Творци във сайта има най-различни –
/както са различни рибите/
има едри, дребни, "цаца" и нетипични
и без да търсите ще видите!
Най-могъщи – китовете и акулите ...

Утрото се къпе росно
в сноп от слънчеви лъчи.
Радост мигом ме докосва –
идваш срещу мене ти...
Втурваш се и засияла, ...

Летя в безкрайното небе,
сякаш някой нежно за ръка ме води.
Не виждам никакво лице,
но усещам как във спомени се ровя.
Над мен се разпери сякаш птица, ...

Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разоч ...

На Морад Лекин
Когато без нищо остана,
тогава свободен съм аз
и няма вина и забрана,
изпадам в духовен екстаз. ...

Вместо празник болка и тъга.
Днес те няма и ни липсваш.
Без теб е пусто в нашите сърца.
Минаха години, но пак боли.
Не ще забравим те. ...

Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.
Чуй диша къщата, заспива, ...

Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека ...

Сега молим вечерите да спрат
и да продължават безконечно,
с тишината гласна всеки път –
в момента времето да е вечно,
а някога, ...

Старият некропол се намира на няколко километра от Крабово, по склона на планината Пропел. Още отдалеч може да се усети тягостното излъчване на мястото - там винаги е с няколко нюанса по-мрачно, а дървета и храстите са по-нарядко и изглеждат болнави. Почти никой от селото и околността не се осмелява ...

Ръце простира вечерта
и драсва сънена черта.
И свършва лятото за нас
в един любим вечерен час.
Вълните тихичко шептят... ...

К огато залеза целува пак морето
О бичам да се рея в синева.
П луват и мечтите там където
Н адеждата оставя в мен следа.
Е динствена и чакана, мечтана ...

Една пролетна утрин дядо поп, докато отивал към църквата за ежедневните си задължения, срещнал Хитър Петър.
- О-о-о, дядо попе, здравей! Как си?
- Здрасти, Петре! Добре съм, добре! А ти как си?
- Е, щом сме на крака, бива ли да се оплакваме? - отвърнал сиромахът.
- Какво ново – вехто, Петре? – запри ...

Какво човек е без душата,
какво е раждането без плача?
Какво е мъка без сълзата,
какво смъртта е без тъга?
Какво е пролет без цветята, ...

Поредната безсънна нощ ти дадох
каприз ли бе, прищявка или навик
но в твоите обятия е сладко
в целувките ти мъжки се удавих.
Ще дойда утре вечерта неканена, ...

Какво те разплака, Небе?
От месец чакам сълзите да спреш!
Така и не стана, Небе!
Разплака и мойто сърце!
Какво изгуби, Небе? ...

Лято е! - Всичко е в синьо!
Морето! Небето! Мечтите ни!
А бутилка със ледено вино
омайва с наслада Душите ни!
Колко... красива си лятото ...

Горчи, когато ме целуваш
и пари ме, когато ме докосваш..
А някога за теб жадувах,
с усмивка да ме омагьосаш..
Очаквах да те видя тайно, ...

Силата е скрита
в еднакво спокойната ръка,
която без да трепне,
може да погали
или зашлеви.

Дочуто от съседната маса (Пазители на реда)
Както обикновено през почивните си дни не можех да си откажа студена биричка в приятна атмосфера и да слушам забавните коментари на съкварталците. Беше истинско забавление да слушам техните обсъждания на новини от последната седмица.
Един четеше на висок г ...

В същото време Николина имаше гостенка.
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...

Кой съм аз?
Кой си ти?
Защо съдбата ни събра?
Какво ще ни каже тя, съдбата
поредна игра с мистериозни ...

Сълзите по лицето ми облизва,
вълчицата в безсънна, бяла нощ.
И перли по стрехата ми нанизва,
бездомен дъжд. Сред нищета - разкош.
В долапите мухлясва тихо хляба ...

И пътуваме, бавно пътуваме.
Подир влака се бият вълнѝ.
И сънуваме, сляпо сънуваме.
Кой къде без крила ще лети?
Коловозите пеят намръщени, ...

***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...

Последното,
което видяха очите ми
беше гърба ти.
Не се обърна вече
и настъпи ...

Плаче някъде дърво -
Обезобразено, голо…
И чувам виене отново.
Полудявам ли, си мисля аз
Листо ли пада – ...

ден
година
за да храни
подчинен
е ...

Лена прослуша съобщението още един път. Беше от Том, приятел от колежа. Канеше я на среща с другите от „компанията“ в къщата му в Лонг Айлънд. Бяха най-близките ѝ приятели, групата с която с бяха събирали и изкарали четирите години в колежа. Не се беше виждала с повечето от десет години - откакто за ...

Стреля всеки направо в сърцето ти окървавено,
стреля без да се свени... руши всичките ти здравини,
кръвта потича вече по гърдите ти обилно,
а на ме всичко ми изглежда толкова безсилно,
толкова далече да не мога да помогна, ...

Но без отклик моя зов е
Да можех в този нощен час
с нежност аз да те прегърна,
да чуя твоя влюбен глас,
в мислите ти да се върна... ...

В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове, ...

Когато те видях,
сърцето ми теб избра.
Повярвах ти, обикнах те,
но сбърках май нали?
Сега сърцето ми пое вината, ...

Карам.
По празни улици и наводнени булеварди...
Ремисия... ревизия – накладките са мокри...
Скоростта ме държи... на скорост...
Крехки сме, почти колкото Живота, почти толкова временни... и почти толкова безсмислени! ...

Искам, искам, много искам
стих без грим да сътворя,
че душата ми проплака,
отново мъка сбрала тя.
Но чуй – и в пъкъла да паднеш – ...

Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях с ...

Татко дишаше тежко много лета.
Спомен от мините и войниклъка.
Избрал в забоя двуглава беда,
като на руска рулетка – тютюн или силикоза.
Върнал се вкъщи млад и красив, ...

Трудно беше миналото да забравя
и ново начало в живота си да поставя.
Болката в сърцето как да спра?
А нови сили, как да събера?
Да простя, как семейното предателство?! ...