видимо всичко беше добре, наред и по неписаните правила на малкия свят на острова. Слънцето топло грееше – но не припичаше, леки облачета украсяваха небето и създаваха удобни сенчици тук и там, птици се носеха ту в остър полет към земята, ту се стрелкаха към висините, пеперуди и колибрита разхвър ...

За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...
Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
Но той редовно се появява.
Защо?
Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност... ...

Тази вечер свещта с вятъра танго затанцува.
Подхвана я той властно и
макар да бе опасно,
се чувстваше прекрасно.
Тя галантно с него зафлиртува, ...

С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...

Разкажи за онази, с която
в нощи будни брояхте звездите,
и забравили време и дати,
утро срещахте без да заспите;
и за лудото биле кажи, ...

Море, не искам да те имам!
Пълзиш в краката,
нежно лягаш.
Но си студено. И си зимно.
Отвържеш ли се – ще избягам. ...