Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...

В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...

Новият ден прегръщаше хоризонта и галеше морската шир с първите лъчи на слънцето. На верандата под голямата смокиня трима души мъчително преглъщаха безумната история, която Алекс разказваше.
Той се обърна към Иван, а в погледа му вилнееше такъв ураган, че човекът направо се стъписа.
- Това се случи ...

Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.
- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.
- Ще се видим другата с ...

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно… ...

От желания роден
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...

– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...

Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...

И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...

Луната застрашително виси -
оголен сърп, на края на небето,
Звезда самотно се откъсва,
със светла диря забива се в морето.
Изчезна безвъзвратно ...

Може би е по-добре
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат ...

Един цар, някога живял
щастливо в свойто царство,
но ето че се разболял
и никакво лекарство
да го избави не могло ...

Волно-неволно, волю-неволю;
Пишат, рисуват, създават, творят!
Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,
кървави четки се впиват в народния гръб.
Ние сме интелигенция! Това е изкуство! ...

До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота, ...

Успешно лечение е проведено върху болния Росен. Младият човек, който досега не е имал влечение към жените, вече изпитва влечение към мъжете…
Варненски бележки:
- По крайбрежната улица – музика. Плюс.
- Чалга. Минус.
- По улиците момичета, готови на всичко. Плюс. ...

И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето? ...

Най-после и го подарих. Направих го. Исках го и го написах. Костваше ми мъчното и дразнещо пъчене и сумтене да накарам пръстите си да изписват по-ясно буквите и да ги подреждат в думи, но накрая успях…Една седмица се потих! Мислех го. Зачертавах. Драсках така, че чак пробивах листовете на тефтерчето ...

Вечер. Претъпкан автобус от градския транспорт. Хора от различен пол и на различна възраст. Пътуват нанякъде. Пътници без физиономии. Незабележими, с лица като петна. Допрени едни до други мъже и жени, напрегнати от принудително неудобната близост.
Стърча с рамо към водача в това пъстродрехо еднообр ...

ръждясала скука
кукувицата в часовника
хърка акапелно

> Не се оплаквай в себе си дори...
>
> Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ, ...

Докладваха ми, че Онези са довтасали. Техен космически апарат е кацнал близо до възвишение Т -23 и се придвижва към една от базите ни. Веднага заповядах всички да се приберат в подземията и да не си показват носа навън.
Базата е добре замаскирана, но Онези вече разполагат с прилична техника и нищо ч ...

Винена мушица малка... над бурето кръжи.
Тъмно е но знае, че свещ ще заблести
в мазето тъмно, хладно човек със кана във
ръка до бурето застава налива си мечта.
След миг, отново... по стъпките разбра ...

непълнотата
на пълната рима я
изкупи стихът
.....................................
непълнотата ...

Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...

Душата ми един метален звук.
С теб безкрайна бяла музика.
Ела и погълни от мен,
това което е останало на дъното.
Дъно на океан. Тонове живот, ...

Казват, че личното щастие е наша отговорност, наша мисия, не можем да чакаме някой да ни ощастливи. Как да бъдем щастливи за мнозина от нас остава тайна. Понякога откриваме щастието в това да сме свободни без хора, които да ни казват какво да правим. Сякаш напътствия от този или онзи са ни излишни и ...

Не се измерва с градуси това,
обагрило душите руйно вино.
Кипи от завис, мъти го мълва,
за нас залагат като във казино.
Разлей във чашите на две очи ...

Не затваряй очи, когато видиш сълзите ми да се стичат по лицето. В тях изплаквам болките от твоите рани.Не оставай безразличен към думите ми. Те са ехо от душата ми. Не отблъсквай ръката, която протягам към теб. Нося ти шепа топлина от кладата на сърцето ми. Не ме затваряй в тъмните ъгли на мислите ...

Блеснаха в очите ми искри,
плисна се вълна и ме обгърна,
в своите обятия ме скри,
в спомените изведнъж ме върна…
Върнах се в годините назад… ...

Красива, непокорна, бяла
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно, ...

Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...

Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...

На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...

ПРИКАЗКА ЗА ЖЕНАТА- РАК РУСЛАНА
Ако отидете някога на брега на една могъща и пълноводна река в Сибир, ще видите странен паметник. Представлява огромен рак с глава на жена, а два от краката му са човешки. В камъка има издълбани странни руни, които учените още не са разчели. Но ако попитате местните, ...

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...

Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...