Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...

Постоянство,
безпрекословна цел,
упорство, мания, инат.
Волята надхвърля
естествени физически ...

Ела с мен!
Ще те заведа на хубаво място –
някъде там, на края на Млечния път...
Сиромах съм в този свят,
но в други много безмерно съм богат. ...

Защо нахлузих тази добрина?
Така е трудно днес да си човечен,
дори и да останеш настрана,
от делника в страдание облечен…
Опитвам се да бъда прям и мил, ...

Магнолия – най-нежното
и най-красивото цвете!
Веднъж си бяла, като
цвета на Рая – искриш в
чистотата си! Друг път ...

Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея, ...

В нощта умирам – гасна като огън,
защото в миг си тръгна любовта,
но колко трудно е да кажеш сбогом,
Просто... Просто ей така...
Но такава е раздялата и любовта... ...

Колко години, му трябват на човек!?
За да може спокойно да каже.
Живот щастлив живях.
На човек, изпълнил мечтите.
Дори без да се обърна назад, ...

Очите ти, глазирани с нежност
пренасят ме над бурните води
на Тихи океан, за цяла вечност
без тях е тъжно, чак боли!
Ръцете ти са призрачни алеи ...

Аз и моята анемия често будим съжаления.
Когато тя реши да става
и погледа ми почне да се замъглява,
и когато падам и се бутам във всякакви предмети,
а после търся чудотворни изцерителни таблети. ...

Неприлично
Най-страшното бе минало, така поне твърдяха лекарите, и Галин Иванчев се бе поуспокоил дотолкова, че да не пуши цигара от цигара. Продължаваше обаче да усеща неприятно стягане в гърдите, както винаги в стресови ситуации. Сипа си два пръста уиски и ги изпи на екс. Леко му просветна, но тре ...

Отново ме среща морето,
горещият мирис на лято,
вълните със вечния шепот
и чайките с острия крясък.
И всичко за миг се повтаря, ...

По пости
Ракията бе пивка. Кехлибарният й цвят и дебелият синджир, който образуваше при плискането в кристалната чаша, подканяше жадния да отпие и да се наслади на изгарящо - отпускащата се наслада.
- Тази силна ракия не върви с проста салата – рече младият поп на жена си, докато изпъваше едрото си ...

Предварителни бележки.
Всякакви съвпадения са плод на случайни случайности, случайно случили се в случайно подсъзнание. Евентуални разпознавания са просто припознавания, за които авторът не носи ни отговорност, ни на бой...
Харесваше работата си. Костюмер – интересна, добре платена, нужна. Сутрин от ...

Слънцето оплете ми в косите
бримки от изгаряща позлата.
Нежно пък надиплят ми вълните
пухени дантели по краката.
В плен съм на захирен сън. Със стражи - ...

На Тракия във низината китна
в която влюбено се гледат Хемус и Родопа
облечена в зелената си риза
какво мълви ми лятната река?
Със думите на вятърът горещ ...

Спи народът сън дълбок,
а те вдигат му парно, ток.
А той е беден, гладен
и за правда жаден
и иска сносно да живее ...

Свита на топка, дрипава, хърбава,
на тротоара пред "Хали"-те,
крие очите си слепи под кърпа
една смрадливка ялова.
Дреме застинала, сякаш се моли ...

Мислено с теб сме на морския бряг,
вперили поглед в безкрая.
Брули ни вятър, прехвърча и сняг,
двама ще срещнем Джулая.
,,Сбогом на рюни* дъждовен кажи, ...

Аз знам, че те боли, но спри!
животът продължава..
Подишай малко и върви,
живей го както подобава!
Един за друг не сме били, ...

Анна Татанджело - Любов от пръв поглед
-----------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Camba (Federica Fratoni) & Massimo Greco
---------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Камба (Федерика Фрат ...

Sanremo 2006
------------------------------------------------------
Анна Татанджело - Да си жена
Санремо 2006
--------------------------------------------------------------------------- ...

Нахрани минутите ми с вяра.
Облечи и нощите в сатен.
Нарисувай с поглед непоквáрен
първия покълнал изгрев в мен.
Разпилей на весели искрици ...

Красиво е днес Отвъд.
Там Живите се обичат.
По Тях пропълзява плът,
но с глътка любов я свличат.
А тук е убийствен студ. ...

Вървя и спъвам се в небето.
Морето ми в краката спи.
Намирам в себе си детето.
Детето знае – пътят предстои.
Човешките следи все водят към Итака. ...

1.
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все ...

PR
Пълнежът на бездната
между нищоправене
и празнословие.

Тази година се оказа тройно критична за Кралството на приказките: тримата братя продадоха златната ябълка на триглавата ламя, на Червената шапчица ѝ закъсняваше от вълка, а Хензел и Гретел се оказаха братя. Направо да полудееш!
Така мислеше и началникът на Приказната полициа – Котаракът с чизми, кой ...

Залесяването
Не беше лош човек Ганчо Любовчията. Кротък и добродушен; той нито по кръчми ходеше, нито цигари пушеше. Работеше като вол; беше утроил земите на баща си, а спечелените пари умееше да пести. Живееше в голяма къща на центъра на селото, в чийто двор бяха запрени много стопански машини, а в ...

На геният, да бъде непризнат
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят, ...

Седнал съм в края на бара. Помещението е шумно, горещо и задушно. Като подземие е – таванът е надвиснал ниско отгоре, малките прозорци по стените са боядисани в червено, и не пропускат и лъч светлина от уличните лампи отвън. Външната врата се отваря често и климатикът не смогва да охлади помещението ...

на БОГ словата
затова са – да не ни
зло сгромоляса

Биологията също е изкуство,
освен, че е отколешна наука.
Проучва тя творение изкусно –
природата ни дивна, прословута.
Нали красиви лебеди, делфини ...