Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.3K результатов
Кажи ми, дядо, как баба си обичал?
🇧🇬
"Кажи ми, дядо, как баба си обичал,
с какви мили имена си я наричал?!
Колко силно си я прегръщал,
когато от далече си се връщал?!
Гледал ли си я тайно и копнежно, ...
Остарявам! Разделям се с времето!
Незабелязано летят миговете и годините...
Остава само любеща душа, сърце горещо.
И мъка по загубените дни и самота.
А болката е само за обичта! ...
Не знаеше къде е! Навсякъде около него бе огън и обграден от тоя огън, той изгаряше. Виждаше се сякаш отдалеч, гол и сам горящ в огъня, който сякаш спираше да го изгаря точно когато имаше чувството, че умира. В тоя миг той падна на колене и опря ръце в сухата земя. Усещаше, че тя бе напоена със сълз ...
Написа на тефтера ми съдбата:
"Трудности те чакат занапред!"
Погледнах я, не сведох си главата,
а продължих да пиша своя ред
по листи лунни в нощ красива, ...
Усещам присъствието на есента с дъх на теб.
Тя е тук. Ти си тук.
Хайде да спрем с тази криеница, ела при мен.
Нека да усетя и твоето присъствие.
Ела си. ...
Пак вдъхновена от болката, която не ми спести отново.
Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?
Колко пъти плачеща и молеща?!
Молба за прошка.
Аз дълбоко в себе си знам простила съм. ...
Времето
Час след час,ден след ден времето отминава,
само спомените за хубавите дни остава.
Времето рисува по моето лице,
по лицето – бръчки, по косата – кичури бели. ...
Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...
Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...
Автор: Генка Богданова
Като мъртвец, неоплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци – очи ослепели.
Не скърцат вратите – уста онемели. ...
С лунен сърп ще зажъна душата на хляба.
И светулки ще втъкна, сякаш лъскав косичник
А смалена нощта ще е лятна и слаба
и към тъмното горе ще праща метличини.
Еднодневките мълком в кръг ще танцуват. ...
Аз свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.
Дето на други ги даваш, със тях да се хранят!
Свикнах да ти се радвам за час-два лакомо,
А после пак да те няма. И да те няма.
Тия крадливите, дето все на ухото ти шепнат, ...