2.
Играта е много, много интересна...
Или – беше интересна...
Защото изведнъж спря...
После се оказа – завинаги... ...

Очите ни посърнаха,
косите посивяха,
но спомените върнаха
„Какви години бяха!“.
Похлупени от времето, ...

Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...

Музика Rocksky(Н.Христов)
Вокал и ударни Румен Касабов
Клавишни Ясен Янчев
Текст Radiola(Радка Бойкова)
Благодарност на Me6(Бойко Иванов)

Клишета от сивите делници
припяваха с немощен глас
на същите мисли отшелници
дежурни във късния час.
Какво да ги правя тез клетници ...

Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи, когато дървата в камината отдавна са изгорели и сивкавобялата им пе ...

Зад всяка мисъл нищото наднича.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.
И драконът на сенките приижда ...

Неспокойна Душа
Ти блестиш и гориш
с пламък толкова близко-далечен!
Туй е тежка Съдба –
да рушиш и градиш ...

в ясла Спасител
роди се и вредом
Любов възцари се

ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ПАЛЕЧКА
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота. ...

Личното мнение колко е лично,
има ли в него душа?
Е ли тълпата фатално безлична
или пък няма тълпа?
Тези които се имат за вещи ...

Аз чаках да те чуя с упование,
гласът ти да ми върне радостта.
Но срещнах неочаквано мълчание
и вместо радост – пареща тъга.
Усещах, че изпитваш колебание, ...

Не ме учете как речи да държа,
прожектора да любя, да махам със ръка...
Не ме учете на фалш, на суета,
артист да бъда, да прегръщам подлостта...
Не ме учете! Не ме учете на това! ...

Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук,
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена, ...

Очевидно умът ми е почва,
защото червеите го ядат.
Явно да ме напуска започва.
Празно е. Паяци паяжини плетат.
Дано не се оплета и там да изсъхна. ...

Не понасям някой да ми лази по нервите,
нито да ми се прави на оригинален.
Щом е станал нагоре със задника -
айде у лево - в графата "забравен".
Не искам да слушам философии дървени. ...

Навън е празно, пусто, бяло,
висулките едва-едва блестят,
и сякаш времето е спряло,
единствено снежинките валят.
Земята се е сгушила, ...

И преди ми се беше случвало да попадна на статия с мисли на световно известната Мария Монтесори, която е създала своя методика за възпитание и обучение. Тогава също не бях съгласна с някои нейни твърдения, но по някаква причина ги бях отминала без реакция от моя страна. Сега обаче, след като видях с ...

И най-умишлено,
и отговорно
ще се оставя
да ме победиш.
Да бъда слаба, ...

Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят, ...

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...

Няма по-силна отрова от неизказаната любов!
Прогаряща всяка част от теб, неусетно завладяваща мислите ти!
Обърква съзнанието ти и те погубва с всеки изминал миг - ден след ден,
докато не загубиш и последната частица от същността си,
докато не разрушиш сградата обитавана от морала, ...

В мен порив за бягство
надига се,
гори.
На юг
и към теб ...

Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и н ...

Като Луната си самотен тази вечер?!
Далече са звездите - сестрите нейни.
Не зная дали е наполовина или цяла.
Навън е облачно, мъгливо и студено,
ала при мен е светло, топло и уютно. ...

И как, докато вечер си с мен,
денем все те няма.
И допускаш да отпия жадно аз от теб,
сякаш, колкото да не пропадна.
И, защото потънах в твоите очи, ...

на северния склон
на нос Добра Надежда
заседна любовта
сред кукувича прежда
странно си мълчи обаче ...

Ти не знаеш тайните, които
скътах в сърцето си.
Как мечтая да докоснем небето,
как мечтая да бъда в ръцете ти.
Как това мое сърце бие, макар и цялото в рани. ...

Генерал Злати Златев беше отличен командир. През годините на своята кариера непрестанно покоряваше върхове и след завършването на Генералската академия в Москва, нямаше какво да му попречи да осъществи мечтата си. Щом получи поста Началник на Генералния щаб на Българската армия всички мислеха, че ще ...

Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот ...

Знаеш ли, не искам да съм сам.
Студено е да спя самотен нощем,
а ти да лягаш кротко с него там,
когато аз будувам дълго още.
Мечтая си за малко топлина, ...

Изгубените ни ръце
в тълпа от празни думи.
И хаос от хора,
сред които се връщам
да те взема. ...

Спомени от старата къща.
Не остаряват спомените
за чувствата от първата любов
в живота затихват стъпките
тишината оставя щастие в живота суров. ...

Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...

Светът се дави в капчици вода.
Как ли ще преплува океан?
Аз огън съм... сама жена -
от болка огън... в мен събран.
Плача... моля се... копнея ...

Нов ден, ново начало,
под топла завивка протягаш ръце,
навън от сняг пак побеляло,
събужда се едно невинно лице!
Слънцето усмихва се с нежни лъчи, ...

Понякога животът ни препъва,
изпраща ни злочестия, беди.
Те непрестанно никнат като гъби
дори в дни когато не вали.
Когато и небето е безоблачно ...