Ммда! Още ме боли...
... но ти никога няма да го видиш в моите очи...
там тъмна мъгла за теб се спуска,
че едва ли с най-светлия фенер да осветиш,
пътя към сърцето ми отново ще намериш.. ...

- Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, м ...

ДВЕ ПРЕЛЕСТНИ ОЧИ
Две прелестни очи
недоверчиво гледат към света
с тъга и горест…
Защо ли толкоз болка ...

Приседнал на пустия студен есенен бряг, протегнах ръка и взех клончето, донесено незнайно откъде, заровено отчасти в пясъка.
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтри ...

Когато люляците цъфнаха, Албена реши да отиде при любимата си баба Райна, която цяла седмица не беше виждала. Старицата живееше сама. Но все още беше добре и на крак. Албена колко не я моли да дойде да живее при тях. Тя все казваше: "Тук съм са родила, тук ше умра. И ше ма заровите до дядо ви Гьорги ...

Остарялата любов
Доведе лятото познатия копнеж.
Говорим си - навън - за другите.
Едни от тях заминаха далеч,
а някои... с времето загубихме. ...

Понеделнично...
Като контролно без лист от началото на тетрадката.
Като несресана съученичка след буйна неделна вечер.
Леко учебно, леко домашно-битово.
Чустваш се като удома си. ...

Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам
и, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.
Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътният камък,
чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...
За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти... ...

ВЪРНИ СЕ!
Не ми дари усмивката си днеска,
не ме попита с топъл поглед как съм,
не ми прочете анекдоти от изрезки,
но аз отново тръпнеща те чакам! ...

За да се казваш София, трябва да си изтъканa oт Вяра, Надежда и Любов и да носиш вечното послание и след края на дните си. Това е името на мама. Тя е София и днес, на 26 май, трябваше да навърши 71 години. Много трудно мога да говоря за нея в минало време. Сълзите рукват и се стичат по лицето ми, а ...

Когато любовта си отива
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж. ...

Така съм се научила със тебе -
до безкрайност да отлагам.
Да не търся нощем ръцете ти
и сама в леглото си да лягам.
Отлагам нощните целувки, ...

Неразсънено влюбена
Знам, непознати! Ти пак ще дойдеш, нали обеща?
Чакам те! Ето - виж, вече изброих всички мигове.
С теб ще направя насън всички онези неща,
които, повярвай, дори не бих и посмяла наяве. ...

По колко начина аз мога
тялото ти да мечтая,
а по колко още не мога
с него да спра да си играя!
Ако се събудя от страстта ти, ...

Вчера вече летях!
И докосвах със пръсти небето.
Изпод ноктите скрежът
все още не е разтопен.
Изгоряло от слънцето ...

... пясъчен замък,
усмивка, дете.
Лято в пламък,
трепет, сърце.
Шум на вълна ...

КАПИТАН СЕВАРО СКЪРБИ
КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ВЕНЕЦИЯ
Островът не беше се променил много през тези години.
И все пак Куинси нямаше как да не забележи, че северната му страна е почти наводнена, а дърветата - изкоренени.
Какво ли бе ставало тук? ...

Кирпичената селска къща в края на селото се бе изгубила между преспите сняг. Пушекът от комина загадъчно се извисяваше до минарето на изморената джамия. Тук, въпреки електрическите стълбове и преминаващия автобус, сякаш времето беше спряло преди сто години. Вятърът величествено поклащаше въжето на р ...

Аз съм за теб...
Аз съм слънчева за теб жена,
в небето красиво и сияйно,
излъчвам нежност, топлина
във твойте очи горещо и омайно. ...

По дяволите, влез във мене, мрак...!
Стадо коне, уморени и прашни,
препускат по черния гръб на тъгата ми.
Гъвкави мисли разплитат ме пак,
лъч ме пронизва и пие остатъка ми. ...

СТИХОВЕ ОМАЙНИ ЗА РАБОТИ ПОТАЙНИ
Със моливче и бележник,
бос, на масата подпрян,
аз попълвам своя дневник,
сам-самия неразбран... ...

Букет за теб ще набера
и с любов ще ти го подаря,
но вместо да е от цветя,
от чувства святи ще го изтъка,
от целувки, по-сладки и от мед, ...

Земята е само точка в безкрайната вселена,
а ние, земните жители- какво сме?
Прашинки може би или нещо по- дребно,
съвсем невидими за телескопа.
Затова пък се мислим за велики, ...

ЯРОСТНО ПЪЛНОЛУНИЕ
Пронизва въздуха стаено електричество
и тишината с взрив е заредена.
Библейска нощ, езическа, епическа
– поле като огромна бяла сцена, ...

Всеки трябва да помни, да знае
ще дойде и за него някой ден,
когато друг пред него ще се кае,
в миналото към него бил безличен.
Трябва само лицето си да измие ...

Живей и помни
Човек се ражда само веднъж
и веднъж умира.
Но цял един живот
като нощен експрес пътува. ...

Не, не трябва да чувстваш вина
или просто да се отчаеш
от това, че изпитваш ненавист,
от това, че просто повече знаеш.
Да, най-трудни сме просто градивни. ...

Сини палатки -
излет насилствен,
къщите падат
от труса убийствен.
Сини палатки, ...

Година подарена имаш,
гледаш с другите очи.
Виждаш малките неща в живота,
оценявяш грешките дори.
Бъдещето виждаш ти, ...

Когато някой си отиде от ръцете ти,
остава чувството, че той е още там,
като ампутираните пръсти, които
можеш да помръднеш и обгърнеш
всяка част от малките моменти заедно, ...

Да опънем нашите платна.
Да настане тишина.
Да поемем курс по лунната пътека,
към неизвестността с утеха.
Събираш платна и с въдица в ръка ...

Ще тръгнеш ли по този път без мен?
Самотен и сърдит ли ще вървиш напред?
Вземи ме, нека да дадем живот на всеки ден!
Хвани ме за ръката, та в сянката си да виждаш и моя силует!
Разсърдих те, в душата те обидих. ...