Сава Огнянов до късно гостувал
на Кръстьо Сарафов. На тръгване вече
когато, на прага почти, се сбогувал
помолил за заем; “Живея далече,
та моля те, дай ми пет лева!” Прочут, ...

Студена кръгла стая
във страшна тъмнина.
И ти, и аз го зная,
че е с една стена.
Че ъгли в нея няма ...

Колко нощи ми трябват
да превърна сълзите в морета!
В разплискан до дъното свят
да откривам следи от небето си!
Колко дни ще събличам душата ...

Излъгах го
Излъгах го и пак при теб дойдох.
Потънаха очите ми в забрава.
Омръзна ми да зъзна от любов.
От обич искам само да се сгрявам. ...

Ти
Вълнуваш. Искам! Питам.
Будувам. Чакам. Литвам.
Пристигам. Стихвам… Тръпна…
Замисляш. Дишам. Стъпвам. ...

Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си! ...

Задъхвам се от летни жеги.
Навънка този свят гори!
Спасителните нощи, где ги!?
О, жегата не се търпи!
Облечени сме като Ева ...

Ръцете ми те търсят, очите те намират,
но могат да те стигнат единствено в съня.
Наяве щом те срещна, сърцето галопира
и думите отлитат… Виновни без вина.
Каква е тази обич - безумна, упорита? ...

ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Тогава Емил беше на 26, все още неженен, но вече се замисляше. След завършването беше останал в големия град, в същата студентска квартира в скромното панелно апартаментче, което делеше с още двама съквартиранти. Работата, която си намери с малко помощ от прия ...

1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...

Eдна хубава песен на "Блонди".

Опитах се да тичам срещу вятъра,
понесла труповете на безсилието
върху плещите си отмаляващи…
Не ставаше! Разкъсана залитах и
незнайно как се приземих отгоре. ...

Ти каза, че избираш нея.
Тръгни и ако можеш забрави ме.
Върви по път, с илюзии осеян,
и сенки да ти шепнат мойто име,
дъхът на рози мен да ти напомня, ...

Стар, самотен обущар
разхождаше се в топла вечер.
Търсеше си време
да отпрати свойто бреме.
Вървейки в самота, ...

Световна Легенда
Ти чу ли? Отдавна се говори,
че по земята непокорна броди.
Като грипен вирус се предава,
удря те направо във стомаха ...

Има моменти, в които сме объркани...
Моменти, в които мислим едно, а чувстваме друго...
Когато опитът от миналото ни гони,
а любопитството ни блъска в настоящето...
Дали в повечето ситуации не сме предубедени и предпазливи от дежа вю? ...

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...

Не ме търси, не ме моли да идвам там,
не събуждай напразно спомена горчив,
предпочитам да остана тук, дори да знам –
че миналото е това, заради което съм жив.
Не търси излишно в миналото пиковия час, ...

Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи, ...

Подранила пролет...*
Уж зима е:
но пролетта напира,
дърветата подлъгва да напъпят,
а развигора с топъл дъх не спира ...

Този стих е недовършен, но нещо в мен ме кара да го публикувам така, без смисъл и без край... Може би някой ден ще успея да го довърша...а дотогава:
Искам да опиша чувствата ми във куплет.
Но тях дали наистина ги има?
Съмнението п(р)оявява се на този ред,
Сърцето ми затворено го провокира. ...

ХХ
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...

Пиша,
за да ти поискам прошка…
да помоля…
За думи… за неща…
които можех и да сторя, ...

Признание към моята любов - Музиката...
С теб любовта си споделям,
мъката си давя, а гневът потушавам...
С теб, успехите си празнувам,
разочарованията потискам... ...

БОЛКА ОТ ЛЮБОВ
Вопъл безгласен вместо бурни аплаузи.
Очите от взиране вече угасват.
Сърцето с усилие надеждата пази,
с разума хладен в прегръдка опасна. ...

КОЛЕБАНИЯ
Да запиташ или да си премълчиш?!
Да спреш или да подминеш?!
Да се смееш или да се натъжиш?!
От любовен огън бавно да изстинеш?! ...

Хижа стои във гората,
обгърната плътно от мъглата.
Стои самотно тиха,
нея спомени обвиха.
Тя беше слънчева, открита, ...

Алармата извъння в 7:00, беше първият работен ден. Елена посегна с ръка да я изключи и часовника падна на земята. Стресна се от шума и веднага скочи от леглото.
- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казва ...

ИСМАИЛ
Докараха го братята му в едно одеяло, като в хамак. Много внимателно го положиха на болничното легло до мен. Гледаха уплашено, някак си диво, дори не търсеха съчувствие. Младеж, някъде под тридесетте: дископатия. В тази стая и тримата бяхме от това.
Бях крив и почти обездвижен, със системи и ...

Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие ...

Косите - побелели като сняг,
кожата - набръчкана и вехта.
Но в сърцето си е вечно млад,
в очите му блести надежда.
В треперещите си ръце държи ...

Пролет
Облаци бели и нежен ветрец,
птичи песни и клони зелени.
Детска радост - чаканият жест,
че ни спохождат позитивни промени. ...

Младите старци на новото време,
с поглед от своите тераси.
Ред поколения, избрали за символ
изгнилите кооперации.
С мухлясали мисли зад своите прозорци, ...

Не знам дали е игра на съдбата или пък случайност, но в живота си много често съм бил втори. По-точно, числителното бройно две и числителното редно втори са част от моята същност.
Имам брат близнак. Когато майка ни реши да ни ражда, първи тръгна брат ми, но тъкмо се показа и пак се върна, и така бая ...

Имало някакво време
Всеки има своето минало,
но то е също илюзорно.
Колко много красиви залези!
Изгреви - проспани мечти. ...

Приспособена съм да вегетирам...
Е, може ли да бъда здрава,
когато обществото ни е болно
и пусто в празно се преливат
и лъха ни зловонно ...

Пред утрото край мен е свежо,
в градинката навява хлад,
плетат лъчите тънки мрежи,
града във тях да оплетат!
Сребреят капките в листата ...