Кървава любов...
Идваш и губя те,
гинеш във мрака.
Искам те, няма те.
Пак ме разплака. ...

Явно са нужни години,
да се излее този гняв насъбран,
хищник и жертва да станат едно,
за да не спира това колело...
Или пък, може би трябва ...

Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж, ...

Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...

Бяхме там...
и двамата,
да уловим мига
небрежно,
неловко, ...

Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.
Така ще създам теорема ...

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...

Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...

Влюбена
Колко е хубаво, Господи,
о, само колко е хубаво.
Колко е хубаво, Господи,
хубаво е да си влюбен. ...

Луната се мъчеше да се покаже през облаците, но така и не успяваше. Вятърът носеше миризма на нощ и предстояща буря – идеалното време за правене на заклинание. Младата вещица разглеждаше книгата и търсеше правилните думи, които сякаш нарочно ù се изплъзваха. Това допълнително я дразнеше, както и фак ...

Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...

Има-няма няколко години уж сме граждани в Европа,
кара-вара към Шенген е пътят, ала нещо все ни кьопа.
Горе-долу сме приети, но доверието вкисва,
ура-тута на койрука сме си... та комай ни писва.
Джиджи-биджи, ха наслука, скъпи бракя мои, ...

на бездиханни
бурята не прощава
за събуждане
........ .......................................
дуждът отмива ...

Погледни я, красивата бяла Луна.
Подарила ни свършени нощи.
Да я пипнем ли? Търсихме с тебе следа
по-пътеката, двамата, снощи...
Погледни я, красиво приседнала в трон. ...

Обади ми се!
С тих шепот кажи ми...
Обади ми се!
Когато гледаш в тавана своето отражение.
Обади ми се! ...

Мила моя мамо, ти ми бе едничка
и всяка вечер, мамо, гледам аз една звездичка...
Търся тебе в небето, защото няма те до мен, но зная, че ме гледаш всеки божи ден...
Бих дала всичко да те върна,
дори за секунда да те зърна, ...

Сиви стълби и паднали, есенни листа,
разхождат се едни бушуващи, притихнали сърца.
Свили са се на пода и всеки сам се прегръща,
а копнежът, губещ търпение, в главата му все се завръща.
Към върха на стълбата поглеждат и се чудят, ...

ПЕПЕРУДИ
Снежнобели пеперуди
по небето си летят.
Няма кой да ги събуди
по отъпкания път. ...

Алчни бяха,
Хляба ми деляха,
Водата ми разляха,
Душата ми раздраха!
Караха черни коли. ...

Беше зима. Тъмна и всепоглъщаша. Снегът падаше и затискаше всички звуци. Единственото,което се чуваше, бе тихото скърцане на снега под ботушите му. Беше закрил лицето си с шал. Един самотен кичур от дългата му, непокорна коса се вееше пред очите му, неговите сини интелигентни прозорци към света. Той ...

Много ми дойдоха "естрадните" изпълнения тук и реших да поизцапам с малко чалга. Този път музиката е плод на взаимни усилия, текстът нямам идея чии е :D Аранжимент и цялостна обработка - моя милост.

Този текст за песен, е написан за рок инструментала „Оопс-2”, чийто автор е margen (Мартин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
От 16 sec. до 1min.
Имам в джоба
само два-три гроша...
Карма имам ...

Слънцеструйно мълчание –
аз, ти
и всичкото
за една Вселена.
Чета те… ...

Земетръс
Уморих се от глупци неразбрани,
от премъдри маймуни навред,
от човеци превърнати в хуни...
Уморих се от целия свет! ...

нe те познавам?
противоречие си -
сух дъжд в бял мрак.

Пленявам,..
но оказвам се пленен!?
Не! Не трябва още да заспивам
в люлката стакана на нощта!
Въпреки, че в звездната си пелерина ...

Специален поздрав
За всички онези, които копнеят
денем и нощем по Дух да живеят,
които за ближния си ръка подават,
дори и те самите да охкат и страдат, ...

"Опитах се да разбера.
Не можах дотогава,
докато не останах сама.
Липсваш ми...!"
Последните думи на Луиза Бон бяха адресирани още във вторник миналата седмица в полицейския участък на щата Аризона. Със случая се бяха заели Крисчън Снепс и Алис Грос. Мен ме включиха чак след два дни. Не бях запознат ...

Мъглиж бе пръв
или след Розово бе втори,
а ние трябва да мълчим,
с усмивка да превием гръб
и бързо да наденем на врата си връв. ...

You can change my mind
But my soul – never!
Forever shall I seek the light!
And dive into… the breaker.
You can chain my might ...

Ако мъката ти в щастие превърна,
студа в мигом разтопя,
ти отново ще застанеш
пред мен красива и сама.
Огъня в ръцете ти ако поема, ...

Стъпва леко и кърши снага,
златен наниз проблясва на шия,
сякаш феникс размахва крила –
танцът пламък е, страст и магия!
Кой е виждал подобен кючек – ...

РЕПЛИКА
към стихотворението „Химера“
на emo2 (Емил Стоянов)
Химери и илюзии не ща -
признавам ти го искрено, Емиле! ...

Из новата ми детска книжка "Какъв съм аз"
НЕРАЗБРАНА СОНЯ
Абе, опако момиче!
Хич закачки не обича.
Що да правя, ох, не зная!? ...

Дъждът през май напомня на намигване
през рамото на пламваща любов,
целуват се море с дъга, подсвиркват си,
и май съм аз, а май е хоризонт.
Прелива синева над керемидите, ...

ВЪЛШЕБНИЯТ ЧОВЕК
За деца и възрастни,
и за не толкова възрастни.
Може би, пред прага ми,
Вълшебният човек ...

Добре ти е, разбирам, и без мене.
Не ти е нужно моето обичане.
Тогава ще си тръгвам. Нямам време.
Достатъчно погубих вече в тичане,
в надбягване с минутите и дните ...

Сън-реалност, сън-измама!!!
Казват - от съня ни спомен няма...
Реализацията става друга.
И живеем във заблуда...
Храним се с реклами разни! ...

На Ралица Ковачева
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи. ...