В окото сурово на зимата две врабчета
стоят под комина, но отдавна живяла
старицата печка не пали в дома.
Как се стига до прага ѝ, след като стъпки
по улицата е оставила само лисицата? ...

Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...

Листото тича
слънцето припича
а аз –
аз мечтая си без глас.
За чисти и ...

По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...

Лудостта на петлите пропя в моя стих.
Бледа сянка се мярна, изчезна, и мръкна.
Аз мостове след себе си с бяс не горих,
но живота си глупав към нищото мъкна.
На критѝка с излъскан до блясък чепик – ...

Най-много истини се казват във мълчание –
когато и стрелките сякаш спират.
Две педи място – са безумно разстояние,
когато две души не се намират.
Най-много самота се крие в близост – ...

Не ми се пише, искам да надраскам
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма,
по релсата на думите не пасва.
Не ми се вика, искам да запълня ...

Купидон огледа своята стрела,
до цел достигна,
цяла в бронежилетка
от сметки и банкноти скрита!
На сухо Купидон сега преглъща, ...

Моето село е днес обезлюдено...
Китни дворове - обрасли в коприва...
Няма ги хората - бедни, отрудени -
други работят на техните ниви.
Ах, Демокрацио, дива, бездушна, ...

Много рано и наспана
Весела в неделя стана.
Позаглади си косите
и помисли – „Ах, горките,
как са сиво побелели ...

И министърът заговорил с човешки глас…
Полицаи гонели три часа джип с мутри. Разстоянието намаляло само с пет метра. И то, защото мутрите спрели да изпушат по една…
Не нанасяйте удари под кръста на законодателния орган…
Както обича да казва мой приятел: живеем с един крак стъпили в мрачното минало, ...

Аматьорско изпълнение на моя авторска песен. Не намерих певица...

Живея някак си, тука и сега...
Живея някак си, всичко е тъга...
Живееш някак, дали във свобода?
Живееш някак си, искаш ли това?
Не си отивай, след като се случи! ...

Тъй дисхармонична съм понякога,
неприемлива за себе си самата.
Като излющени икони
във избелели цветове
минават покрай мене другите, ...

Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ...

прогноза: „слънце“
навън е пълно
с охлюви

Когато искам да се заредя с любов,
отварям пощата си и чета писмата ти.
Такава нежност има в тях!
До необятност!
За да почувствам пак, че съм жена, ...

Безброй очи по старият селски път. Февруарски дъждец погали раненото му тяло и той прогледна.

Ех, защо ли има толкоз недоволни, защо ли има толкоз болни?
Хората живеят само за пари, брат брата си вини.
Парите ли са всичко в този свят, че в сърцето си желаеш да затриеш своя брат?
Който мисли за пари никога няма себе си да победи.
Който живее с простите неща за него се отваря всяка врата. ...

Животът е събуждане
Животът е начало
Животът е прераждане и ново раждане.
...................................................
Започваме начисто, без багаж. ...

Неизживяни мигове, гневни захапки,
празни обещания, равнодушни диалози,
в това се превърнахме ние.
А имахме
топли думи, ...

ГОСПОДНИ ПЧЕЛИНИ
Тук спяха пчелите на Господ,
в уютния скут на звездите,
в постеля – красива и проста,
и пиха нектар до насита. ...

Натежал от умора, тръгна денят
по пътека на стръмното било,
пожела лека нощ, на които ще спят,
а други целуна с медено жило.
В бара лудеят пияни от страст ...

Февруарски слънцето уморената от студ земя погали,
птички посивели зачирикаха щастливо цяла зима слънце невидяли,
засрамен снегът се поразмекна и кожухът му олекна,
тук таме се разтопи и кокичето веднага го проби,
цяла зима чакало горкото топлата милувка по челото, ...

Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ...

Обичай ме, но не от разстояние,
така обичат слабите мъже!
Поискай ме с най-силното желание –
завинаги във твоето сърце!
По залез ще те чакам да се върнеш, ...

През 2010 год.имах честта да направя няколко парчета с фронтмена на Пловдивската група Crossfire,Димо Петков, който за мен е един от най добрите БГ Метал вокали.Това е последното парче,което качвам от архива си, започвам да публикувам само нови неща.

Разликата между балона и човека е, че човекът се надува, когато се издигне…
Малка хитринка – мъжът е доволен, когато жена му е сготвила вкусно, а не когато говори латински…
Да се звънне ли на секстелефон? Ние сме големи – ще идем сами…
Ако от първия път не успееш – не си за парашутист…
Толкова много ...

Не мога да твърдя, че ми е ясно,
но чувствам го като импулсен ток.
В гърдите на сърцето му е тясно
и всеки удар буен е поток.
В стомаха ми – рояк от пеперуди – ...

Доброто казват се наказва,
всуе е всяка добрина,
но нека да е мойта казън
и нека с него си умра.
Да си добър е днес порок, ...

Аз сигурно съм вече полудял,
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...

Аз пак съм тук... Донесох ти цветя.
Нали е есен - свежи хризантеми.
По пътя твойто име им шептях
и разказвах им за наш'то време...
Дойдох... Да поговоря исках с теб. ...

Живея в Умно село -
сред истински жени!
С тях всяка нощ умело
си “бъбрим” до зори!
Веднъж една комшийка, ...

С този ден се познаваме вече,
този ден много скъп е и мил,
като трен, отлетял надалече,
към красивата делта на Нил.
Отминаваме хиляди къщи ...

Възможно ли е
ти и аз
или аз и ти
както искаш така го кажи
възможно ли е нашите ...

Досещах се, че най- вероятно на срещата, се очертаваше да правия секс. Дотогава не се бях впускал в подобни приключения и малко се притеснявах. Когато тръгнах за общежитието на Сам започна да вали. Беше гаден, студен дъжд. Обувките и чорапите ми целите подгизнаха и ми стана студено. Когато стигнах в ...

Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ...