Да вярваш в топлината на нощта,дори когато бурята вилнее.Да чуваш тишината на деняв тълпите от забързани идеи.
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме то ...

На превала на нощта - широко буден -
лунатик във царството на тишината,
по-бодър от забързания сутрин,
подгъвам краищата на съдбата
и... мъча се да вържа възел...

Не искам да съм черногледец -
за лошото да пиша все.
Но този свят ми каза: "Ядец"!
И лошото пак ме тресе!
И тъй нещата продължиха ...

И пак се развихриха бурите,
във чашата - водата закипя
и мерят си... литературите,
продума ням и виждащ ослепя.
Поет е, казват, диагнозата, ...

В усмивката ти аз играя
и в кръвта ти циркулирам.
За тебе толкоз много зная,
че кръвното ти регулирам.
И ритъма ти на сърцето ...

Свърши любовта. И със друг се хвана
ти - а тъй много обичах те аз.
Ала ще те помня - каквото и да стане -
до последния ден или час.
Ще го потуша някак огъня във мене - ...

Слънцето изгрява,
искрящо в светлини.
Отново предвещава
музика, лъчи.
Далече от умората ...

Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...

Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...

Сега е лято. Не си личи по нищо, че е лято. Само усещането е същото. Усещането, което лятото носи на раменете си. Лятото и празният град.
Не съм на себе си. Твърде типично за сезона. Всъщност не знам точно къде съм.
Безсъница след безсъница. Съмва се... И с кофеинови очи се моля за сън. За малко тъм ...

Скрий ме ...
Нека бъда утринна роса,
когато слънцето изгрява.
Нека в огъня изгоря,
да изчезна в ранната зора. ...

Дядо ми е партизанин,
а баща ми - вечен кмет.
Аз съм мутра, хулиганин,
ще ми правите измет*!
А на мен не ми пука, ...

Наранявал ме е толкова много пъти, че вече изгубих бройката.
С всяка следваща прошка следваше ново предателство. Нали идеята на прошките е да се поправим, да бъдем тези, които не сме били, да се опитаме да докажем, че можем да бъдем по-добри. Той беше точно обратното, всеки следващ път грешките став ...

Не ме обичай,
просто ме вземи.
Със мекото на пръстите
взриви ме.
Душата си раздадох ...

Das Man
Едно лице,
a всъщност хиляди рaзлични
зaд мaскaтa нa цяло поколение.
И две ръце ...

symphonic black metal

Artist: Luckysolo
Title: Tired Reality
Album: Swamp Of Tears
Engineer, Composer, Mixing, Mastering: Luckysolo
Drums, Guitars, Keyboards, Vocals: Luckysolo ...

Artist: Luckysolo
Title: Dreaming
Album: Swamp Of Tears
Engineer, Producer, Composer, Mixing, Mastering: Luckysolo
Drums, Guitars, Keyboards, Vocals: Luckysolo ...

Понякога съм толкова добра,
че ме сърби гърба зад раменете
(навярно никнат ми крила)
и не вървя, а правя пируети.
Понякога съм светла и светът ...

Баба Рада на площада
срещна докторката Деси
и с въпрос я изненада,
като думите натресе:
– Докторке, на моя дядо ...

ВСЕЛЕНАТА В ТЕБЕ ЖИВЕЕ
Ти виждаш ли залеза в блян,
или отразява очите ти…
Все пламнал в копнежи пиян,
напомня гласа на Будители. ...

Глава пета- Станоз
„Есента беше настъпила необичайно рано. Планината се беше покрила със злато и охра, а небето над нея беше почерняло от някакви странни птици, които се виеха безшумно над малкото градче, като черен градоносен облак. Часове наред се виеха високо в небето и след това изчезваха така в ...

От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз ...

Сама
Затварям очи.
Броя до три.
Липсваш ми.
Пак рукват сълзи. ...

Тихо тичат вълните по морския бряг
И шегуват се нещо засмени,
Шепа гларуси скачат по пясъка
И броят закъснелите облаци.
Двама влюбени чакат на кея ...

Казваш, човекът бил нещо изящно,
странно създаден,
чудиш се как?
Не стигаш до извода
и пак ти спориш с мен, ...

Този сън е различен–
има само начало!
Вече двайсет и седем години
сънувам го!
Сватба! Музика! Песни!... ...

Ако можеше тъгата да говори,
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма, ...

Вали ли нещо друго със цигарения дим,
освен беззвучие?
Валят май няколко минути също,
пришити в наметалото на вечността.
А кръпките от облачно - ...

Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват ...

Сърцето стихваше в гърдите ми.
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...

Може ли светът да се огледа цял
в една прозрачна, идеална капка,
останала върху перваза чист
след летния, уханен дъжд?
Нима поглеждайки я изведнъж - ...

Много е просто – само аз и ти,
без смешните обещания...
Иначе после безкрайно боли.
Обвързаността е страдание.
Много е просто... обич без вини... ...

ДВЕ СЪДБИ
Владимир Висоцки
Славно, първата третина
аз живях - двайсет години -
По науката. ...

ЕДНА ЛЮБОВ
Дворовете дочаках, цъфнали...
Замириса люлякът на младост,
небето върна се безоблачно
и изгревът видях на залез. ...