Има ли място за мен
в този свят студен?
Има ли звезди в небето,
които да ми покажат доброто?
Има ли доброта за мен, ...

Какво си ти, което ме убиваш
вече трети ден така нахално,
стомаха ми на топче свиваш,
неочаквано се появяваш, сякаш нереално.
Какво си ти, не зная, ...

На голямото междучасие в петък попитах приятелите си дали знаят къде живее Селин.
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...

Дясното ни постави
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...

Романтика
Изчакай изгрева на слънцето горещо,
а щом то погали небесата,
в ухото нежно прошепни ми нещо
и целувай ме с всяка капка на росата. ...

Искам те облечена в желания,
искам те тъй както цветето вода.
Искам те с най-мили пожелания,
искам те измръзнала в студа.
Трябваш ми дори да не съм сама. ...

Докосваш ме вълшебно, полудяло...
С аромат на страст и огън...
С очи ме пиеш и хипнотизираш...
Бележиш ме със твоето дихание!
Изричаш заклинание! ...

На племенничката ми Лора
В очакване на първата любов
как всичко нежно, радостно изглежда.
Трепти светът и пее в ритъм нов
и все към теб замислено поглежда. ...

От самотата винаги боли.
А близостта най-често наранява.
Макар че никога не сме били
по-истински. Освен когато мразим.
И въпреки абсурдния момент - ...

И тази вечер времето е спряло.
Дванадесет и три след полунощ е.
Неоновият град спи под одеалото
и само моят сън не идва още...
Приличам на удавница, която ...

КОМАНДИР
I.
Пред кота номер четиридесет,
аз спирам и очи обръщам.
Назад, назад, далеч назад, ...

Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...
Една, неотлетяла в юга птица, ...

Врабецо, тънкокраки приятелю мой,
верен единствено ти ми остана.
Виждам тебе и дрипаво късче поле,
а, и светулки, но само в омая…
Чуруликаш, приласкаваш, пърхаш с криле, ...

Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоят с бялата черта ...

Time, is a reason why we fight to stay alive, until the morning comes
It's a strife but a shimmer in your eyes just makes me know that you and I belong
And you can light the dark up by your own, so let us show the world that love is strong
Like a sign, like a dream, you're my amaranthine
You are all ...

Един кавър на любима българска банда "Монолит".

Художник: Уилям Хаенраетс - акварел
Колко парещи
следи,
колко стенещи
дихания! ...

Денят, в който те видях,
приличаше на всички други дни.
И погледът, с който ме погледна,
приличаше на всички други погледи.
Дори чувството, което изпитах, ...

Месечина в небето за тебе да бъда,
пътеводна звезда, планета далечна.
Спомени лоши, наивни пропъдя,
да бъде съдбата ни просто човечна...
Да бъда море или тиха пустиня, ...

Денят е тежък и светъл
като кошница с грозде,
песенен и многоделен,
като вятър сред облаци.
Аз се губя във него, ...

Ето ме -
малък рицар,брониран с едва набола брада,
цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.
Кандидат за слава и почести - педя бард,
стъпващ по криви пътеки. ...

Духчето Гъделичко имаше странен характер и черно чувство за хумор, но не беше лошо по природа, поне така смяташе майка му, а майките ги разбират тези работи. Мнозина бяха на друго мнение, но може би защото бяха ставали обект на шегите му, които понякога бяха доста гаднички, меко казано.
Гъделичко об ...

Разкъсван от нестигнати мечти,
разбит от непосилните товари
и днес във мен надеждата трепти,
че имам аз пред мене още гари.
И движа се с години в този влак ...

•Беше есенен ден! Ти ме забрави, аз дълго гледах след теб и аз исках да те спра! Край мен минаваха хора, заети със своите дела, тогава един малчуган си играеше до мен, обърна се към мен и ме попита "Батко, защо си сам?" Замаян бях от въпроса му, сърцето ми силно заби. Малчуганът чакаше отговор, в оч ...

Ти влезе в очите ми и остана,
потопи се в синевата на ириса.
Погледнеш ли ме, ще се познаеш,
няма да мога от теб да го скрия.
Ослепи ме като мълния лятна, ...

посветено на най-големия лъжец
в Българската ни история
ДИЛЕМА
Цар! И до Царя – “царедворци.”
Царят е ядосан – жертви иска. ...

Имайки предвид разнообразието от човешки типажи респективно може да се даде отговор на въпроса "Защо взаимоотношенията между хората са толкова сложни?" Всъщност, отговорът не е толкова прост, нито пък очевиден.
Ако сравним едно взаимоотношение с растение, бихме могли да открием множество прилики, и ...

Скапаната искрящо червена луна, задушавана от буреносни облаци, пропита в цигарен дим. Бесен траш тресе земята, дъжд от алкохол тушира благовонието от купчината кубинки пред входната врата. Светлините на грозната София харизматично осветяват хоризонта. Поредното коч парти. Превъзходно коч парти. Екс ...

Носталгия
Обнова, Обнова...
не си селото, което
помня от младостта си.
По разбития път се нагледах ...

Никога не е късно за извинение
Ежедневно правим стотици грешки. Повечето са малки. Другите хора почти не ги забелязват и не бива да им обръщаме внимание. Има и малко по-големи. Те не остават скрити. Вроденият стремеж към самоизтъкване (първата производна на самоутвърждението) кара хората да се превр ...

Дневникът- Привечер
Прѝвечер Времето спря и въздъхна,
а потокът от хора, забързан, потече.
Клаксон изписка след кискащ се луд
и се втурна към своята приказна вечер. ...

"Хайде сега над него малко протекция,
защо да пращаме в завода инспекция!
Не, държавността при мен не се разклаща,
просто си затварям очите за който плаща!"

Целувам те пак, моя Любов,
целувам те пак чрез звездите.
Те са за теб мойто писмо,
а луната е марка на плика.
Погледни, погледни тази звезда, ...

Преди есен времето спира за кратко,
оцветява денят ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо ...

Заудря барабани по стъклата
и тази сутрин есента...
Зад влажните решетки на мъглата
затвори се във мен света!
Оловото се спусна от небето, ...

Всичките роли,
изложени
голи,
в анфас
и показани ...