Ще се науча без теб да живея,
ще запълня с нещо своите дни,
но когато вечер към звездите погледна,
ти ще ме гледаш отгоре, нали?
Ще се лъжа, че съм те преживяла, ...

Болна съм - от любовта си.
Бясна съм - от глупостта си.
Неразумна бях, че те раних.
Тъжна съм - Душата ти и моята убих.
От бъдещето съм ревнива тъй ужасно. ...

Жадна за песен.
Гладна за любов.
Прося красота.
Китара на душата ми.
Издрънкай нотите на тъгата, ...

Не мога да ти кажа, че е ден,
когато тъмнината през стъклото
се стича просто някак вътре в мен,
а всяка нощ е само многоточие...
Не мога да ти кажа, че е стих, ...

Величествени. Горди. Устремени...
Чела опират в облаците чак.
Предел не знаят, сякаш са решени
да сбъднат най-човешката мечта.
И някак си неволно им завиждам. ...

Влюбени
Защо ни гледа така закачливо
царицата на звездното небе?
И Пролетта, пристъпваща красиво,
защо не иска да ни разбере?! ...

Аз няма да тежа със подозрения,
с хапливи забележки да горча,
но ако не искаш да останеш с мене
очите ми за век ще замълчат...
... И устните ми няма да разцъфнат. ...

29-08-2011г. в Созопол едно 20 годишно момче от Ловеч
е на работа в близко заведение, когато вижда как висока вълна
помита група деца, които си правят снимки на скалите.
Той нито за миг не се поколеба и се хвърли във бушуващото море,
и успя да спаси две от давещите се деца. Хвала му! ...

За мен и теб звучи едва протяжен блус.
Но ми харесва. Много ми харесва!
И знам лъжите твои... (Боже!) наизуст.
А с теб съм честна. Винаги съм честна.
Валяха в изгрева прозрачни светове. ...

На гости канеха ме в своите сърца
от всичко уморени домакини.
Да мина, да избърша от тъга прахта
и после неизпратен да си замина.
Че всеки, идвал преди мен при тях, ...

света ми е с южно изложение
с топлата екзотика на тропиците
и техните овални дъждове
там оседлавам Вселената
там съм скрила ...

Ако се бях напил поне веднъж в живота,
щях да запея с пълно гърло блус.
Ако се бях родил поне веднъж в живота,
щях със сигурност да го живея.
Ако се бях родил... обаче не успях, ...

Подскача ли сърцето ти, когато
ме видиш дори на снимка,
чуеш или прочетеш и ред от мен...
Обичаш ли, когато се събудиш,
да се сетиш, че цяла нощ ...

БЕЛИЯТ ПРИСТАН
Светъл лъч над блатата от лепкава кал!
В сън ли глас на Надежда дочувам?
Тъмнината ме блъска в лицето без жал...
Боже, как не научих да плувам?!... ...

На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...

Авторът винаги има право
(6)
Неделното училище
Искра изпи последната глътка от изстиналия вече чай и размърда схванатите си рамене. Искаше ѝ се да отиде в кухнята и да си приготви нов, но нямаше сила да се мръдне от леглото от умора. Три поредни дни трябваше не само да чисти и готви, но и да гледа б ...

- Внимание: тази творба е разказана от гледната точка на една котка, мислите и действията, които са описани тук, са художествена измислица.
Така започна всичко...
Първото нещо което една котка може да си помисли, след като въобще придобием такава функция е... какви са тези същества? За кои същества ...

Гимнастиката беше в мен
и с мен до края си остава!
Във сънищата прероден
обирам почести и слава.
С кумир живяхме младини ...

Обичах го. Обичах го с цялото си сърце. Той ми дари най-безценното. Той ми даде моя малък личен свят.
Но вместо усмивка, тези мисли ми донесоха сълзи...
Празното легло, работещият телевизор в другата стая, тихият звук от самотата... само това имах. А ми обещаваше толкова много... Обещаваше ми света ...

Има нощи, в които не искаш да заспиш.
Не искаш да броиш звездите,
нито пък леглото
с някого да си делиш.
Това са те - нощите на самотата. ...

Съдбата ноктите си точи
в кората на тъгата
и върху радостта ще скочи,
когато не очакваш...
Ще я раздърпва, ще я драска, ...

Ръце красиви, белоснежни.
В сърце ми страстен плам искри.
Очи прекрасни, нежни.
В душа ми сладък глас звучи.
Гълъбица пее чудна песен - ...

През дълбини от сълзи
ще дойда при теб призори.
Ще те хвана за ръка.
И ще те поведа
през непознати места, ...

В плен на нежността
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице. ...

Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...

“Завърни се от някъде, излъжи ме навеки”
Калин Донков
Не, не искам да ме лъжеш, ти никога не си го правил,
защото думите за теб са камъни – и ти обичаш да мълчиш.
Не се завръщай, до мене няма път, дори небе окаляно, ...

- Знаете ли - подхвана разговор една вечер Ко Та Рак, след като се запозна с новините от говорещата кутия. - Учените са открили частици, които се движат по-бързо от светлината.
- Хъм - неопределено изсумтя Черната Пантера Ра.
- Нищо ново няма в това - сви рамене Но Щен Вълк.
- Така ли?! - искрено се ...

Уморих се, не са останали във мене сили,
когато погледите ни се срещнат да притръпна
и рязко погледа си да извърна,
да се помъча да открадна втори.
Уморих се да не намирам сили да ти кажа ...

Мразя, когато го гледам, защото чувствам всичката тази празнота, този фалш. Той е като изваден от цирк на прокълнатите. Всяко негово движение е представление, всяка дума - измислен сценарий.
Вглеждам се в тези очи – нищо, в това е проблемът. Той е празен. Само красивото му лице остава. Счупена маска ...

Лято е, началото на август. В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, ...

Сякаш имах нужда от очаквания... Добре си живеех и по течението, без да се замислям, усмихвайки се небрежно на хората - от добро възпитание, предполагам. Не че ме интересуваше особено, аз бързах, винаги бързах за някъде и нещо. От толкова бързане изпуснах момента, в който изгубих почти всичко, но на ...

-Какво хубаво семейство! - обръщаха се съседите след тях.
Винаги двама - както в една стара песен, винаги хванати за ръка, или прегърнати. Усмихнати и чуруликащи като тийнейджъри. Пълна семейна идилия. И всичко беше прекрасно, докато не се скриеха зад панелните стени, изпращайки с носталгия (поне тя ...

Звездите красиво греят тази нощ.
Клони на дървета са се протегнали,
сякаш като ръце за помощ.
Като статисти на сцена притихнали.
Стоят застинали чакащи актьори. ...