ЩЕ ДОСТИГНАТ
Зная, ще остана извън кориците на книгите.
Много пъти правех опит за летене неуспешен.
Летях, но кацах на погреби военни по дигите.
С криле опърлени се мятах в листата безутешно. ...

Нежна целувка в тъмата. За двама.
Ласка без думи. Със поглед един
аз те привличам към мен. Без измама
сядаш до мен. Дъх на жасмин.
Храсти и хълмове спят в тишината. ...

Изгубвам се в монитора на компютър,
в тракането на клавиатура.
Изгубвам се в цигарен дим,
в пáри от ауспух.
Изгубвам се в шума от клаксони, ...

Виж, слънцето даже отгоре се смее –
явно били сме млади и глупави.
Смях пак в очите ти езерни зрее –
достатъчно дълго се лутахме.
Ти ме намери и аз те намерих – ...

1. На Крис
На никой друг, ти Крис, не приличаш.
Когато душата с гласа ти се слее,
ток по нашите вени потича.
Запази си сърцето, ...

Дори, очите си, и двете да пробода,
за да не мога да те виждам,
в съзнанието ми ще се явяваш...,
ликът ти там е запечатан
и ме подтиква за тебе да копнея... ...

Жар-птица съм в небето,
родих се аз из пепелта.
Душата ми - вселенски огън,
сърцето ми – сияйна светлина.
Животът ми е низ от кръговрати, ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

Нямаше нужда да се напрягам – от лежанката се виждаха добре двата големи екрана, а върху тях ясната картина отвън. Да, от известно време образите не бяха много чисти, но затова бях монтирал върху камерите специални лещи за корекция.
Наоколо беше чисто, небето светло, картината красива.
Голям парк, з ...

Не знам с какво ме тя плени,
не знам кога се в нея влюбих.
За миг осмисли всички дни,
за миг навеки я изгубих.
За мене беше дева свята, ...

Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина - ...

Листата ще разровя – октомврийски,
опадали след ледена слана.
И втренчен, гладен като за огризки,
ще търся сляпо своята душа.
Дали мъглите, стиснали простора, ...

Душата ми ще чака някой ден,
в края на безкрая ще те чака,
преминала през Ад и Рай и в плен,
на чувствата от светлото до мрака.
Безвремието тя ще понесе ...

Толкоз насищаща,
толкоз хранителна...
Твоята обич поддържа ме жив!
Наново иззиждаща,
така съблазнителна... ...

Нека се къпят в морето звездите,
нека орли над земята кръжат,
нека множат се в сърцето мечтите,
нека безгрешните също грешат.
Нека доброто да бъде на мода, ...

Един ден
ще ме преболиш
и ще отминеш.
Само което
не е възникнало, ...

ПРОШКА
Какво е ПРОШКА отче, ако знаеш,
какъв съвет ти би ми дал?
Ще простиш ли, ако някой се покае,
но пък преди това те е предал? ...

Видях те. Помирисах те.
Прекрасна си.
Аз - сивият, в най-тъжните нюанси.
Ужасно много сме живели в недостатъци.
Не съм за теб. Играл съм го миманса... ...

Лице върху лице едно цяло,
маска ли е или огледало.
Фалшива обвивка,
като дреха зашита на лицето,
и сгушва ме се във завивка, ...

Не скачай върху сърцето!
Най-подлото нещо на света
е да опиташ чувствата си да излъжеш...
Не минават раните, яде те съвестта,
а нощем болката от спомени те стърже... ...

Отхапала бих кухите ви речи,
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча, ...

О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!
Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата и започна да бие на четири такта с максимални обороти ...

Едно градче забравено от Бога,
едно градче на българи добри!
Съдбата ти изпълва ни с тревога
и мъката в сърцата ни гори!
Ти беше част от българското тяло, ...

Въглен и диамант. И двата оставят следи. И двата могат да пишат. Диамантът издълбава; отнема от материята, на която пише. Въгленът оставя от себе си. Диамантът е войната. Въгленът е любовта. Диамантът е дете на безброй години действие на природата. Въгленът е дете на дни, часове, или минути пламъци ...

Понеделник сутринта - кафе.
На молива с гумичката за мезе.
На обед - сиренце, домат,
с останал от неделята комат.
Ракия може мъничко да пиеш, ...

Картината, висяща на пропуканата стена, придаваше неописуема, неповторима атмосфера в заведнието. Тя пленяваше със своята злокобност, загадъчност и някак си обединяваше клиентите чрез тъгата, която разпръскваше в сумрачното помещение. Там почти всички се чувстваха като близки и нямаше стени, които д ...

Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...

През спуканите вени на сърцето
Кръвта се люшка като люта лава
В зениците виновни на момчето
Се крият само прах и стара слава
На вехтия перон на празна гара ...

Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат ...

Увълчихме се – ялова порода
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...

Федерика Абате - Противореча си
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Fabio Clemente (Ketra), Federica Abbate & Paolo Catalano
-------------------------------------------------------------------- ...

„Колко е хубаво да си говориш с мислите в леглото по пижама? – премина през главата на момичето, след поредния „автоматичен залп” от изнизали се пачки* на мисловни картини и настъпилата временна тишина на бойното умствено поле.
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...

Нека направим едно кратко разяснения относно отношенията в едно семейство или просто между една двойка. Надявам се да стане малко по-ясно на някои мъже, че комфорта на цялото семейство зависи от жената. Умните мъже биха се съгласили с мен!!!! Дори биха потвърдили, че когато тяхната половинка се чувс ...

Знаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия, неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най-ху ...

В бучка лед аз искам сърцето ми да се превърне-
така ще мога парченцата да събера.
Безчувствена ще съм,
но да имаш чувства в днешно време
ти носи само болка и тъга... ...

Стоя пред картата на света - форма кълбо,
питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.
реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от не ...

Разкъса ме на хиляди парченца
и като пъзел после ме сглоби...
Душата ми се моли за пощада,
но ти не спираш още да рушиш!
Разкъса ме, до Бога ме разкъса, ...