из цикъл "Забавно за известните"
От Варненският кей преди години,
в началото на миналия век,
потеглил лайнер. След като преминал
през Гибралтар, от трюма млад човек ...

---
Най-лесно е да спреш да ме обичаш.
Най-лесно е да кажеш "сбогом" с цвете
и сълзи да родиш (аз знам отлично),
които във очите ми да светят. ...

РЕШЕНИЕ
Отдавна съм решила да обичам
без порядки и отплата,
така по-лесно и спокойно дишам,
храна е обичта ми за душата. ...

Живяхме във времена
с бурни ветрове и смерчове.
Оцелявахме по чудо с Божията помощ.
Как успявахме? Така и не разбрахме.
В дневниците ни се изписваха ...

Малки бръчки са приятели на твоята усмивка,
която толкова рядко не лъже,
че ти е весело. Издава те дълбоката въздишка.
Сърцето ти без нея май не може
да те опази. От обсебилата те тъга, ...

Научих се, че нищо не е, каквото изглежда!
Че не е любов, ако просто прилича на нея!
Че четейки между редовете, не истината,
а желанията свои прочитаме
и често така сами приказки си измисляме. ...

Виждам във очите ти надежда
И с всеки трепет на ресниците съм жива,
Нощем в сънищата ми спокойствие довеждаш,
Ангели с гласа ти ме приспиват.
Грижите стопяваш със усмивка ...

Ще те намеря
Изгубена в тъмнината -
търся знак.
Търся теб.
Ще те открия. ...

АЗ СЪМ ПЕРЦЕ
Незрима съм, аз съм перце,
прозрачно, без лик и без тяло.
Щe дойда с ефирно сърце,
по вятъра – вест долетяла. ...

Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а в душата си за миг поспри и виж,
гори ли още този огън.
Не знаеш ли, че ти си тук, ...

Невидим свят
Една душа сред сто неволи.
Не ще ли да забрави Тя?
Сред път и къщи тя се моли:
- Къде ли да се приютя? ...

Последно скитане
Душите ни твърде са чисти,
поплакали не нощ и не две,
разкъсана купчина листи,
измити от безброй дъждове. ...

КОГАТО МИНАЛОТО НИ НАСТИГНЕ
Вили Димитрова - liche
Мария отскоро бе пенсионерка. Но пенсията й беше малка и й се налагаше да си търси работа. Тя все още беше доста запазена жена, с привлекателна външност. Личеше си, че на младини е била хубавица. Отдавна нямаше съпруг, а синовете й бяха поели своя п ...

това, че съм дошла,
не означава, че ще остана...
това, че ти се усмихвам сега,
не означава, че след малко
няма да стана зла... ...

Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни, ...

Очакващо
Душата празна нежно стене за любов,
сърцето вярно тупка, бие нервно.
Умът ми трескав разпилян е като прах,
посипващ чувствата ми безрезервно! ...

Преходът се провали.
Божия сълза вали -
10 ноември мина,
просяк пак се спомина.
В таз държава ред няма ...

В оркестър духов има басфлигорна,
тя не е бас и не... флигорна.
Най-често я държи в скута си овен
и сякаш се гордее:
- Кой е като мен?! ...

Изпълваш ме с надежда,
порастват ми крила.
Мечтата ми изглежда
реалност и дела.
Душата ми копнее ...

Кафето рано сутрин
Кафето рано сутрин
как сладко е,
а всъщност толкова горчиво.
Отпиваш ситни глътки ...

О, никога аз няма да остана сам,
на скуката във празното пространство,
защото микрокосмоса ми е голям,
а той е моето стопанство.
И никога аз няма да се чувствам сам, ...

СПОМЕНЪТ СКРИТ
Пред мене пак е листът бял –
И с молив в дясната ръка,
Аз сядам, спомен преживял,
В стиха си да го изрека. ...

Как искам да се кротна
след толкова лета!
Да си стоя на топло
и книжки да чета.
Знам, гълъбите скоро ...

Сънувам сън... - едно момиче
лудува сред разцъфнали треви...
Смехът извира от очите му
и вятър гали русите коси...
Едно момиче с две ръце прегръща ...

Вечер е. Спокойна е и тиха.
Точно пък обратното е в мен.
Вътре във душата бесен вихър
се бунтува - див и несмирен.
Чакам теб. За кой ли път те чакам?! ...

Колко бързо, колко лесно
става караница между нас
и ако си говорим честно
не виждам изход аз...
Причини, поводи, мотиви, ...

„Отново заедно”
Здравей, моя спътнице!
Здравей, моя сестра по душа!
Здравей, най-красива и най-нежелана!
Ти си моя. ...

Енергия завърта ни в спиралата на вечността.
Само миг е твойто тяло, а има много топлина.
Във вихъра изчезваме - за да се преоткрием.
Заедно, от любовта всяка капка да изпием...
Ring my Bell ...

Послание
Стени, стени, стени...
Всичко ограждаме с' стени.
Живота си, себе си, другите...
Постоянно тичаме, дните трошим. ...

Все от тебе някой нещичко очаква -
не си се справил днес, не си успял...
И тръгва чак съдбата да оплаква -
грешка ли?! Това е равно на провал!
Все за нещо някой ще е недоволен, ...

СИЛА НА СИЛИТЕ
Необятна сила, творец съзидателен,
дух всеобхватен, разум съзнателен
как да опишеш туй, що дава дихание,
щом то стои отвъд взор и съзнание. ...

Отдалечават се хората. Дотолкова... че си стават напълно чужди. Не си липсват. Никак даже. Могат да живеят отделно. И така са по-малко сами, отколкото заедно.
Плащам си – и с пари, и с късове от себе си. За всичко. Понякога ставам толкова бедна, че ми се плаче, но задържам сълзите в очите си и надиг ...

Една вечер в страната на спомените № 3...
Къде живеят спомените?... Знам ли!...
... Навярно нейде в тайнствена Звезда
запазват се те жизнени и млади
на Времето от тъжната ръжда?... ...

Борис и Нели
Глава четвърта
Сирените на десетина линейки цепеха въздуха на крайморския град Хавър. Те летяха с максимална скорост към голямата болница “ Жак Моно” . Болницата се намираше на около 12-15 километра от международното летише на града и минаваше през най-оживената част на града. Особено в ...