С грижи и без грижи,
и така и вака,
мъжът си се движи
със четири знака.
Като дете: ...

Ще можем ли света да променим,
ако куршуми спрем със смелост безразсъдна;
на гладния обяд да подарим,
на болния - най-здравата му бъдност.
Днес можем ли да променим света - ...

Защото някъде в очите ми будуваш
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято ...

В ъгъла на миглите
ReмаТе
Аз мисля си, че
любовта е - всичко!
Но как възможно е ...

Когато луната е с намръщени очи,
дъжд от тъжни звезди на земята вали,
приютява ги хищно локвата с кал,
обсебва сърцата им с мрак и печал.
И увисват обесени белите мечти, ...

МИНИАТЮРИ
* * *
Имам си всичко.
Всичко - за черния свят.
В белия съм огнище. ...

В безкрая на утрото
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена
утринна роса. ...

Издънка
Издънка жилава съм аз,
на българи от село,
като къртици слепи,
ровещи пръстта, ...

SPIRITUS SANTOS
... безсилен е
Момиче скелет
намира мъртви
часовник стар ...

Как ли от сегашни бейове
ще ни бранят гейове?!

С У Х А Р Е К А
Любов! – и светът затанцува.
Любов! – и сърцето запя.
Кръвта ми подскочи пленена
и аз и подадох ръка. ...

Спасение
Дали и как ще разбереш,
когато нещо прочетеш,
дали ще вникнеш в него ти,
във мислите на негови деди... ...

Отчаяние
Ти… си тръгна…
и времето свърши,
няма как да го върна…
знай, че душа ми все ще се мъчи… ...

"Любов"
Навън - и въздух я гризе,
сдъвкана, бледа се ниже,
навън - дъждът ù тежи,
безсмислена е жаждата ù, ...

СЛЕД СВАТБА - БРАДВА
Ожених се. Голямо щастие, голяма радост. Седем години се гаджосвахме с девойката и накрая – те ти булка Спасов ден. Сватба! Ама не сватба, като сватба, а цяло сватбище бе! Още поне трима можеха да се оженят след нас и пак щеше да остане за доизпиване и доизяждане. Два оркестъра, ...

Едно дете мечтае още в мен
и в чудеса да вярва не е спряло,
дори в дланта на вихър обледен,
и сред проблеми да е преболяло.
Едно дете ще пазя дълго в мен ...

Глава тринадесета
Минчови неволи
Есента стремително завзе територията на лятото и дъха и стана още по осезаем. Лицето на слънцето, умислено и бледо, изгуби лъчезарната си пареща усмивка, а дърветата захвърлиха ненужните им вече листа, които ги пазеха от нея. Земята се разсърди и стана по студена. И ...

Слънчеви поля и топлината на усмивки
липсват в нечия душа.
Алените макове изтичат от сърцето,
като леки неизказани въздишки.
Кой ще чуе викове, ...

Пролетно
Както в майските корони
влива се цветът зелен,
тъй и вятър окрилен
зимата отвсъде гони. ...

Днес Европа и
светът на северния
брат благодарят!
...............................................
Днес Европа и ...

знаеш ли,
хората казват:
това, дето
не би те убило
(дали ...

Облечен, с дънки и обикновено яке се разхождам из пустоща. Тази пустош, която сам си изградих с мазохистичното си постоянство. Така вървейки се изправям пред огромната стена.. стена изградена от постоянното ми мрънкане и опяване: защо не това, защо не онова...
Безкрайно тежко и непонятно за останали ...

Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Река ...

Къде започва любовта?
Дали на порцелановото рамо,
нощта щом сенчица търкулне
или къдрица падне като слама
безшепотно у нечий скут? ...

К А З И Н О
Вили Димитрова - liche
Отдавна
с Живота си
покер ...

Някога много отдавна през девет царства в десето, живеели цар и царица. Нищо не им липсвало, имали в изобилие от всичко и единственото, което ги натъжавало било, че си нямали детенце.
Царицата все плачела нощем скришом и се молела на Господ да я дари с рожба. Така минали много години, но Господ не с ...

Чакаме дъжда.
Целият свят чака,
застинал във нощта,
за една блажена капка.
Чакаме да ни избави ...

Две дечица аз видях,
на чешма на кръстопът.
Скачаха с крачета боси
в локвата от кал и прах.
С глъч огласяха полето, ...

Много пъти ми каза, че не искаш да си с мен, нито веднъж не ми каза защо не искаш...
Много пъти ми каза, че не можеш да ме направиш щастлив, иронията тук е, че само ти си ме правила такъв. Ти си човека, накарал ме да разбера какво е щастие...
Много пъти каза, че не мога да ти дам това, от което имаш ...