Стана ми много студено,
а ти държиш да си обичан.
Как да се стопля в тебе
като от днес си ми ничий.
Сто клади да изгориш, ...

Слепота
Какво пък, ослепях за красотата...
в глинената, лепкавата кал в земята.
Исках обич, обичта си бяла давах,
във олтар живеца си човешки все полагах. ...

Раздялата не е смърт.
Съдбата продължава своя път.
Живеенето си е живеене,
Но е трудно, много трудно...
Когато поемам дъх. ...

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка,
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Почувстваш ли изтръпващо усещане
и глуха болка... някъде отляво...
Почувстваш ли, че слънцето отсреща
не иска тази сутрин да изгрява...
Почувстваш ли, че вятърът се спира ...

Ела, сърце, каня те
на откровен разговор.
Има ли смисъл
да биеш за двама?
Или ще продължиш да се бориш - ...

Всяка мисъл
към миналото
ме връща
точно в същността.
Всяка мисъл ...

Умората в очите ми се скрива,
снежинки из косите ми танцуват,
а казваш, че онази самодива
отново с вятъра лудува.
Пак с нежни тънки пръсти те докосва ...

Не мога аз друг като тебе да обичам,
да го погледна със същия плам,
сърцето ми може веднъж да обича,
любов аз насила не мога да дам.
И въпреки че в любов ме превърна, ...

Как човек да се не намуси
като чуе песента за "баба Гуси"?
"Тя"-отец Августин, и "Палома"-
отец Пахомий, разпалват страстта на Содома.
Как не ги е срам от тоз разврат?! ...

В далечината,
ефирна богиня.
В близината,
ароматна смокиня.
Средно висока ...

НЕДЕЛЯ
И днес телевизорът, скъпа, остана
Единствено общ знаменател за нас;
С надежда се взирам, теб търся в екрана –
Пропъждам край него най-скучния час! ...

Понякога небето ми е тясно
и всичко ми отива все на вятъра,
понякога дори не хващат патина
чувствата, погубили душата ми.
Понякога и ти си мил и нежен, ...

Време за добро
В тъмната си стая виждам светъл лъч.
Кроткото ми тяло в ореол блести.
Долавям в тишината весел детски глъч.
Сънувам ли или наяве Бог ме навести?! ...

Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...

Пиши ми - обичам, когато ме галиш със думи -
тогава си истински, чувствен и жив.
Пиши ми - тогава те искам до лудост,
усещам те страстен, първичен и див.
Желая те - искам така да ме любиш, ...

Дълго се борих с вятърни мелници.
Колко пъти извисена политах с копнеж,
ала за миг само... после стръмно пропадах.
До смърт почти измръзнала
пред заключени сърца стоях и чаках ...

Рецепта за обичане
Събрах в шепи тишини.
Реших да ги смеся с обичи.
Добавих думички боси
и няколко нотички. ...

Сега не знам какво да ти напиша,
освен, че те обичам! И това,
че искам те и искам да обичаш!
Разяждат ме цигари и тъга,
защото се обърна и остави ...

Това българите сме упорито и опърничаво племе. Толкова сме опърничави, че даже Шекспир вероятно е черпил тежък челен опит от познанството си с някой нашенски „булгар” за написването на „Укротяване на опърничавата”. Инатим се за спорта, за кеф, за оцеляване. Инатим се на КАТ (айде да видиш, че няма д ...

Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца: ...

Бавно се отдръпва тишината,
мигът освобождава тежестта.
Енергия запълва празнината,
отвежда ме към вечността...
Мъдрост ли? На кой му пука? ...

Аз съм втората. Тайната. Скритата.
Да, за мене говорят си хората.
Аз съм лошата, дето не питала
за семейството ти. Отровната.
Аз съм тази, която разбира. ...

ГРАД
В стомана и бетон сковани
изгниват твоите мечти.
Дай им воля сред природата,
до нея близо ти бъди! ...

Косите не са побелели,
Но сърцето паяжина хваща.
Чувствата не са избледнели,
Но песента вече не е “наш'та”.
Думите отново се изричат, ...

Добър вечер, Любов!
Добър вечер, Любов, при теб съм дошла,
да докоснеш със обич плътта ми,
да стопиш във очите ми ярка звезда -
да гориш и да палиш страстта ми! ...

Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен
и душата ми потъва в дрямка...
Нощта настъпва ледена и вяла, ...

Дай пет
Мразовито е
за ''дай пет''.
Рекламите треперят.
Студът чупи колите, ...

Само толкова....
До разрушение.
До опустошение.
Само мъничко...
До безумие. ...

Зреят във зениците ми непонятно ранни залези.
Тъгата акостира даже и по светло на ревера ми.
Не всяка есен е логична и подвластна на анализ.
Не всяка пролет е потребна, бяла и навременна.
Задрямала е вече в бъчвите тръпчивата ми съвест, ...

Този текст за песен е написан по поръчка на музиканта NickKoll (Николай Колев), специално за композицията му „Тема за песен”. При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
18 до 35 sec.
Събери кураж в душата,
посрещни без страх съдбата ...

септември 2013 Румяна Славова
Кажи ми туй,
което премълчаваш!
Свали я тази маска
на вечно силния, непобедим, ...

Протягаш плахо длани,
страхливо ме докосваш
и музиката бавно ни обгръща.
Пред теб стоя във бяло... боса...
в' видение за тебе се превръщам. ...

Втора глава
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...

Вървя в мислите до тебе по стръмните пътеки.
Усещам как ухае на треви,
съзирам там високо вятър гони
любопитни облачета меки.
А слънцето улегнало при залез, ...

И отново той насън се обръща...
Кой е той - един войник.
Завърнал се е при милата в къщи
с набразден от битките лик.
Пенсионирал се е - и не воюва. ...

Това е любовта! Минавайки, посещава,
някой път за по-дълго, друг път – не,
някой път сърдита – друг път прощава,
някога избухне, но понякога преглътне.
Тръгне ли си, остават следи трайни, ...

Пепеляшките по душа
дори на сън събират
пръснати зрънца надежда.
В пантофките си
пускат по едно, ...

Когато ти е слънчево в душата
и мислиш, че светът е място чудно,
усещаш аромата на цветята
и грижите са тъй абсурдни.
И песенно ти става някак ...

Бузките червени, ръчичките студени.
Снежец нощес вън е навалял.
Празнично е вкъщи, с украса от гирлянди,
със звезди, ангелчета и камбанки.
На двора се шуми. Шаро се разлая. ...