Във песента на птиците се вслушай.
От снощи ли така бърборят?
Да ги направят по-послушни,
студът и вихрите не смогнаха.
Те шепнат – пролетта е близо, ...

За миг дойде и пак те няма!
Вече липсва ми една усмивка и дланите ти топли!
Милата прегръдка и сладката целувка!
За миг дойде и пак те чувствам!
Ела, покажи ми, че не е така! ...

Сбогом, аз тръгвам
да търся нещо изгубено,
поемам по своя път
съвсем сама,
някъде далеч едно сърце, ...

Една усмивка ще ни прави по-красиви,
една подадена приятелска ръка,
споделената радост ще сме по-щастливи,
отчаяната мъка ще ни води за ръка.
Подай ръка и злоба загърби я, ...

Ако на този свят остане само
едно-единствено късче от хартия
и капчица от мастило разпиляно,
за тебе, мила, аз ще ги открия.
Горите Тилилейски прекосил бих, ...

Живота си – на теб го дадох,
съдбата ми - на теб я подарих,
сърцето ми – на дявола продадох
и всичко друго, дето имах, ти дарих.
Така живях година, две ...

Какво с мен направи, чаровнико -
да не гледам света отрито?
За какво ми е тази болка
и тези сълзи в очите?
За какво ми е тази лудост ...

Всичко ми напомня за теб, за аромата ти, който още е по дрехите ми... Спомените ми с теб още нахлуват в главата ми като буря, която сее разруха... Всяко нещо - дори и най-простото го свързвам с теб... Дори при най-малкия жест на някой непознат ти отново нахлуваш в главата ми със спомена, че това си ...

ВЕЧЕН ХРАМ
Душата ми е пустош безкрайна.
Разпръснати горещи камъни...
Зловещо впили се във почвата.
Счупени храстчета изсъхнали. ...

Навред нощта забули всичко
със своя тъмночер воал,
а над нас безброй звездички
танцуваха небесен бал.
Шум зачу се изведнъж, ...

Пресичах мечтите на живота си
на всеки възможен кръстопът.
И тъй изчерпах толкова лимита си,
че останаха само трохи,
с които днеска храня косове…

Хей, чувал ли си за България,
това е моята страна.
Ако не си, слушай, защото сега ще ти разкажа
за неземната ù красота.
Тук се издигат високи планини, простират се безкрайни низини, ...

Избор на посока
(или удобни за изстрели)
Когато думите са плоскост за катерене,
не е ли по-добре да замълчим.
Да се погледнем и да си повярваме, че... ...

Ще ме намериш на същата улица,
минавайки тихо да говоря на глас,
да поздравявам хората както винаги,
без да знам какво се случи с нас.
Ще ме видиш на далечния хоризонт, ...

О, пресвети великомъченико и чудотворецо Георгие,
Сведи взор и погледни към нас, преклонилите се пред твоя образ, и помогни на тези, които с твърда вяра и надежда пристъпват към твоето застъпничество пред Човеколюбивия Бог - Боко.
Ние, Божиите раби, паднали съкратени и безработни заради Реформата – ...

Досадни са и този майски дъжд,
и хладината, от която тръпна!
Да може зимата да свърши изведнъж,
а пролетта– с лъчи да ме окъпва!
Могъл бих с обич светла да напиша ...

Понякога си мисля, че ме няма
и никога не ме е имало.
Репертоарът е от стари драми
в забравено отдавна минало.
И може би е вярно и си струва. ...

ЗАКЛЮЧЕНА ВРАТА
В нощите, когато някъде си ти,
минава ли ти мисъл в главата?
Къде? Какво правят твоите мечти?
Близки - децата, жената. ...

Ще настъпи ли ден,
в който ти ще си до мен
и отново ще мечтаем
и така ще се желаем?
Ще настъпи ли ден, ...

ZoV - ти
Изгаряш сърцето
с твойта огнена усмивка
пламва всичко в мен
пламва всичко в меен ...

Зачеркнали ме
от самото раждане.
Зачеркват ме
в началото на всеки път.
Животът, ...

Отгледай си една любов, несретнико.
Не питай разчертаните си длани,
те няма да ти кажат как ще стане.
И не търси във оксфордския речник,
там няма дефиниция за тебе; ...

Една пролетна вторнична утрин за белия свят протягаха се две ръце. Победа подари среднощната борба, роди се нежно цвете. Победа в мъничката битка - поспри се, почини си, малко цвете, това е първата ти битка, тепърва има още!
Животът ни - една война, започва и завършва с битка!!!

"Вятърът ли ги отвя?"
Не умея да живея
и не мога да летя,
вятърът ли ме отвя,
или беше туй скръбта? ...

Дори да дойде сетен час
и вече чувствам, че умирам,
ще търся своя верен глас
и рими точни ще намирам.
Следа от моя земен път ...

Защо не мога в душата си да ровя,
да извадя всичко, което искам, и да го заровя.
Защо не мога сърцето си да изтръгна,
да го хвърля в морето и без него да си тръгна.
Как спомени от главата да изтрия, ...

Родил съм се на звездолет и сигурно ще умра на звездолет. Летял съм до всички краища на Галактиката. Кацал съм на планети с океани от лава и на такива, където, освен пясък, няма нищо друго. Сражавал съм се с ходещи дървета и с разумни същества, които се телепортират без технически средства... Но ког ...

ДНЕВНИ ЩРИХИ
(Миг на авто-разминаване)
Обрамчен в златнo поглед
се закачи за левите ми мигли.
Загатната брадата усмивка ...

Любовта на ветераните
Всяко утро пристига, присяда до тях
на скамейката малка във парка,
приласкава ги нежно и целува ги с плах,
ученически усет за мярка. ...

Трудно
е,
зная...
Усещам
страха, ...

Вървя по павета - стъпвам напето,
влизам в приказен свят -
при Ваня - Маркони има бонбони,
дори кафе с шоколад.
Звънче на вратата, роял по средата, ...

Прости ми
Прости ми, че сега отивам
там някъде, далеч, без теб,
прости ми, но така умирам -
да те виждам, без да си до мен. ...

Дъждът трополеше по дървената фасада на верандата. Отпуснат върху люлеещия се стол, пиех сутрешното си кафе. Очите ми не можеха да се наситят на всяка една безценна капка, попадаща върху сухата пръст. Уханието на тревата изпълваше дробовете ми с благодат. Целият ми живот се намираше пред очите ми. З ...