Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе, ...

Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял ...

Краткото пътуване през Северозапада
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ...

Спомням си като дете, на въпроса "Колко ме обичаш", дежурният отговор "От тук до небето", а всъщност това е безмерно пространство, повече, отколкото умът ни може да възприеме. Затова слагаме някакви условни рамки, които лесно се прескачат... като скачането на въже...

Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?
Мъка е. Мъка стоглава. ...

Каква мъчителна жажда!
Гори ме!
Пих отрова от пепелянки,
пих сок от дяволска гъба и лудо цвете
на планините пих от усойните нянки ...

Животът е една от най-големите променливи – фабрика за емоции, случки, думи и индивиди, всеки от които носи своята различност и уникалност. Безцветен е. Неправилната му форма, инкрустирана върху еднообразния ни делник, ни потапя все по-надълбоко в мътното море на заблудата, от което трудно бихме мог ...

Матей 6:3
В своето служение Христос извърши много изцеления и добри дела. В унисон с характера и цялостното си поведение : „няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите” (Матей 12:19), Той заръчва на излекуваните от Него да не разказват за случилото им се: „Гледай да не ...

Е О С
Първа част
Сара обичаше да слуша музика, докато шофира. Не от радио, не каква и да е, а „нейна“, точно определена музика от дискове, които винаги стояха на удобно място в автомобила й. Тя пътуваше към дома си с мисълта, че скоро ще става майка, което току що беше потвърдено на преглед в клиник ...

ГАЛОП
(Превод от сръбски)
Укротителите дебнат...
Орфей!
Не давай да Те обуздаят, ...

Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...

"... и, може би, ще откриеш смисъла на живота”
(Из NatGeo Wild)
Най-важното в живота
не открих,
а той се сурна вече по наклона ...

От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам,
преди в любов да се стопиш.
На слънчеви петна да станем ...

Неважен си
како вистината обесена на закачалката
како искреноста запечатена во плик
како догорено кибритче
што нема да распали топлина среде студ ...

Любовта ме завари в мозъчен крах
сред безкрайни... безплатни обеди.
Бях напълно безсилен за болка и страх,
без надежда след лесни победи.
Бях безчувствен, нямах капчица срам, ...

Пролет в сърцето
Един живот. Радостта е в порива.
Ела и волно прегърни ме! Страстно…
В този ден се раждам с други чувства.
Решавам хоризонта да достигна смело. ...

Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...

Бих се преродила в стихотворна реч,
изпълнена със приказни слова,
борейки се, стигайки далеч,
водейки свещената война
срещу опетнилите езика, ...

Не те видях, покълна между изгреви,
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа. ...

Среднощен купон
Тъмна нощ припадна над града.
Скриха мрачни облаци звездите.
Възцари се пълна тишина.
Нощни твари дебнат зад ъглите! ...

Химикалът ми е скъп,
а нощта ми е деня.
Объл ми е всеки ръб
и нагоре все вървя.
В дъжд рисувам слънце, ...

И както вълната прегръща брега,
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...

Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.
Ликуй народе! Жив по подразбиране. ...

В една нещастна, мижава държавица,
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.
От сутрин чак до вечер в кръволочене - ...

Ако за миг си представим, че времето се ръководи от нашите емоции и изпитания в живота, какво бихме предпочели?? Повечето се страхуваме от урагани и земетресения и макар и да не са присъствали в живота ни, чували сме за тях нали?! Други се изправят срещу вятъра, който не нанася големи щети, но все п ...

Твојата куќа има душа
и тогаш кога е празна и заклучена
кога си верен на своите спомени
кога внатре вреви убавата поезија
кога ѕвездите на покривот ...

С нови звездни цветове...
Вселената разхубави се!
А вселенските цветя –
за искряха с цветовете
на дъгата... ...

Рицар на бял кон
Цял живот ли ще чакаш рицаря на бял кон,
застанала замечтано на своя балкон!?
Не виждаш ли пред себе си влюбените очи,
в които напират мъжки, истински сълзи. ...

загледани в страх
чувстващи сълзи
Ох, моя любима
отиде твърде далеч
дълбоко в душата ми ...

От развълнуваните заоблени върхове на Средна Родопа планина се виждаше китно ширнала се като цветен килим Тракийската низина. Асеновата крепост гордо издигаше вековните си рамене над Станимака, сякаш да напомня на всеки пътник, дръзнал да навлезе в тази планина, че пътят е опасен, страшен, и човек т ...

Вървяхме с теб двамата нявга...
и стигнахме в миг кръстопът...
безмълвна в страни се отдръпна...
в миг пръкна се есенен дъжд...
След месеци в скитане дълго ...

Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...

Гургулица ли беше в душата ми, млада ориснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. От груби ръце неизписана,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...

Ще затворя очи и в съня си към тебе ще тръгна
през гори тишина и пустини от сълзи пресъхнали...
Ще преплувам морета от спомени, в теб за да върна
онзи допир забравена нежност на устните търсещи...
Ще премина през огън от болка и думи трънливи... ...

- Защо вървиш след мен и защо...?
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...

***
Остани си там където
мислеше си че цъфтиш
Запази си и сърцето му
Да Можеш да го задържиш ...

Завист ли, или параноя,
или това е подозрение,
да не харесваш тая или тоя
направо е болно въображение!
Сноб, от годините прегърбен, ...