Бавно крачи си по тротоара!
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша! ...

Реших дa продaвaм спaсение
зa всичките бедни създaния,
дa дaвaм, a вместо пaри
дa прaвя свободно дaрение.
Дa нося нa моя си гръб ...

Влюбена съм в рицар
Черен рицар, преследвач на сънищата ми
Влиза с гръм и трясък в живота
Разбърква
И бавно, мъчително си отива ...

1
Когато се събудих в стаята беше прекалено тъмно за да си види, каквото и да било. Болеше ме всичко. Или поне частите от тялото си, които можех да усетя все още.Не знаех къде се намирам. Не помнех как съм попаднал тук. Главата ме болеше изключително много. Едното ми ухо беше заглъхнало. Опитах се д ...

Нежна мисъл се разхожда
по върховната ти гръд...
Твоят поглед ме пробожда...
Да заминем ли... отвъд?...
Към Ибиса ли, в Испания?... ...

Магия за любов
Направих ти магия за любов,
Но няма аз за туй да се разкая,
Привлякох силите – добри и лоши,
С единствената цел – да те омая. ...

Юлското слънце ме гали с лъчи,
пали в сърцето ми нови мечти,
горещи пожари има в мойта душа,
огнена лава ми се втича в кръвта.
Знойното лято разпалва мойта палеща страст, ...

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ МИНАЛОТО
Родопите нима са гневни -
посрещат ме с мъгла и дъжд.
Но следвам звуците напевни
и слънцето догонвам изведнъж. ...

И ако небето изчезне,
ще ушия за всички по късче небе.
Ненужните цветни парчета от плат ще разрежа на две
и кротко ще седна с иглата. Старателно бод подир бод
ще нижа, додето ръката им вдъхне прашинка живот. ...

Глава 1 - Тейт
Беше една шантава сутрин. Нищо повече от едно обикновенно, лятно начало на деня за малката и безгрижна Маги. Ежедневието си през тези почивни дни тя прекарваше в хвърляне на идеално загладени и леко влажни речни камъчета в малките талази на реката, която се намираше на един хвърлей от ...

хляб и шоколад
бело
обич
джаз
флирт и отмъщение ...

Понякога (нека е рядко)
любовта се нуждае от думи -
(но не захаросано сладко)
волтажна дъга помежду ни.
По-често ù трябва обаче, ...

Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу, ...

В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.
На полето той треви разресва ...

Безбрежност
Разляти пясъци... пусти брегове,
лодки приютени... накъсани мигове,
уморените гребла, мъгла... тишини,
закотвени в спокойните води. ...

Беше си същински кошмар. Или мозъкът ù си правеше шеги с нея или току-що видя брат си с около 18 години по-възрастен. Не можеше да е истина, беше тъпо съвпадение с имената и лека прилика. Това е! Точка.
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше ...

-
Научих се от теб да бъда лято
и да следя миражното залязване.
Научих, че във песен неизпята
любовите най-трудно се разказват. ...

В тишината има думи, още неопитомени.
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват - ...

Животът полудя:
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...

Лека нощ, моя болка. Лека нощ, самота.
Като сладка упойка ме унася съня
и ми носи наслада от несвършен мираж,
че отново ще чувствам, че отново съм аз.
Онзи дето поиска да докосне звезда, ...

НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, ЗА КОИТО САЙТ "ОТКРОВЕНИЯ" Е СЪДБА...
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ТОЗИ САЙТ!
Да защитим ЧОВЕКА!
нЕГО!
и СЛОВОТО МУ защитим, ...

Цветовете на дъгата
Притъмня небето,
дъжд заваля.
После появи се
небесна дъга. ...

Летен дъжд
Земята вихрено разпуска
косите си от летен дъжд
и с тази женствена прическа
докосва зреещата ръж. ...

Мастило,лист, перо...
и нещо друго!
То другото,
това съм аз...!?
И мойте мисли ...

Бих могла да те намразя за мечтите си,
които ти потъпка и превърна в прах.
Вярвах в теб, че си достоен за обичане –
с любовта въведох себе си в грях.
Загърбих всичко онова, което исках, ...

Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...

Другостта ми е от алфа до омега, от а до я. Понякога е запотеното огледало в банята, по което пиша с треперещи пръсти, докато парата не ме скрие съвсем от света. Друг път е прозрението, което ме удря, докато чакам на светофара, че съм всъщност толкова мъничка сред тези вселенски размери.
Другостта м ...

Преди да те срещна, бях...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужн ...

Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...

С трясък
Миг...
След миг...
Кратък
тих - ...

Адаме, къде си, Адаме?
Намери ли своята Ева?
Листото не става за знаме -
съдрано е. С няколко шева
заший го сега. И отново ...

Бурята, виеща навън,
ми е толкова близка...
Тя е стон от душата ми,
болка от раната кървяща!
Тази рана, появила се отдавна, ...

Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата ...

Мит на бушмените за Водното животно
... Голямото водно животно живее на небето, черно, с дълги крака. То хвърля светкавици и обилна вода.
Малкото животно ръси лек дъждец...
Смешен беше тоя дъжд: кихна нещо,
хвърли водна шепа, тръсна вятърът коса. ...

"Дойдоха като социалисти и ще си отидат като такива!" (Черен Джак 12)
Сега не били вече комунисти.
Така се случило - виновно било времето!
И днес са антипросяците, молещи амнистия,
на давност позовавали се в съвремието. ...