Злобата
Много злоба, много лоши хора,
парадиращи с грозното си мнение,
с простотията си първа или втора,
са готови да убият хубавото настроение! ...

Залезът гори отново -
все така прекрасен!
Животът си върви отново -
все така ужасен!
Усмихнеш се, зарадваш се, а после ...

Та, както казва Шопенхауер…
Спортната фамилия на Никола Карапейчовски се скупчи около масата и главата на семейството с вещина разпарчетоса двете печени пилета. Стартът на обяда беше даден, ама и без да си вещ в семейните нюанси, се виждаше, че между тях витаеше някаква зле спотайвана драма.
Преди д ...

Знаеш ли колко са ми дълги вечерите?
И гостите ми колко са пияни?
Колкото по-празни са душите им,
толкова по-пълни са им каните...
Знаеш ли колко пъти ми секва китарата? ...

НЕ БИЛО БАШ ТЪЙ
Завързаха кучетата по перваза на полянката, напалиха огън, насядаха край него и отвориха раниците. Беше дошъл най-хубавият момент от ловния излет — когато се вадеха шишетата с вино и ракия и се развързваха месалите — отваряха се душите и се разсипваха от там с пълни шепи: спомени, ил ...

Мише, Мише, Мишенце!
Малко, сладко мишленце!
Красивото ми пиленце!
Ще станеш важна персона!
Ще стъпваш като във панички, ...

Слънцето целуна
първото кокиче.
То крилца разтвори,
като малко птиче.
Слънцето обхожда ...

Бях млада, бях романтичка,
залагах всичко на зара любов
бях лъгана, често оставах самичка
клоун в цирка наречен живот
Днес съм известна в бизнес средите ...

Намажете главата ми с газ, запалете ме –
да изгониме въшките – мъжките, женските;
донесете парфюмите, френските –
да наръсим цървулите, да надробим мамулите
Точка БГ. Булгар. Казвам: точка БГ ...

Свободна съм да правя лични жертви
от раждането чак до края на живота.
В оковите на вечния компромис
създавам връзките си с обществото.
Понякога усещам как летя, ...

Любовен глад подгони днес Поета
и спешно той приготви се за лов.
Ще трябва да се пусне пак из нета
и да отстреля някоя любов...
Във ловните доспехи се накипри, ...

Малка съм и свита,
сгушена в теб.
Покрай теб се чувствам жива,
макар да си далеч.
Всеки път оставям ...

Разкъсвам дрехите си. Боря се за въздух. Прекалено е тясно. Затворена съм в малка черна кутия. Пръстите ми дерат по грапавите ѝ стени, ала ноктите ми се чупят и оставят малки кървави следи. Не виждам нищо, но усещам всичко. Боли.
Изведнъж става светло за миг и бързам да си взема глътка въздух, ала т ...

В стих превърната
лудата ми мисъл е.
Душата чете.
Весела ЙОСИФОВА
2017 г.

Свобода
Изписано е толкова за нея, че можеш да повярваш, че наистина съществува. "Раждаш се свободен, живееш с усещането, че си свободен, а през цялото време си нечий роб.
От годините на робство до наши дни, смисълът на това да си свободен се е променил, като и смисълът на робството.
Сега няма окова ...

Затегнатия възел, който пръстчетата
карат да стане лек като перце,
счупеното зъбче, фалшивото злато,
колебливата усмивка, която грейва от далеч;
И колкото понякога да ни е трудно, ...

По спиралата на времето вървя,
за да запазя най-светлото в дните си,
любов, мечти и красота да превърнат
живота ми в една неземна приказка.
И ето по-звездни пътеки вървя ...

Не знам дали си млада и красива
с очи-небе или на плачеща сърна,
дали светица слязла от небето
или потънала в грехове жена...
Обичай го когато уморен е ...

Бдиш над мен безмълвно,
опазваш ме от грешките, от злото.
Но утрин дойде ли, напускаш ме за дълго,
оставам си съвсем сама, излегнала се на леглото
С мътни видения и спомени за теб ...

На Емо
Като грозна опашка тъгата си влача,
непокварена никак от думи добри
и напразно те търся под лунни клепачи,
ти си в мен... и не си си отивал дори! ...

Строя пясъчен замък пред портите на сърцето ти,
а там често има бури, цунамита, вълни...
Понякога ме изненадваш със слънчеви лъчи,
пясъкът изсъхва, вятърът крепостта ми руши.
Строя го пак и се катеря, ...

Употребени
Жестоко е да нямаш вече Вяра,
да бродиш със наведена глава,
да палиш недопушена цигара,
захвърлена във мократа трева. ...

Щом със въздух го надува,
чудна музика се чува.
А прилича то, деца,
на козленце без рогца.
Дядо много го обича, ...

Дойде време за уговорения час.
Облякох се стилно.
Окичения букет, грабнах от рас
и със парфюм се опръсках обилно.
Замерих таксито с обувка, ...

Все още пътуваха към столицата. Емилия караше спокойно, не беше бясна или ядосана. Живее с болната си сестра и майка си, която се грижи за нея. Мария не осъзнаваше какво се случва: болницата, срещата с Емилия!
- Как се казваш?
- Мария....., а имах предвид Мариян. Петя ми е сестра
- така ли! И аз има ...

Споделих усмивката си с вятъра...
Споделих мечтите си със теб!
Споделих надеждите си чисти.
Споделих ги.. Истински със теб.
А тъгата днес усмивката ми секва... ...

Напомни ми,
че още съм
жива.
Тялото...
Сърцето ми... ...

Стени недостроени,
а вградени сенки.
Дом за теб и мене
не беше таз любов.
Излиняла нежност, ...

Изкуството е огледало,
пред което всичко, не само
реалното би се припознало,
щом себе си в него е видяло,
и поне малко би отдало ... ...

Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...

Зовеш ме с думи нежни.
Галиш снага нажежена.
Политам в тъмна бездна –
на желания, в космоса
намирам вечната утеха. ...

104/Навярно помниш, по начало,
че съм от селски произход,
но времето ми извървяло,
се блъска в градски ледоход.
О, пъпа ми е хвърлен в село ...

Боксова круша
Вече ми дойде до гуша
вечно да съм боксовата круша!
На когото докривее,
че във трудности живее, ...

Мъгла съм!
Харесва ми
да се увивам
около ума
на някой друг! ...

Свикнали сме да издигаме стени
между нас и останалия свят,
да ни отбраняват от злини,
животът с които е богат.
Най-често те са без врати, ...

Ще те мечтая тази нощ, ...
с дъх на тишина
безмълвно,
сред пясъчните ветрове на времето.
И по следите ти, ...

Еднакви са, като близначки - две
и помощнички на всички,
сутрин мият твоето лице,
разтъркват сънените ти очички.
Мама с обич те прегръщат ...

Мъничко, но е стипчива.
Със власинки се покрива.
Почне ли веднъж да зрее,
сгушено в листата червенее.
На дечицата е тя любимка ...

В малка къщичка живее,
в двора да влезе никой не смее.
Пази всички ни, но с внучето
най-весело играе ……………..
/кучето/.