Избрала съм си трудната любов.
Рано е да те разлюбя.
Късно е да те обичам.
Сън в съня ми –
намирам те, а себе си все губя. ...

Ушла... на поисках себя.
Забыла взять все лишние обманы,
фальшивые «я буду же всегда»,
дешевые, невыполненные обещания..
Ушла... и не ищете путь. ...

На изгреви и залези богат,
на неочаквани обрати –
аз приемам съдбата
на този неизбежен свят.
Но винаги ще търся път ...

Литературна вечер
Поетът Митрофан Точков спря душа, обърса добре отглежданото си тяло с хавлия и за последен път се отдаде на размисъл в бъдеще време. От седмица все така мислеше. В бъдеще време. Но да не изтезаваме фантазията ви защо е така, да ви светнем по въпроса. На Митрофан му предстоеше да пр ...

скороговорка с продължение – 4
Петър Пръчката плет плете,
през три пръта преплита,
баба Петра с хурка преде,
пресуква, преждата сплита. ...

Еос
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обя ...

Тук съм, но ти не си готов за мен.
Животът беше красив, но ние го съсипахме. Съсипахме и самите нас..
Обичам те, но ти мен не.
Мразя себе си и ти ме мразиш.
Пиша от сърце и душа, но ти го разбра. ...

Как да те обичам, зимо,
зла, по-студена от жена,
забравила и моето име
и угасила ми жарта ...?
Как да ти се радвам, ...

За какво ми е картината, Жардел? -
Вярно, че си я рисувал на халоперидол,
на гърба на лятото
с последната светлина,
която ти е останала. ...

Изведнъж се срещнахме в нощта с теб,
изведнъж разбрах че ще си моя,
не мислех за раздяла в този миг въобще,
зная винаги любов какво е.
С теб го разбрах и не мислех за нищо, ...

Изгорях за тебе, либе,
изгорях за тебе.
Че в сърце ми влезе, либе.
Че си във сърце ми.
Със душа познах те, либе, ...

Чичо Лико, селският глашатай
На връщане в неделя е горещо... Тръгвам обратно и няма как да не продължа мислите си, докато пухтящият автобус отново върти през полупустите и задремали в ранното послепладне селца... Потя се въпреки климатика, но нарочно съм заела тази важна за мен позиция до прозореца, ...

Огромен орех слънцето закрива.
Разперил клони в ъгъла на двора.
Дълбока сянка, жива и шавлива,
със птичи глас не спира да говори.
В основата му орехче намерих. ...

Чистя обори застлани със думи,
здрава лопата от ярост държа.
Мятам ги силно назад през гърба,
мислите потни с надежда сушá.
Газя във тиня от мръсни слова, ...

Старото огледало
Старо, много старо огледало
зад един забравен параван,
колко време тамо е стояло
аз не мога даже и да знам, ...

– Наистина? – вдигна вежди изненадано. После се усети, скръсти ръце и прочисти гърлото си: – Имам предвид, добре.
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...

Толкова ножове са забивали във мене,
че когато цвете подари ми някой,
да разбера какво е, ми отнема време.
Толкова прекършваха ми добротата.
Тук поникна мъничко ранено лошо място, ...

Аз съм равна на празен хладилник,
тъмно начало,
обострен гастрит,
липсващи чувства,
празнични лампички, ...

Имаме рани. И слепи мечти.
Бъдеще тлее. Всички са жадни.
Може ли някой да разгради,
нашето днес на части съставни?
Знаме се вее – тънка коприна. ...

Нощта е тъмна! Като в рог.
Но в мрака виждам като в ден -
очите ти ми светят!
Като сияние от севера дошло.
Под пламъка им ще поникне цвете ...

Роди се, рожбице, нам свята,
на двама млади, ангел на земята.
За мама - чиста капчица сълзица.
За татко - бистра ручейна водица.
Желано чедо, дъще ненагледна, ...

Животът е илюзия, заблуда,
пътуване във търсене на рая,
ефирен като дъх на пеперуда -
стопява се, отлита към безкрая.
Отиват си година след година, ...

Годините се изтъркаляха като сипей от скала. Дори не успях да проследя движението им. Само тътена на проблемите ме спираха за миг и… камъните продължаваха своя бяг.
Докато се обърна, омотана в мъгла, бурите и свлачищата на живота – младостта беше излетяла. Не че го усетих, но синът ми – от малко буз ...

> Вятърът блъсна свирепо предното стъкло на снегорина. Отнякъде проникна рояк снежинки, завъртя се палаво и уморено се разтопи върху арматурното табло.
>
>
>
> – Затвори по-хубаво вратата – каза Стефан. ...

Аз съм сомнамбулка
с апатико-абуличен синдром,
не изпитвам удоволствие от нищо,
гледай през мен и мълчи,
игнорирай ме като огнище, ...

Когато свърши всичкото обичане
и ти забравиш моя сън на рамото ти,
на мен жени случайни ще приличат,
а след дъжда ще бъде кално само.
Дъгата ще е тръгнала по дявола, ...

Лежиш във спомена като змия в сърцето,
като суграшица във леден зимен ден,
живот изсмукваща отвсякъде където
останало е нещичко от мен.
Изми сълзите ми засъхнали вълната ...

На остров Колкер в малката държава Белиз
И този пътепис за едно доста кратко, но пълно с любов и щастие, пътуване до малкото островче Колкер започна всъщност пак в Гватемала, благодарение на срещатата ни с двама аржентинци, Хулио и Леандро на остров Флорес. Те току що бяха пристигнали в Гватемала сл ...

СКУКА
Вечно се заключва
кака в свойта стая,
видеото включва,
филми гледа - зная. ...

Прецизно бърза Времето, а ние -
престъпно бавни сме да го догоним!
Мечтаем си за някакви промени,
но все живеем в стария си спомен.
Не знаем колко трудно се постигат ...

Очистени.
Пречистени.
Огрени в светлина.
От себе си избистрени.
Мир и топлина ...

Ти, моя любов, самотнице тъжна
Ти, моя любов, вярваща още в безумни лъжи
Толкова повърхностно искрена
че сърцето страшно рани.
А ти, мълчание мое, говор в ума ...

Защо ти се молиш за прошка...
пред този, когото ранѝ?
Изглежда не беше щастлива...
със своя сияещ смел принц...

За кой ли път до мене е Рогатият -
нарежда ми: "Недей така!" "Прави това!",
а аз Нещастникът го слушам със Апатия -
като че нямам на плещите си глава!
Той мене като Кукловод ме управлява, ...

Когато си сама
в далечната чужбина,
когато си една,
а те пък са мнозина,
когато няма рамо, ...

ТОВА СМЕ НИЕ
Животът е променлив вятър, а вятърът – това си ти!
Очите ти ме заразиха със тъжни есенни мъгли,
които крият хоризонта, и слънцето, и ме е страх,
че мога да настъпя цвете, а цветето - това съм аз… ...

Да търся утопичното е моята мечта.
Трудна е, но не и непосилна.
Съвършенството във теб видях,
красиво тяло, но и буйна, силна.
Влюбих се - в идея - ...

Прочетох хиляди
стихотворения.
Анализирах ги.
Разучавах ги.
Забравях ги ...