Глупак, простак в очите хорски,
ужасен тип с характер лош.
Изглежда слепи бяха мойте-
не виждаха във него зло.
Приятел стана по случайност, ...

Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад ...

ГЪСЕТО
Винаги съм си мечтал да се пусна по главната, облечен с бял костюм, бяла риза, с бяла вратовръзка и бели обувки, и да водя за каишка едно гъсе, но не бяло, а от онези, дето им викат неми и са дребни, тумбести и с къси крака, и дето като вървят, се клатят и казват гъ-гъ-гъ, май някои им викат ...

Нощни птици
Доволна от къщи си тръгваш,
след кратка вечеря, подарък и секс..
и когато поискаш, пак се завръщаш,
до тогава отпивам само на екс... ...

Вихрушките яростно гонят се там
и снежни фъртуни бушуват.
Върхът е пред мен, величав като храм -
и вече за него жадувам.
Стои, сиви облаци гордо подпрял, ...

Мръсно време – на кал и лъжа.
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци. ...

Стискам във влажната
си шепа,
избърсала последната
сълза,
плахичка мъждукаща ...

И благословия, и проклятие
ще ти дам…
изборът твой ще бъде
и да ми ги връщаш
няма да пожелая, ...

Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъглено ...

Всеки път след теб си пожелавам да не чувствам нищо...
Всеки път си казвам „За последно е!!!“
Но всеки път, когато ме повикаш, идвам...
Без да мисля... без да питам...
Без угризения... без извинения... ...

Нощи осеяни с мрачни стени,
дните поети са от гъсти мъгли.
Полъхът гали със студени ръце,
обгръщащи всичко, сковавайки в лед.
Кожата умира, плътта ми се стича ...

Понякога можеш
само да се надяваш
и да гледаш
как радостта
между пръстите ти изтича ...

Колко пъти простих?
Колко болка и разочарование преглътнах?
Колко от сълзите мои аз скрих?
Колко лъжи забравих?
Колко? ...

Усещане за Буря...
През облаците черно-бели
проблясват слънчеви ками
и над вълните посивели
импулсна светлина ръми... ...

Българийо свята, Татковино мила,
защо изчезна плодната ти градина!?
Необработени пустеят нивята,
бурени, трънки стелят се по земята?
А тя, плодородна, щедра, изобилна, ...

Кой измисли тази чудна
пръчица на детските мечти?
Всяка вечер щом съм будна,
приказчици тя реди.
С нея аз ще нарисувам ...

Глава 3
Съдба
Ако човек е лишен от свободата си, той забравя кой всъщност е и защо всъщност живее. Хората, отричащи своята свобода, без значение колко са силни, не са нищо повече от нищожества, които следват сляпо правилата.
Урок без болка е безсмислен. Това е, защото никой не може да вземе без да п ...

Веднъж започнах разговор с небето
за времето, душата, ориста...
Дали е закодирано през вековете
това, което чувстваме сега?....
И мъдри ли са нашите постъпки, ...

По листа ми не се разхождат мисли,
стои си бял, безмълвен, чист,
във самотата си до скръб изчистен
е този мой душевен лист.
И химикалът тъне във забрава ...

Нощен блус
Задъхващо думите мълчат.
Като изкупление сакса заплака
в китарното безвремие
на онзи чувствен блус, ...

Госпожице Юлия
Госпожице Юлия – ти си цяла от пламъци!
Дишаш с мечти! Този вятър в очите ти
е като взрив – ще изгори някого. Морето
ти подари рокля – с типично райе, с полепнали ...

Перон,
две–три стъпала
и:
“Пази се от вратите - влакът тръгва!”
Запази мечтите ! ...

- Кажи ми го пак - прошепна той и зарови лице в гърдите ù.
- Обичам те! - прошепна тя, а той я притисна още по-силно към себе си... Лежаха така от часове, но не им омръзваше! И двамата не искаха това да свършва!
- И аз те обичам! - той вдигна глава и нежно допря устни до нейните, прокара пръсти през ...

Само Животът може да ни научи да живеем, така както само Смъртта може да ни научи да умираме!

Не простих
С какво показах,
че не те обичам?
Кой те убеди
да захвърлиш любовта ми ...

Душата ми сиротна
Душата ми сиротна,
душа на единак,
застанала самотна
от болка вие пак. ...

Колко малко му трябва на човек,
за да бъде щастлив?!
Един поглед - и топъл, и мек,
и приятен, добър, доверчив...
Колко малко ти трябва на теб?! ...

Еротичен монолог
Песен за банджо и тъпан
в си бемол мажор и терца майорна
На тез години грях ли да наричам
мераците със поглед овлажнен? ...

СТРАХ ОТ СТРАХА
Тази история така ме разтърси, че и на, сега, като седнах да я пиша, козината ми настръхна.
След дълго отсъствие, за около месец се бях завърнал в страната и посетих университетското си градче. Беше ми хубаво от срещите с любими и не толкова любими преподаватели, с приятели, с врагов ...

И ето, отново чувам гласът леден в слушалката...
Сякаш куршум от упор се заби в моето сърце...
и разпръсна се отново на хиляди парченца...
Боже, ще се намерили някой да го събере...?
Чух и нейния глас до тебе да шепти... ...

ВЯРА
Бронебойни патрони?!
Бронебойни патрони?!
Не. Капчукът фалшиво запял е навън.
Отново е пролет. Мечтаната пролет... ...

Дим дими, мъгла се спуща,
по полето трън търни.
Крачат, скърцат със обуща! –
ноемврийските слани.
Стъпки в тъмното провлачват ...

Как те искам... с пуснати коси
и със поглед, лек за мойте рани,
а смехът ти с' звън да ме роси...
Да ме стопляш с малките си длани.
Глътка вечност с теб да споделим - ...