НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
Във синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми... ...

Човек се ражда на земята
да расне и да порасте.
И да не хвърля, да не мята
по вас където и да сте.
И дните му да са блажени, ...

Аз ще гасна за теб, а ти за мен, любов.
Ти войник каза, че искаш да си,
а аз да те обичам искам дълго.
Надалече каза, ще отидеш,
а аз искам твоите прегръдки да ме топлят нощем. ...

Каква страна е! Всичко е по много -
традиции, култура и народ.
Давена и хвърляна във огън
е отстояла. Днес е във възход.
Всички като зайци си приличат, ...

Бракосъчетай
Любов и Мир, о, БÒЖЕ!
За да ѝма РАЙ!
За да ѝма РАЙ... ,
Любов и Мир, о, БÒЖЕ, ...

БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ е моята родина.
БЪЛГАРИЯ е моята страна.
Тук аз се родих и живея,
за друга и да помисля не смея. ...

ДЪЩЕРЯ
.... на Деа ...
Дъхът ми спира, само като те докосна,
от обич си изплетена и от светлина...
сърцето си от себе си откъснала, ...

Сърце - стъкло
и кръв от пясък
красота продаде
и си купи блясък
Под слънчеви лъчи ...

Изпуснах времето.
И то се счупи на парчета.
Минутите и часовете се стопиха като ледени висулки.
Замислен вятър ги разпръсна в слепи птици ги превърна
и те се лутаха, очакващи да са сънували, ...

"Може би всички пътища на света
са белязани
с някаква среща,
с раздяла,
с тъга, ...

Звъни, звъни звънче,
сбирай ни за в час,
и нищо, че сме тъй далече,
зад реки и планини,
името ти свято ний ...

Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но ...

Гледам те
Очите ти-прозорец
Устните ти-кафе
Езика ти -цигара
Съня ми мечта е утро като това

Живея, дишам, даже се
опитвам да творя!
Да пиша с думи да споделям...
Мъка и любов, дори и самота.
Защото в самота живея. ...

Прости ми, че нямам
сили, нито сърце.
През живота си плавам
като в диво море.
Черупка празна ...

Къде си, народе?
Защо очите си затваряш?
Защити страната си народе.
Да ги грабят, хулят и погребват спри да позволяваш!
Нека нашето да си остане наше ...

До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят ...

Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!... ...

Като в моминска пазва ляга
между билата си Видрар
и всеки път сърце ме стяга
пред среща с моя Буридал.
При него аз ще съм на гости – ...

Главоблъсканица
Уважаеми Обстоятелства,
извинете ме, честичко липсвам.
Затова не създавам приятелства,
с Усложнения, от които ми писва. ...

В света на цветята
е слънце,
пчелен жужеж,
славееви трели
и пеперуден шептеж. ...

Мълчи ми се наяве, и насън...
и тихичко редя си строфи под луната.
Уханието на узряла дюля тази нощ
пак спомени в душата ми разбужда....
... ...

... Със теб се чувствам истинска и цяла,
не бих разбрала, че съм остаряла ...
Какво те прави толкова различен?
Две много топлички ръце,
едно голямо истинско сърце, ...

Наричаме ги напаст, бежанци,
натрапници, ислямски терористи,
мигранти или просто чужденци
заплашващи реда. На прима виста,
първосигнално гоним ги с омраза, ...

Жажда
Жажда за живот.
Жажда за любов.
Жажда за нежност и усмивка.
Колко безбройни жадувания. ...

Не си отивaй! Толковa си истинскa!
Нaвярно още миг ще си тaкaвa.
Докaто вълноломно се рaзплискaш
и кaпчиците слееш в огледaло.
Докaто рaвномерно боядисaш ...

Понякога в очите ми почиват
опитомени, весели тайфуни
и амфори тъгата си изливат,
и заледен е пътят помежду ни.
Понякога на вятъра приличам - ...

Животът нека
бъде стих, а не от стих
живот да правим...

Есен вън, а народът за пролет мечтае,
но как да дойде тя - никак не знае.
Кога нормално ще живеем,
а не в мизерия да тлеем?
За първото шанс за нас има, ...

Всяка есен върви по слани и по зъбери,
и не пази боички, и слънце за после.
Между бавни реки като луда забързва,
безазщитна такава и мокра до кости.
Ще обрули листа и бездомните стихове ...

Четиридесетият ден
Със болести бе тялото пропито,
изстрадало земята го пое.
Сълзите съхнат. Мъка неизтрита
напомня некрологът със портрет. ...

Рекламни усмивки... Прикрита тъга
в студения дом на сърцата...
Физическа близост - против самота.
И щастие.
С вчерашна дата. ...

Витринен прозорец и вятър
на бели вълни.
Пищен зимен театър
с натежали Ели.
Пукот на пламък, ...