Ще бъда аз вятърът,
дето клати твоя кораб,
дето ту налево, ту надесно
стичат се моряците.
Чувам крясъци и плач ...

Аз зная, мъжете
не се държат за ръцете.
Аз зная, мъжете
не се прегръщат навън.
Но порасна ...

Дай да прескочим този живот -
в следващия ще се намерим.
Ще те позная по погледа,
никой така не ме е гледал.
Ще ме познаеш по думите ...

ВИРТУАЛНО
Ръкостискане, поглед, кзани думи
и аз приемам човека в сърцето си.
Уж рядко греша... зловещи куршуми
не очаквам, отправени в лицето ми. ...

Картина
Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга. ...

***
Намери ме във капките дъжд,
посивели и скрити в листата.
Направи се, че днеска си чужд
и остави ми за утре вината ...

Хаос.
В хаоса – щастие.
Щастие в хаоса.
Хаоса в мен, хаоса в теб, хаоса в нас.
Обичам хаоса. ...

Защо за другите живях?
Себе си за миг не пощадих!
Какво получих в замяна -
дълбока рана и сълзи!
Къде отидохте приятели? ...

Аз ще се върна, като нещо друго –
априлски полъх с дъх на пролетта
или невиждано стихийно чудо,
сравнило с почвата цяла гора.
Аз ще се върна, като нещо друго – ...

самоучител
по „щастие“ трябва си
в дни на разруха

Аз сбъднах се на някой друг, уви.
А ти на мен защо не ми се сбъдна?
Шептях ти името под падащи звезди
броях минути,дати,висоти...до сбъдване.
Един път казват идва любовта, ...

Без име и време
несбъдната радост
политнала птица
напусна домът ни,
в склона небесен ...

Синия блясък
Потъна в земята
И сини цветя
Са безчет и навред
Синя поляна ...

Обикаляш ме отдалече
сякаш съм минна отсечка,
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки
На чергата ти ресните ...

Понякога тишината е тъй непонятна...!
Пусти са улиците - самотни призрачни къщи,
строени за рапорт осъмват все по- вехти,
скрили в шепите си отминали спомени...
Призрачни къщи - самотни и клети, ...

Понякога чувам гласове,
мислите ми повтарят те,
понякога за друго си говорят,
или ги чувам как спорят.
Понякога си мисля, че съм луда, ...

Ех сълзи... защо не спрете!
И моля ви в морето бурно се поспрете.
Не мъчете мойте очи...
защото те за вас са мойте реки.
Сърце ти мое не тъгувай... ...

Отрова съм!
И не е сладко.
Горчи! На хората, на душите, на съществуванията...
Горчи... горча...
Смъртта ти никога не е била толкова истинска – виртуална реалност. ...

Ако любов теб не осени, то
тогава не значи, че трябва глава да сведеш ти.
Просто стани, погледни, надявай се и се усмихни.
Не е нужно глава да сведеш ти,
защото след всеки мрак има светлина и след всяка сълза има бодра утрина. ...

13.
Всички негласно приехме едно правило – за амнезията ми нито дума. Споменавахме болницата, добрите резултати от операцията, дългото лечение и последвалото възстановяване, но... Без амнезията...
Мъжът, таткото, стопанинът се беше прибрал у дома...
Това стигаше...
Още повече, че последния месец бях ...

Шахматът бе в кръвта му. Запозна се с древната игра на възрастта, на която се бе запознал с нея и Капабланка. Баща му - силен шахматист, спечелил не един турнир, беше кандидатмайстор по шах. Той стана и първия му учител. В началото му даваше два топа в аванс и го побеждаваше. Това силно дразнеше амб ...

Танцува
червеното на маковете
по лятната ти рокля,
плъзгаща се надолу
и нагоре ...

Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...

Едно ванилено момиче
вали орхидеени мечтания,
а в очите му вълни
от лилави обещания.
Едно ванилено момиче ...

Кога се превърна се от блатна мида
във ябълка, но захаросана?
Ядат те пак прасетата!
Кои са по-учтиви?
Дали са мидите изгнили, или ябълките, ...

До глезените в прах,
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...

....Пясъчната лавина поглъщаше всичко под себе си. Погълна полето, зелено дотогава, притулено в омара. Планината далече не синееше, всичко се беше превърнало в безкрайни жълти дюни...набраздени от леки пясъчни вълни.
Огромна машина се бореше с пясъците. Копаеше тунел в тях и го укрепваше, за да може ...

Пердетата във хола са дебели
Слънчев ден се вижда между тях
Или е есен или дните са се слели
И лъч пробива реещ се домашен прах
Следобеден уют цари във хола ...

Ти беше тук преди няколко мига,
сладък парфюм ми напомня за теб.
Танци и шепот, отворена книга,
пóвей довян от косите от мед.
Силно кафе в неизстинала чаша, ...

Щурците се разпяха,
познавам тази песен,
един рефрен повтарят,
но, чудно, не омръзва.
Пеят на житата ...

Когато си отида, ще ме търсиш.
Ще молиш вятъра, за да ме върне.
Защо не можеш и за миг да зърнеш
копнежа ми да се прегърнем?!
Защото той е тук, не е избягал. ...

В пролетно утро
кацна калинка
на глухарче чудно –
мила картинка.
По каква причина ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...

Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.
Къщи с лампи вградени, преплетени жици.
Кабелно-електронно-неонови песни
с тон металически в свода небесен.
Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди ...

Чувствам вятъра ми връща
усещането, че летя...
Времето така прегръща –
искам да те запаметя...
Прекрасно е да се желаем, ...

Беше точно пред мене
и блестеше Палатът,
като приказна сцена –
в светлини и позлата.
Полетях към мечтата ...

В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа. ...

Искам спокойна и доволна да затворя очи.
Точно когато последният лист пада грациозно
на кичури, да съм раздала от своето дърво
всички плодове родени през Юли.
Да се усмихнат моите очи пред кошницата на децата. ...

Морско момиче, далече си от морето сега,
липства ли ти неговата необятна красота?
Шумът на вълните, разбивайки се на брега,
усещането на бриза, на лятото дъха.
Ето те, мое морско момиче, тук и сега, ...