Срещата с Морето...
(звездни мемоари)
За пръв път срещнах се с Морето
във пролетен, чаровен ден-
тогава се роди Поета, ...

Сънувах сън... теб притисната във друг.
Бях ескимос, а ти хрипаво се смееше.
Не... това бе сън, не бях и съпруг.
Навън само зимата злобно вилнееше.
Цветята-кокичета, птиците-врабчета. ...

млък вам

Най-накрая го заловиха. След толкова години борба, тайни комитети и събори, опасни операции и измъквания на косъм, най-трудния за улавяне враг на народа, за какъвто го считаха Чистокръвните, беше пленен. Той се подрусваше, натоварен във военния камион, с лепенка на устата и ръце, вързани на гърба, з ...

Усещаш ли болката в моите вени?
Усищаш ли ярост във мен да пълзи?
Усещаш ли тихите вопли ранени,
в които сърцето ми бавно гори?
Нима не долавяш целувката моя, ...

Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...

Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...

Препъвам се на утрото на прага
и търся лъч надежда да се хвана,
но обръчът на нищото ме стяга
и знам, че няма смисъл да остана,
че празно е на делника менюто ...

Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни... ...

Майка носи дете,
звучи някак трививално,
тя го прегръща с ръце,
вече става банално.
Детето щастливо, ...

„На Инти”
Обгорените на тишина простори…
твоя връх на премръзнала душа,
дори сред останките гори
там където крилата ме отнасят… ...

ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ
Едно огнище някога гореше,
разпалено от истинска любов,
сърцето ми от радост все туптеше,
щом чуех бабиния благослов! ...

Пролет
На люлка вързана под черешовия цвят
слънцето надникнало широко
във танц на пеперуда лека
косите си развях, ...

Къде ти е мястото днеска,
бедни поете?
Нима твоя дом отново,
не е облак лъчист?
Нищо, че самозванци ти мислят, ...

ПАДНАЛА ЖЕНА
Задуха южен пролетен вятър, облаците го яхнаха и започнаха да се състезават в небето. Най-тромавият облак по едно време се спря, бе твърде едър и голям, за да се съревновава с другите. Но той за друго спря: видя жената.
Тя стоеше на спирката, не правеше нищо и освен че беше приковала вс ...

С вратовръзка костюмар
от екрана обяснява
как Иван – един клошар
пари откраднал, счупил брава.
Друг един – Петров Васил ...

Дойдох в света във смутно време...
Родих се в моя селски дом.
Градът от селото отне ме,
в душата ми той влезе с взлом...
Погледнах този свят във село, ...

Монахинята
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета. ...

Шшш - шептиш - не пипай, няма,
не е прекрасно туй, което е измама.
Обидата нестихваща в душите на децата –
във гръб прободен съм от пипалата.
Спомените режат нашите одежди, ...

Виртуален куршум
Колко пъти трябваше да го премислям:
Дали? Ако засече... ако не стане...?
После викам си – какво пък се замислям
и да не стане – все декиш ще хване. ...

Лети!
Не мога да те чуя,
не мога да те видя.
Мога да ти пиша
без да знаеш, ...

П Р О Л Е Т Н О
Пролет пъстроцветна тича –
Лудо някой ме обича!
А за мене няма време
да посея с обич семе. ...

Толкова чакани думи,
неказани никога смело,
толкова погледни блудни
и допир в нощта неумел...
Толкова мънички истини, ...

Обичам те, защото си добра,
защото си божествено красива,
аз тебе мигом те избрах,
сърцето ми се влюби диво.
И обичта си няма да сменя, ...

"Душичката на влюбения"
Колко крехка си ти,
омекнала, кога любов те връхлети.
В емоция хвърляш зарядите си,
пееш и смееш се в безпорядъци. ...

Ти сгреши жестоко, за това, че затвори вратата и си тръгна,
защото една любов умира когато единия реши да я убие...
Сърцето все още ме боли и в момента нямам сили да те върна,
но вярвам, че утре друга жена моята доброта ще оцени!
Ти ще съжаляваш, че не оцени всичко което направих за теб, ...

Щъркелче
Миличко щъркелче сладичко,
топчице пухкава бяла,
още си малко и слабичко,
още не си полетяло. ...

Потърсих те в самотните си нощи.
Луната като мама ме прегърна.
Заспах притихнал, но те исках още,
и вярвах, че ще мога да те върна.
Сънувах неотключена мечта ...

Банани още не ядяхме,
социализмът беше зрял!
Навсякъде под строй вървяхме
,,изправени" във ръст нецял!
Беряхме плодовете гнили, ...

Ние всички сме едно,
едно сме във злощастната съдба,
едно сме във кръвта,която ни събира,
едно сме във великата ни мисия
да сме на тази наша свята ...

1
Някой настоятелно блъскаше по вратата, явно много държеше да влезе. Лаврентий стана от леглото си и изтича до прозореца, за да види кой е неканеният гост. Отвън, на улицата, стояха двама войници. Лъскавите им ризници отразяваха немощната лунна светлина. Лаврентий се напрегна, сърцето му плавно уск ...

Да чакаме е същността на дните ни.
Изтичат уморени все водите ни.
Умът ни дращи голата заблуда.
Със теб сме май сираците на Буда.
Протягаш сто ръце ти като Шива, ...

- Запряне, Запряне бе, стани, бе! Да му се невиди и пуста му ракия дано, акъла ти взе, бре, пущината му макар пуста да опустее…стании! Чу ли, бе, Запряне, беее...- викаше жена му Спасия и го буташе силно по рамото, за да го събуди.
- Какво, какво има, ма Спасийо?! – с мъка търкаше очите си Запрян, в ...

СТИХИЯ
Не искам да бъда мъркаща котка,
ще бъда тигрица опасна и зла.
Не, няма да бъда монахинята кротка,
няма да бъда домакиня добра. ...

Нощта настъпва тъй бавно, бавно,
малки птички летят си някак тайно,
аз сам стоя далеч от всички хора,
макар да чувствам нуждата си от опора.
Гърбът ме мъчи, натежава му аза, ...

Спомени затрупват ме със сняг.
Ти пак на юг отлитна с ятото.
Щъркел в зимата съм аз.
С две счупени крила-душата му.
Ти сигурно опитваш да гнездиш. ...

ДЪЩЕ,
Искаш ли за прошки да поплачеш,
в къщи мислено да се завърнеш,
болки и неволи да изплачеш,
майка, татко да прегърнеш. ...