4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...

Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тез ...

Гръмна вчера в махалата,
ама че забавен слух –
каза ми го баба Злата,
със ушите си го чух.
Че съседът чичо Божко ...

После ти се обърна.
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна, ...

Аз нямам тази истинска съдба
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет ...

Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.
И рижи хълмове пак втренчват поглед ...

3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В м ...

I'm gonna miss you babygirl,
and you'll be gone forever.
I'll miss your voice, your curls,
your smile and whatsoever.
Still hears your last "goodbye" ...

Поет как обича – не ще го разбереш-
докато от поет не си бил обичан...
Обича той във стих...
И страст, и нежност, и копнеж
в магия обща се преплитат. ...

Чакам те, от години те чакам...
Текат минутите - страшни години:
неми са, беззвучни, глухи -
глухи за болката в сърцето ми!
Чувам само екота на пулса - ...

Чепки грозде ще изврят
и зиме ще се носят в песен.
Поели летните искри,
ще сгреят кръвните телца,
укротени в летаргична дрямка. ...

Войник
Войник е дума проста
Която винаги стои си там на поста
Край тъмната гора или в казарма
Обречен е да бъде и аларма ...

Стъпки по пясъка на времето
и преминавам през всички онези
неземни състояния на душата -
сякаш съм била тук и преди...
Табуна със коне тича свободно ...

Любопитни звезди зад пердето надничат,
бляскат в очите ми, не дават да спя -
на свещички запалени как ми приличат,
във вълшебство превръщат всичко в нощта.
Пред къщичка малка, почти до реката ...

Смях се довчера на ваще обети -
тези от някоя Библия взети,
тези за обич в богатство и бедност,
тези за светла искра в непрогледност.
Смях се довчера на тези поети ...

Бременна съм - помисли си Юнзула. Най-сетне ще се сдобия с рожба. Закъсняваше й с повече от месец, а това за нея си беше верен и сигурен знак. Не бе имала никакви контакти с мъже през целия си живот и може би точно затова твърдо и неотклонно вярваше в непорочното зачатие. - Ще бъда втората Дева - ра ...

Не, не съм ти обиден.
Вече нямам причина.
Ставам светъл и видим.
Който може - ме има!
Нямам време да чакам. ...

Нали е хубаво, и много модно,
да си обуваш босото краче?
Едва дочаках време по-удобно,
поканих те, да идем на море!
За тен, крачето там ще си покажа. ...

Помня още:
бях нечий любим учител.
Днес -
просто съм някакъв писар:
Акакий Акакиевич ...

Дъждовни капки.
Употреба и дозиране:
всеки ден
до края на лятото.
Странични ефекти: ...

Възможно ли е
за създателя - творец
жената - вече покорената -
да си остане пак негова Муза?
А защо пък - не! Аз казвам - "Да!" ...

Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета. ...

Той стоеше пред огледалото и бавно нанасяше белия си грим. Движенията му бяха точни, заучени с времето, сякаш бяха първото нещо, което някога бе научил. А може би дори бяха… може би затова хората толкова лесно вярваха на маската, която носеше всяка вечер.
Тази вечер той щеше да се превърне в клоун. ...

Заболях тежко -
от безсърдечие и безразличие
към околните и към себе си.
Отидох на лекар за преглед.
Той ме класифицира: здрав ...

Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...

Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа, ...

Десетки стихове за теб написах,
десетки също продиктува ти,
но болката, така и не кандиса,
да спре в душата, рожбо, да гори.
Опитвах се, опитвам постоянно ...

Урокът на Хитър Петър
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...

И, стиснала зъби, вървя,
раменете назад, брадичката - горе!
Гордостта ми е важна, Аморе,
отвънка навътре кървя...
Кървя и уверено крача, ...

Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...

Сред толкова много излъгани хора
вървя и не виждам живи лица,
а – маски студени от тежка умора.
Откраднати чувства, души и сърца
заключи съдбата с ключа си суров, ...

Съмна се в моята тъмна душа,
щом озари ме усмивката твоя,
тя угаси на тъгата свещта,
тя ми показа мира и покоя.
Бодро задава се новият ден, ...

Капчици роса – сълзите на природата...
За нас ли плаче тя – хората –
бедните, зловредни нейни създания?
Плаче ли, за това, че сме се отделили от нея,
за това, че я рушим – строейки бетонни чудовища, ...

Бях избран за гробар и животът ми в работа мина,
трупах камък след камък където белееха кости.
Планина се повдигна, остана ми педя градина,
сред която стоя и се чувствам на себе си гостенин.
Колко нощи и дни съм вървял между живи и мъртви, ...