Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.
Постой за малко, просто поседни! ...

Любовта ни – светла тайна,
блясва в делника ни тих.
С двойна рима, неслучайна
свързани сме в този стих.
Аз съм Ямб, а ти Хорей. ...

Два пътя с обич са застлани,
кой от тях да избера?
Към първия – протегнах длани,
от втория – цветя да набера.
Единият към приключения ме води, ...

В моята младост разпиляна
аз търсих само теб.
Да се вгледаш в дълбоките рани,
а ти, с твоята мъдрост,
да ги изпълниш с любов. ...

Малко преди полунощ е. Отново настъпи това време от денонощието, в което липсата ти се усеща най-силно. Взирам се в звездното небе през прозореца, защото знам, че и ти правиш същото в този момент. Гледаме една луна, едно небе, едни звезди и това ме кара да те почувствам по-близо до мен. Вече е полун ...

Аз съм
слънчогледът,
чакащ
слънцето си
всяка нощ, ...

Народе, кожата ти ще дерат,
докато управниците разберат,
че сока, който те ти истискат,
трябва да има някакъв предел.
Не оставяй да те тъпчат и потискат, ...

Unser Grab erwärmt der Ruhm.
Thorenworte! Narrenthum!
Eine beßre Wärme giebt
Eine Kuhmagd, die verliebt
Uns mit dicken Lippen küßt ...

Нощем чувствата са по-силни.
Всички маски падат.
Тогава си бездомен старец с боси крака,
мръсни дрехи и бира в ръка.
Е да, ти не си с бира в ръка, но също като него алкохол омайва съзнанието ти в късните часове на денонощието, ...

На Ангел
Автор: Генка Богданова
Го­ди­ни­те от­ли­тат ка­то пти­ци.
Го­ди­ни­те те­кат ка­то ре­ка.
Грее мъ­д­рост в тво­и­те зе­ни­ци, ...

Ще бъда твоя! С цялото си всичко!
Ще бъда твоя! До последен дъх!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Какъвто си! Защото си такъв!
Обичам те! Със цялото ми всичко! ...

16
Омразата е болест на душата.
В прегръдката и чезне светлината
и любовта, с които Бог ни е дарил.
Така се ражда злото по земята. ...

И страстта ми жестока дори,
и страхът ми, кошмарно прегърбен,
нямат сила, с каквато с очи
ти в душата ми влизаш безмълвен.
Няма думи, които да скрият ...

Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...

Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото б ...

Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...

Мним силует протяга ръка
в съня ми –
ти ли си?
Картината разлива откъсната
тъга – ...

Вавилонската кула? Кой каза, че тя
"е библейска, изтрита, стара мечта"?
Не вярвай, защото гигантката тази
издига се бавно и трупа талази
от грешки човешки, от алчността, ...

Спомени
Животът е като течащата река,
минава, удря се в скалите, но не спира!
Остава спомена за всичкото това,
от който всеки ден душата ти умира! ...

Липсваш ми
до болка, изпепеляващо...
За краткото време
светът се смени.
Липсвам ти ...

Мамо, приказно
е Земното кълбе под
синьото небе!
Мамо, прелест са
и Земното кълбе, и ...

Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...

Прегръдка
До Б.
Аз дълго ще гледам очите ти светли
(едното с кафеви петна).
Ще взирам косите ти мрачни, червени ...

Живял един човек в далечно село,
макар и сам, не бил самотен.
Прехрана и одежди добивал той умело.
На прага му поспрял пес сиротен.
Проскубан, гладен и уплашен. ...

ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...

Тръгнах рано сутринта
към съседна Македония!
Къде сме ние, къде е тя –
питам, братя, без ирония!
На мен ми стигат Пирин, Рила! ...

Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...

След думите остава само спомен.
След спомена остава само прах.
И като камък, тежък и огромен,
в сърцето тегне първият ти грях!
Но грях дали е първата целувка! ...

Прекрачваш прага ми желана
чиста, светла, ангелски красива,
чакана, бленувана, мечтана...
Разпуснала коси....река пенлива.
Време е за истинска Любов. ...

01.07.2017 г. Велин

Ще ти разкажа приказка. Не знам
дали възможно е да си я слушал.
Попаднал лъв в ловджийския капан
и го продали в цирковата трупа.
Дресирали го с болка и със глад. ...

Аз ранявам
хората...
Причинявам
болка...
После изчезвам ...

Ужасна съм! Във спомена боля,
крада от сънищата ти покоя,
прегради и условности руша
и смело се отдавам на пороя.
Ужасна съм! Предлагаща сърце, ...

СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...

Какво да сторя, Боже!
Така съвсем не може!
Не може да те гледам,
а ти да ми обръщаш гръб!
Не искам да те слушам! ...

Отчуждаваме се все повече.
Различни хора те съдят
и обичат.
Желанието да си себе си
не надделява. ...

Създадени от светлина
Дори и след триста години
денят ще е ден след нощта,
ще има простори красиви,
създадени през мисълта. ...