Ей, Дяволе, какво си се озъбил
и как така ще ми държиш и тон,
я хайде прибери се, недолъгал,
да не получиш и червен картон.
Какво ме гледаш, тук не е така? ...

3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...

Пилях надежди, радости, мечти,
а погледът се втурваше нагоре.
Пламтяха страсти, капеха сълзи,
дочаквах непристойно всяка пролет.
Размесвах думи, мисли, страхове, ...

Снегът тъгува,
плаче на земята,
превръща се в потоци
и едва шепти,
липсва му студът, ...

Паднал си пак долу. Ставай!
Няма кой друг, сега да те вдигне!
Сам направи го, прощавай
и премини всичко, което те стигне!
Ставай! Не стой там на колене! ...

„Когато заплачеш ставаш още по-красива...
Но не искам да плачеш...
Искам да си щастлива...!”

Възседнал кон
или на трон.
Сред бойни полета,
гори,
дворци, ...

Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...

Когато си пролича в полетата
от купеста ябълкова облачност,
мазните петна ще се отдръпнат
за втора възможност.
Тогава обещавам да подредя ...

В живота казват всичко подредено е...
Дори най неподредените неща.
Мълчанието бъркат със съгласие
Тъгата мислят я за страх.
А ти човек си...пълен със мечти! ...

Часовникът стрелките на дванадесет спря,
тапа от шампанско към тавана полетя,
две чаши допряха се със звън,
Новата година почука отвън.
Един срещу друг застанаха засмени, ...

Днес е ден прекрасен и благословен,
от бяло сбъдване и светлина роден,
Бабинден с уважение и почит наричат,
млади и стари, всички искрено обичат,
аз също го обичам, не правя изключение ...

В тази нова година ще съм нова и аз.
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...

За тебе, който ме харесваш
дори със семпли дрехи на гърба,
без грим и в смешната прическа
на калпавия ми фризьор - съня...
За тебе, който се преструваш, ...

В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка ...

Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...

Кажи, че ме обичаш тихо ти,
разлей мастилница по роклята ми бяла,
закрий с ръце пак двете ми очи,
дори, когато в тъмното съм спряла.
Играй със мен на знаци и любов, ...

Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото ...

Вълните преливат,
във мен,
във гърдите.
Сърцето жадува
за огън ...

ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА.
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает сыпучие откосы, подтачивает опоры уставшей основы. Новые два дома, на добротных ровных наделах рядом построены, недалеко от пустыря посажены. Сквозняк шумн ...

Просмука се през ключалката
Влезе в голямата стая
Настани се в едно кресло
Зачака спокойно нощта
Беше прозрачна ...

Две очи - чисто светли небеса,
бели облаци като красиви мъгли
и душата моли с крехки слова.
Слънце и лед събрани в две очи,
а в тях толкоз самота ...

Спа ли до късно, светулке,
имаш сънища да ми разказваш?!
Знам аз, не са едно или две,
по цели нощи с бесове приказваш.
Злини, дошли да те любуват, ...

Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...

След този разплакан грим,
вече си красива панда!
Но щом на чувствата държим
от зоопарка ще те открадна!
В очите ти жадува свобода... ...

Разбъркани частици, въртящи се в пространството,
търсят изход от този въртеж,
Блъскат се и се мъчат да минат през процепа тесен, но оттам може да минат само една по една, никога заедно
Невидима ръка започва да ги подрежда в колона една зад една,
измина един свят време преди първата да премине през т ...

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

Замръзне ли кръстът
знак за успешна година!
Старец чегърта с пръсти
замръзнали дребни монети.
Клошарят топли с дъха си ...

Кафе с дъх на диаманти
Да те оберат посред бял ден – това си е чисто и просто кощунство! Представете си само: пиете си кафето рано събота сутрин, а яркото слънце, пухкавите като вакли овчици облачета пъплещи едва едва по синьото небе и досадно врещящите чайки, предвещават един страхотен уикенд, кога ...

БУДИЛНИК ЗА ГОСПОД
Низша съм родена, зная,
нищетата ме преследва –
сутрин – в празната ми стая,
вечер – в сухия ми хлебец. ...

Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...

Пред къщчо, на пейчо
седи Олелейчо
и гледа капчучка
как свири с дудучка.
На цветчо калинчо ...

След като затвори телефонната слушалка, началникът на батальона се усмихна и си помисли: „Какъв прекрасен ден!” Тази утрин отново „райските двери” се отвориха за него. Кака Цеци (както целия личен състав я наричаше), неговата съпруга бе позволила да потъне в любовна забрава. Това се случваше, рядко, ...

Живеем в общата си
нереалност.
Действието е
в полусънно
измерение. ...

Бавно и нежно в краката ми спираш
с въздишка на мека и топла вълна...
Тихо при мен да угаснеш избираш
Море от надежда, огледална душа!
Като с нож самотата ми сива раздираш... ...

Свобода - Свобода -
обичам да плувам в твоите води...
Самотен и Странен - Весел и Щастлив.
Струят мехурчета около мен и вихър от вълни прелита
и в Бялата Дълбока Тишина - Едната Радост е Сама.

Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...