Почти цъфнали люляци
и изравнителните ни сметки за тока.
Опиянени, по всички улици
се отрезвяваме с двойно мока.
През април и май сме инжектирани ...

Върхът обича свойто езеро.
Усмихва му се. Гали го. Мълчи му.
И нощ когато в планината легне,
от жажда камъкът забравя свойто име.
Отварят се води – библейски кладенци. ...

“Росната капка не е изчезнала в океана, но океанът е изчезнал в росната капка."
Светът не се върти заради нас.
Той просто има нужда да се движи.
Реката си е тече като река
и не криви русла заради наште грижи. ...

Криеш ме, от себе си дори,
сърцето ти мълчи, но ме желае,
душата ти за моята тъжи,
а тялото изгаря... да ме вае.
Криеш ме, но аз съм в твоя дъх, ...

Вечер в мрака, когато съм сама, аз мечтая. Лутам се из мечтите си и търся тихо място, където да поплача. Място без страх, болка и тревога.

Обичайте!
Жените си обичайте!
Без тях не смейте да сънувате...
На тях единствено се вричайте.
Обичайте ги! ...

Хляб и сол. И хубава жена.
Чаша вино и една цигара.
Всичко друго само суета.
Празни думи. Фалш. Лъжа. Поквара.
Колко ли е нужно щом си жив? ...

За теб искам да съм кралица -
въздух, вода и сладкопойна птица.
Да съм слънце и звездица нежна -
да огрявам душата ти с обич копнежна.
За теб искам да бъда през младостта ...

147/Тогава авторите руски,
ни учеха какво и как
и аз с червените си бузки,
се лутах в този качамак...
Аз имах нужда от съвети ...

Автор: Генка Богданова
Срещнали се във Крушаре,
двама кметове – другари.
Сливенският се осмял,
в сила мъжка разцъфтял. ...

Отново бях заблуден
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.
Неравно тревисто хълмче ...

На върха на иглата
тече повече кръв,
дрогирана с твоите грешки.
Тялото ми трепери
от нямане. ...

Блуждая в лабиринта неизброден
от бедност, грижи и капани.
Не съм единствена във неговите дебри
а и последна няма да остана.
Захвърля ни животът в лабиринти, ...

Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават. ...

Времена! Трудни, тежки!
Хлябът и млякото горчат..
Бедни, слаби, стари и крехки,
страдат хората, тъгуват и мълчат.
Парите се трупат в богатите, ...

– Тате – с тънко гласче започна Джоди по средата на вечерята– какво се случва когато умре някой?
Баща ѝ спря ръката си на средата на пътя от чинията до устата и я погледна над очилата си. След това свали вилицата и я постави тихо върху чинията и хвърли бегъл поглед върху майка ѝ, която продължаваше ...

*
**
Когато я видях,
разбрах, че това ще е първата ми двойка.
Не си научих урока и си я заслужих. ...

Ден, след ден, след ден, след ден
Отвътре сив съм като въглен умъртвен
Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява
Носи се денят и плавно като мене залинява
Тела на улиците всяка вечер са еднакви ...

Твърде много "Обичам те!" удавени в мълчания и прашни многоточия.
Часовникът изписуква познато.
Два къси сигнала индикиращи празното.
- Давай, давай! - крещи боклукчията на шофьора на камиона.
Време пролетно - някъде между вълци и комари... ...

Морето,
изпълнено със спомени,
мигове, мечти...
Със любовни истории
със начало без край ...

Тук, в селцето, човек не остана.
Гледат къщите с погледи празни
малка църква – без кръст и камбана...
В нея Господ сам влиза на празник.
А пред прага й – съхнещи корени. ...

Съжалявам. Прощавам. Прощавай...
Може ли да има съдействие?
Ти си права, будила си ме за училище като малка,
замислих се като го спомена,
и си ми правила и закуска. ...

И какво да те правя моя огнена същност,
решила всичко по пътя с любов да обграждаш?
Откъде ти дойде наум, че ставаш за къща?!
Пеперуда от огън. Кой в темел да те вгражда?!
Как изобщо реши, че димът от комина ...

В мраморна зала,
шум от ток отеква.
Из тишината вяла,
нечий дъх секва.
В поклон спрял ...

Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.
Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се. ...

Генка Богданова
С лице по-мрачно и от здрача,
потънал в тежки мисли крачи
живота си в чувал помъкнал.
А в погледа, унил, помръкнал, ...

Разстрелват ни, взривяват ни, убиват ни.
Мълчим и вярваме на лумпени.
И слепите видяха, че загиваме.
Сами сме, а по навик все се бутаме.
Пред нас – скалà, зад гърбовете – пропаст. ...

Комарджия в живота съм, нещастен
нито първи оставам, нито последен,
искам от всичко, избирам си класни неща,
нищо не мога, бягам по ръба на света.
Комарджия в любовта съм, нищо не давам, ...

Не сте ли си представли любов?
И как си я представяте? - Дълбока?
След години, някои ще сложат точка.
Аз пък слагам послеслов...
Ще се запитате, какво ли има там след него. ...

Обичам като пролет.
Без подробности.
Без "може би".
Без страх.
И без "защото". ...

Събличат ме дреха по дреха.
Свалиха всички дрехи.
Като гола истина.
Успях да запазя
своето Аз.

Стокхолм се гърчи
в лапите на безхаберни гости,
дошли са гостите да си наложат
правилата просто!
Дошли са пришълците ...

Винаги се чудя
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван ...

В страната на мърлячите, чистникат е луд!

Творец и разрушител.
Убийствено скептичен.
Емпиричен.
Остър като бръснач.
Мързелив. ...

Късни влакове в съня ми,
от спирки тръгват – празни,
на пусти гари спират,
няма посрещачи.
Поле без край сънувам ...