Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...

Като грешница потънала във срам,
на себе си отдавна неприличам.
В очите със изгаснали слънца,
със призраците вечер скитам.
Нося аромата на тамян. ...

Срещнах очите - кафяви -
приказен, чист кехлибар,
стихът ми леко забави,
нечакан пролетен дар!
Носле с изящна извивка ...

Анна Татанджело - Нещо от теб
---------------------------------------------------------------
Autori: Antonio Galbiati & Cesare Chiodo
----------------------------------------------------------------------
Автори: Антонио Галбиати & Чезаре Киодо ...

Франческа Микелин - Далеч
----------------------------------------------------
Autori: Fortunato Zampaglione
-------------------------------------------------------------
Автори: Фортунато Дзампальоне ...

Не е ли грешно да заспя,
щом падащата ми звезда те иска...? -
Морякът на пустинен бряг
ти маха в огледалото от мисли.
И в будност тихо те зова, ...

Разказваше ми, помня, мама,
че аз съм бил роден със "риза”*.
Тя, милата, не ще ме мами.
Та, късметлия съм, излиза...
В годините назад се връщам – ...

общо взето скучен футболен мач
балеринки си подават напред назад
от дъжд на вятър по едно па дьо дьо
и се льопнат на земята като думичка свършваща на о
уж на терена да забавляват ...

Ти пак се връщаш. Пепелище.
Да търсиш в' въглени искра,
но огънят си е отишъл,
погълнала го е страстта.
Навярно слушал си да казват: ...

Ние, динозаврите, сме тук.
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук,
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи ...

Кръгът на тишината образува,
туй що земята повратно преобръща.
Мойта сянка тръшка се, бленува
и не ще зли лица да връща.
Там където полята сливат се с душата, ...

1.Душата ми бие като камбана,
потънала в тишина от мрак.
Ръка подавам, в морето от ръце,
забравили, какво е светлина.
Да извадя ги от блатото искам, ...

От гризане езикът раздвои се сам,
че ето в рая пак цари разкол.
Не съскам. Дебна бедния Адам.
Дал Бог отровни змии бол.
А Ева тъне кротко в свойта суета. ...

Самотен вик на птица,
последни слънчеви лъчи
и монотонен плисък
от разбитите вълни.
Самота... ...

Какво ли няма във сълзата ми!
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...

Бях сигурен, че ще помогна
света да стане по-красив
и Злото с пръчката ще погна,
и от това ще съм щастлив!
Но по-късно, като пораснах, ...

Кой запя песента за
божествената страна!
Кой потъна в нирвана
омайна – Слънцето
изгря над Шангри Ла!... ...

Прощавайте...
Не съм добра.
И често правя се, че недовиждам.
Мълчание. Пред мен стена.
Дали не мислите, че ви завиждам? ...

Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.
Те празнуват с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 242 години сме млада и надеждна нация!”
Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на жена ми „На 65, а вече за н ...

Съдба,
защо си тъй жестока?
Защо отне ми любовта?
Защо в пустиня
ти превърна ...

От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...

Гледаше тялото с любопитство. За пръв път го виждаше.Беше интересна среща за първо познанство. Когато получи поръчката се стресна и за няколко време излезе от равновесие. Не се бе случвало преди. Не, че бе неочаквано..
Всъщност неочаквано бе. Тази възможност се беше свила в най крайното кътче на реа ...

Ан се беше отпуснала на седалката в купето, вперила замечтан поглед през малкото прозорче на влака. Успя да го хване в последния момент - в секундата, която тя се надяваше да промени живота ѝ. На фона на препускащите пред погледа ѝ природни картини в сърцето ѝ бушуваха чувства на гняв, обич, самосъж ...

1. Какво е за Вас поезията, госпожо Мазлум?

Вярвах някога в една мечта.
Вярвах в пътят на Апостола.
Вярвах в доблестта, честта и смелостта.
Вярвах, както вярват в приказките, малките деца.
И след много избори, мандати, цветове и знамена, ...

Само днес ти остава
да си влюбен, не мъдър.
С две по-горни октави
да запееш зад ъгъла.
Само днес да догониш ...

Колко тайни ли пазиш, море,
в дълбините на своето лоно…
Като перли с черупка-сърце,
скрити в шепа солена отрова.
Неизпратени нежни писма ...

Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.
Със сълзи чисти, пита ще замеся ...

Грях е, нали!?
Да търсиш нечий очи,които дори не се сещат за теб.
Грях е, нали!?
Да искаш да видиш тези две очи, за пореден път.
Да чуеш гласа на човека,който те е наранявал. ...

1. Непоследователните действия не дават нужните резултати. Трябва или да се сменят действията, или тяхната последователност.
2. Нерядко в търсене на мечтите, откриваме печал.
3. Удовлетворението от свършената работа е награда за всички трудности.
4.. В хубавите дни не забравяй злото, което си виждал ...

Такава съм – нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...

Из сърцето
Живота си гръмко не ще да описвам,
душата си чудно, че нейде разлиствам,
там, сиреч, за обич де тебе изписвам,
съдбата си явно, че нейде откривам. ...

„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...

Загуба
- Загубихте къщата си.
- Това са просто някакви тухли!
- Загубите парите си.
- И без друго здраве и любов не могат да купят! ...

1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...

Как може да е толкова красив? Истински ли е изобщо?
Защо очите му от морето по-сини са и по-дълбоки, по-безкрайни?
Защо влюбих се във него, когато нямаме едничко общо
нещо, за което да се хвана, и чувствата ми ще останат тайни?
С чар ли покори сърцето ми или със случаен поглед, който хвърли ми ...

Жената Котка, не ти си жената егоист,
разбиваш сърца мъжки, но си непукист.
Скачаш от един на друг мъж ти сега,
бягаш,нараняваш просто ей така.
Разбиваш с усмивка ти мъжките сърца, ...