Капка дъжд или сълза, не разбирам,
виждам просто тишина.
Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.
Разтапям се от нежност на фона на гърма...
И чувам просто тижина. ...

РЕКА МАРИЦА
Марице, речице,
Сън те тебе не лови.
Лъкатушиш зеленива,
Пестелива, работлива, ...

Любовта! Тя не е просто " Обичам те ".
И много думи не правят любов.
Не е и в едно разсъбличане.
Не е клетва за вярност до гроб.
Любовта е усещане. Често болезнено. ...

Мрак… обвива сърцето ми
Страх… от последните дни
Дни, във които са губех
Сънища, в които се лутах!
Всички тези спомени - Подлудяват ме! ...

Откраднах сърцето си,
скрих го от себе си,
защото не спря да кърви,
превърнало себе си
в брояча на времето, ...

Все същите мисли
и надежди напразни,
и защо ги искаме
не знаем
но тръгваме сега, ...

Сами
Прощавай, мамо, че ме няма,
ох, знам, че си сама във вкъщи
и чакаш мене от зарана,
примряла що ли не се връщам. ...

Душата ми - познала те отдавна,
притаена тихичко в сумрачната тъма.
Душата ми - получи своята награда,
чакаща и тръпнеща, дълго бе сама.
Ръцете ми - треперят, следвайки чертите ти, ...

Аз не те познавах. Ала тe измислих.
И те дорисувах. И целунах листа.
Ти не ме обикна. Само ме хареса.
Тъжен е финалът в нашата пиеса.
Аз към тебе тичах. И ръце разперих. ...

Дадох толкова много надежди,
но за мен не прибрах ни една,
а животът ме гледа под вежди
и очаква да рухна сама.
Изморих се да бъда полето, ...

Душата ми пърха с ранени крила
и мята се бясно в тясната клетка,
а как ми се иска сега да летя
далече от гняв, суета и от сметки.
Копнежно поглеждам небесната шир. ...

-Тишината е цвете
спрях си кабелната
пуснах си облаците
мислех, че летя-
а излиташе от мен калта... изпарение от... - ...

Родени сме по образ и подобие...
По воля божия сме тук.
Той дал ни е
любовта и светлината...!
А ние в мрака се редим? ...

Българийо, днес кой те управлява?
Не си ли кораб със избягал капитан?
Все още имаме ли си държава,
или сме в лодка насред бурен океан?
След време всяка "нова булка" кръшка - ...

С мъхави лапи пристъпи гората.
Крясък на сова препъна мига.
Слънце целуна последно билата,
и зографиса със злато върха.
Въздухът стана загадъчен. Скрити ...

Искам да ми говориш с думи мили и нежни
и да шептиш в ухото ми, докато галиш моите коси небрежни.
Искам да държиш ръцете ми, докато с погледа си влюбен разпалваш кръвта и сърцето ми.
Да целуваш устните ми аз също искам
и докато ме целуваш, в стената да те притискам. ...

Тя е някъде там. Разпиляна на капчици смях
и бродира усмивки по твърдия ръб на тъмата.
Не обича студа - пали хиляди цветни слънца
и ги пръска да греят в очите на зимния вятър.
Тя е много разсеяна - често забравя да плаче ...

(Вълшебният свят)
Вятър брули,
отразява се
в стената на
бурята. ...

Любов
Любов, вълнуваща като романс,
искам да я изпитам в аванс,
любов, красива като луната,
нежна като росата, ...

Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...

Караш ме да се смея...
Така по детски и така невинно,
така грешно, а толкова красиво.
Преоткриваш. И пораждаш. Сееш с думите си в мен душа.
Душата на жена, желана само с поглед. ...

Какво удоволствие само
да спиш на приятелско рамо.
И няма мечта по-голяма
с приятел да бъдете двама.
И в радост и в мъка, в отмора, ...

Стихотворението съдържа елементи на насилие.
Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст или за хора със слаби нерви.
Пребий я със юмруци и ритници!
Избий ѝ зъбите! Заплюй я във лицето!
Блъсни я във стената! Стискай гърлото! ...

в памет на баба ми Иванка Лилова – народната певица
... и песните ти пак ехтят в Балкана
носи се гласът ти по поляните врачански
с щипка хумор, стрък печал,
родени от душата преживяла, ...

Пиеса прави всеки ден животът,
сценария раздал е на актьорите,
всеки има свой куплет и роля,
усърдието стягаше декорите.
Щастието спори със тъгата, ...

ХАРЕСАЙ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ ФЕЙСБУК -
Не ме е страх от прегръдките на самотата,
не се боя да съм сам в тъмна стая с тишината...
Страхувам се, че ще се върнеш някой ден
и отново ще поискаш да си с мен... ...

Не, не ставай. Поспи си, поспи си.
Има време да почне денят.
Да, завий се, студено е някак,
но нали за това е мъжът.
Да те стопли, да бъде закрила... ...

април 2014 Румяна Славова
През април налегна ме умора.
Чудя се и мая що да сторя!
Ръката ми трепери -
писалката не може редовете да умери! ...

- Алооо... Какво правиш в момента? Ще ми разкажеш ли?
- Аз... сега ли?
- Да, защо не? Искаш ли?
- Ами... добре...
ще ти прошепна ...

рисувам ръце които ме прегръщат
а после
извайвам устни
които шептят обичам те
извънромантичната ми програма съдържа ...