33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ...

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...

МОИТЕ СТИХОВЕ
Късчета от моята душа,
откъснати старателно и нежно,
пръснати из времето без ред,
безсмислени, несвързани, но стройни, ...

(la versione italiana di "You Need Love")
---------------------------------------------------------------------------------------
Алексия - Каквато ме искаш
(италианската версия на "Имаш нужда от любов")
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Алексия - Имаш нужда от любов
------------------------------------------------------------------
Authors: Samuel Watters, Louis Biancaniello & Simone Hines
-----------------------------------------------------------------------
Автори: Самюел Уотърс, Луис Бианканиело & Симон Хайнс ...

Есенко се настани
без тиради или свади
в нашата градина от липи
и ужасно се разпали.
С топла гръд и меки стъпки ...

Докоснѝ сърцето ми със мила дума,
ще докосна твоето и аз със доброта
и ще тръгнем двамата сами по друма,
отреден за теб и мен от нечия ръка.
Докоснѝ живота ми със тиха нежност, ...

Който работи,
го грабят и гòрък, и
чер му е хлябът...

целувка върху
огледало - за любов
презакопняло

Есента изпепели моето лято.
Пак вали. Не спира.
В песента на вятъра
усещам тъгата.
В живота няма отсрочка. ...

Нявга много отдавна, не се знае кога,
два манастира... опрели снага
в небето над бели белоградчишки скали,
пазели спомен за любов, що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...

Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...

Отивам ТАМ. Да видя как е времето...
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.
И рожбата, която ще напиша, ...

Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ...

Слънце есенно, всемира сънено огря.
Вятър завъртя листата в шеметна езда.
Сякаш облаче игриво вихрено лети,
цял ден без умора листопад върти.
Колко цветове красиви прави есента ...

А вънка пак вали
скрити сме в скалпа
на бурята
натоварваме паметта си
с вълнения ...

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...

Есента писма ми пише.
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине. ...

~ Ощастливената есен – ощастливява! ~
~ детско ~
Кой тази сутрин чука по стъклата?
Кой дворчето с килимче е застлал?
От где се е довлякла и мъглата? ...

Обичам невъзможните неща,
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...

Днес кълвачът от дървото
чука, чука, чука…
После свирна той с листото:
- Хайде, всички – тука!
Есента е долетяла ...

Къса есента листата…
с тях плете красив килим.
За децата в махалата
тоз` килим е свръх любим.
Те по него се въргалят, ...

Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" ...

Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ...

Лимузина зелена,
с металикови пръски
в боята,
премина със звук
от изстиваща лава, ...

Надигна се леко и усети смразяваща болка – но не в областта на рамото, а някъде по-долу, всъщност почти навсякъде под кръста. Огънят беше угаснал, а старецът разтриваше между широките си длани пепел и вървеше тромаво към него без да бърза.
– Дай да видя – рече и разкъса грубо фланелата.
Младежът иск ...

Взеха вече съвсем да жълтеят
и със шепот да капят листата.
Полетели, умирайки, пеят.
Постепенно оголват гората.
И октомври, нарамил дъгата ...

Беше красив и спокоен есенен ден. По небето се гонеха перести облаци,които в края на пътя си се завихряха и се превръщаха в красиви бели кълбета.
Имаше нещо странно в това небе. Беше хем изумително красиво,хем някак си плашещо.
Изведнъж кълбетата започнаха да се подреждат в пътечки стигащи до прозор ...

Ей такива странни истории се случват понякога съвсем неочаквано! Но ако се питате дали аз съм целунала принца, ще ви кажа, че когато писах това, все още не бях посетила Лондон и не се бях разхождала край Темза! Но когато отидох...има ли нужда да ви казвам, че веднага открих мястото?
ЗАМЪКЪТ НА ЖАБОК ...

Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...

31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...

Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...