Тиха и дъждовна есен,
мрак и самота.
Тиха и дъждовна есен,
изгубена душа.
Аз, самотен в тишината, ...

Снегът тихо валеше,
навън всичко бе тъжно и бяло.
Само любовта ни гореше,
а ние с теб бяхме едно цяло.
Спомняш ли си в твоята стара кола ...

Той я притисна силно към себе си... сякаш това щеше да му помогне да я задържи за по-дълго. Tя погледна русата му коса и о... очите му... тези сини очи, в които тя се влюбваше всяко лято, още в мига щом види слънчевите лъчи да падат върху тях. Очите му бяха изпълнени с любов, любов, която ù принадле ...

Моят втори дом
Сега съм у дома…
Иван Вазов
Ах, мама и тате пратиха ме
рано от стряхата ми родна… ...

Как, ако те нямах теб, мой живот,
щях да се радвам, да плача?!
Как, ако нямах мечти и любов,
бодра до теб, щях да крача?!
Всеки ден утрото носи ми дар ...

Слънчо сбърчи си нослето,
шалче метна пред лицето.
С облачето той се гушна
и на мекичко се мушна,
че днес есента сърдита ...

Какво съм аз !? Парченце свобода
и стих, над който можеш да поплачеш.
Изписана в стърнище тишина,
която не успяваш да прекрачиш.
Една жена, която в тебе скита, ...

DANIEL AVDALA : arrangement, vocals, keyboards, sound, mixing mastering.
BOYKO PETKOV : mixing, mastering, recording, sound. (CITY STUDIO, 2006)

Заключено сърце
С девет ключа заключих сърцето си,
за да спре то да страда!
Исках на тъга и на болка да поставя преграда.
Като бедно сираче то се сви във хралупа - ...

ИГРА
Игря си с думите
като котка с топка,
или пък - дядо с кехлибар.
Привличам ги, блъскам ги, ...

Пореден ден потънала във твоето очакване,
заравям поглед в сенките на есента.
Слуха насочила към тромав звук от старо радио,
долавям с колко мъка е изпята песента.
Гласът звучи ми толкова познато, като моя, ...

Нахална бях - поисках без остатък
дните ти, а те не бяха мои,
и по детински бягах срещу вятъра,
а хвърчилата в мен са още голи.
И нежна бях, но ти ме изостави - ...

Те бягат тъй леко по клавишите гладки -
дългите пръсти на незнаен пианист
и мелодията нежна, болезнено-сладка,
ранява сърцето, но то иска на бис...
Всяка мъничка нота, всеки звук бял - сълза е ...

Ще се плисна в очите ти - ручей в ръцете на дъжд,
ще засветя в зениците - навес, под клепки - завои,
ще притихна в прегръдката нежна на óбичен мъж
и преродени, ще бъдем две птици в небесни покои.
Аз твоя девойка ще бъда с парфюм, подарил ми го лани, ...

Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...

Никоя лудост не идва навреме.
Крие се нейде из стария скрин.
Вместо да хукне по нашите вени,
пламъка духва. И сами се виним.
Всяка лудост изгаря в забрава. ...

За теб
заключих
в моите очи
небето...
Исках ти ...

Художник
Върху пропукания асфалт,
сред хората -
сновящи от магазините
до домовете - ...

Ти беше като ангел...
Само дето нямаше крила...
Раздаваше добрина на света,
но не беше с две сърца...
Сигурно сега си на връх Мусала, ...

За казаните тежки думи
ще ти простя
и този път.
Раняват ме като куршуми,
а знаеш - ...

Домашно насилие
Страх ме е вратата да отворя,
за да не влезеш през нея пиян,
и в миг ужаса да се превърне,
в редовния за мен кошмар. ...

Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...

Преработка за ак. китара на тази чудесна мелодия на Горан Брегович. С която поздравявам "Изречена" и "Седем" и им пожелавам много успехи!
Изпълнение, смесване, гледане на кафе, плетене на 2 куки, записване, редене на фаянс и теракота, доставка на пици по домовете и мастериране Бойко Иванов (ме6)

Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...

Настръхваш ме (до n-та степен даже)
и лазиш ми по тънкото в гръкляна.
От погледа си ме изгуби
(а слях се с долните етажи)
и пишеш ми писма за девет люти рани. ...

1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...

С локомотива парен аз пътувах
и за тебе аз бленувах,
но нали така ти пожела,
да си далеч в другата страна.
Нима не знаеш как жадувам ...

С разрошен перчем, сам и студен
вятър на флейта засвири,
а повикът вечен политна далече
ласка гореща да дири.
От свойте комини, облечени в синьо, ...

"Това, което Вас, читателю, Ви наблюдава без да можете
Вие да го видите, ( защото за един миг изчезва ),
е Онова Нещо."
Йордан Радичков
Онова Нещо все ни наблюдава, ...

Небесна шир безкрайна,
пространство необятно, глухо.
Мрак и светлина нетрайни,
миг и вечност във разтуха.
Рее се душата ми в безкрая. ...

ПОСЛЕДЕН ОПИТ
Малечка – Палечка не съм
в люлка от орехова шлюпка,
но съм сгушена като на сън
в дебела охлювна черупка… ...

Синя аура, индигово дете,
сини мисли и стъпки на душа,
която диша в молитва,
принадлежа на света
и планетата Земя, ...

Не искам да си шампанско за мен.
Не искам да си лудо вино.
Искам да си нежен и смирен.
Искам любовта ти да ме къпе като изворна вода.
Искам любовта ти да изгаря и утолява ...

Давам половин живот за думичка една,
която аз, невярваща, до вчера мразех.
Която дава ни надежда с чифт крила.
Колко пъти вземах ги по път назаем.
Но създадени за други бяха те. ...

Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...