Пролетта прелитна като птичка над българския небосклон,
но студ завари, та чак смрази я. Надеждата ѝ, крепи се върху тънък клон.
Колко тежко стана, колко от мъката събрана ще пропука този лед,
в който птичката скована, се моли да я подслони… съсед.
Клонът тънък е, пропукан е отвътре, но пък заледен. ...

Колко е блудкаво и колко студено –
в теб да се взирам усмихната бледо,
когато стоиш незапомнен пред мен –
такъв те обичах – необикновен.
А после ще те мразя – както мразя врага си – ...

Стръмни стълби в хотел. Осветлението е оскъдно, но ни позволява да видим сцена с два персонажа. Първия персонаж е блестяща блондинка в къса пола, тип минижуп на високи токчета, която се опитва да запази своето достойнство, качвайки се по стълбите.
Вторият персонаж е добре облечен джентълмен, попреми ...

Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...

Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...

По „В Теб“
от Андромаха (Белла)
В Теб
изгубих се, когато те намерих.
Душата ми не смее да повярва, ...

Наметна си шала, прескочи луната,
стопира бял облак, лети над земята.
Изплашен, снегът в дерето се сгуши,
ветрец благ целуна и старата круша.
Подскачат на ластик врабчета кресливи, ...

Ова е живот без клучеви
нема да влезеш во ничија порта.
Ќе повикам воини и богови
едните да ме бранат
пред другите ќе кажам молитва. ...

Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...

Ах любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си любов неутeшима, ...

Вятър влезе в градината,
разроши цветята, тревите,
свирна нехайно в комина
и по вратата зарита.
Бързо в прозореца скочи, ...

Стоя над белите листи
и думите бавно редя,
обладана от моите мисли
не разбрах, че настъпи нощта.
И редят се стихове нежни ...

Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...

Кръвта отровата пое
на глътки със
сърцето да тлее.
Виновен ли е че живее?
Виновен ли ще е ако умре? ...

сняг вали
навсякъде е бяло
и коминочистача

тя седна пред огледалото
сложи червило
напудри страните
си
намести с ръка белите ...

Н Ж и ж
И Е н ъ
Е Л и н
Б А к д
Я Е е о ...

- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...

Къде се криеше до днеска,
Надеждо моя – не разбрах?
И мъката си аз – човешка,
в една торбичка си събрах.
Сега, когато те намерих, ...

Убиваш ти за забавление,
подвластен на хартия и метал.
Забравил си какво е опрощение,
на дявола душата си продал.
Какъв си ти? Човек, едва ли! ...

Между ненаписаните щрихи
се спотаяват недоизречени
точки, мисли и изгреви.
Късче слънце и шепа сняг.
Когато усещането за пролет ...

Пролетта играе на двора.
Рисува цветя и листа.
Ароматно ухае,
а небето – чисто, като сълза.
Слънчо се смее, ...

П О С В Е Т Е Н О
Аз не знам кога съм се влюбила.
Нито как се е случило,
Само знам, че искам да бъдеш
До мене в радостите и несполуките. ...

Непонятни са
за сърцето
на живота
остарелите истини
Предпочита да бъде разкървавено ...

Гара съм тиха, затулена гара –
малък безшумен и глух кръстопът.
Пътници, в Бога загубили вяра,
бързат край мене в житейският път!
Гара богата съм с извори чисти, ...

Мрачна е стаята,
Мрачна е душата ми.
Светкаш лампата,
Но как да осветиш душата си?

Що за пролетна шега –
сняг на Първа пролет заваля!
Небето- сиво и сърдито,
прихлупи къщи ядовито.
Като бели перушинки ...

Мисля си за моето поколение.
Дали времето състари ни без вина.
Като се замисля, колко сме равнодушни.
Дори бездушни роби на своята съдба.
Младостта не можем да съхраним. ...

Тъща на госье
Тъщата на госье ми дойде.
Реко два-три дъна чме изтраем!
Оно па гю не е за сефте!
Она че си орати, я че траем. ...

Гледал Геле хората с възможности
съвсем често сменят си колите,
а попаднат ли във други общности* –
вече ей, тъй сменят и жените...
И реши да бъде като всички бели – ...

Знам, че мога да бъда различен.
Знам, че мога да бъда учтив.
Но изглежда съм случай типичен
на магаре с инат горделив.
Знам, че мога да бъда полезен. ...

Те всички са изписани за теб,
четеш ли ги? Звучат ли ти познати?
В главата ми през нощите наред
са стискани, а след това изляти.
Над листите във форма съвършена ...