Мъдростта на дръвчето
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала. ...

Искам
да ти залипсвам
и света да обърнеш
за мен.
В цветенце ...

По повод чествуването на 03.03.2000 г
на връх Шипка.
Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената ...

Докато гледаш как летя,
загубваш се в недрата на небето
и дъжд от свобода валя
с последен полет на сърцето.
Примамваш ме с плачещи китари, ...

В зимната нощ вятър пее,
пее в комина ми песен,
която и вълците слушат,
а тя... може би е за мене...
Но аз не разбирам ...

Залез със цвят на малина
се плъзна по прашния гюм...
Глътка рубинено вино,
Капка любовен парфюм,
стръкче омайниче, китка ...

Разпален огън, в тихата жарава
две устни, пламък в нежната душа,
порой от сълзи, тъжната забрава,
сърце, преливащо в една жена.
Разпятие, несбъдната надежда, ...

"Ние, врабчетата"
по Йордан Радичков
Моля за извинение, че използвах това известно
заглавие, но то ми даде импулс
Пише ми се за врабчето, ...

Ден...
Ден като ден. Бързам за работа, за да посрещна зората. Ех, тя отново ме е изпреварила. Как го прави? Толкова е красива! Не, не! Тя не е просто красива! Думата за нея е брилянтна! И тя е недостатъчна, за да я опиша, но не нея, като цветове преливащи се и танцуващи в небесната шир, а като чувст ...

Потомци сме на племе непокорно,
воювало със страшни врагове.
Потомци сме на племе непреклонно,
запазило духа ни български да не умре.
Царе, боили, ханове, боляри ...

Уморена, но спокойна заспивам в твоите ръце,
дори когато зная любовта, че си отива,
се сгушвам в тебе като мъничко дете.
Прегръщам те и вдишвам твоя въздух,
ароматът ти обгръща ме навсякъде, ...

Ще шепна вечно само твоето име!
Ангел мой, ела и нежно прегърни ме!
Силно, всеотдайно, знаеш, те обичам.
Твоя съм навеки, на тебе се обричам.
Любов си ти красива, за мене отредена. ...

Буря
Сдрачи се рязко. Притъмня.
Излезе вятър на въздишки.
Смесѝха се небе, земя.
Духът природен се отприщи. ...

ПИСАНЧО УЧЕНИК
Хей, Писанчо,
я поспри!
Кротко, мирно
застани! ...

В сянката на сонетиста, пред когото и най-упоритите сонети си подвиват опашките
малката русалка от съседната приказка
Препълни ли Нощта с хининово кафе,
студено като смърт, небесната си чаша,
послушните вълни тя с глас ще поведе ...

Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...

Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лу ...

Посякох
Посякох нощта медиално -
гнетеше ме някакъв плач.
Не беше клане ритуално,
а само забава с бръснач. ...

НЕ Е СЪН
---------
В душата ми имаше облаци само.
Аз обичам дъжда, но от този дъжд не валеше.
Сиви, потискащи, малко размити... ...

Красива си, тъй алено червена,
тъй жарещо нашепваща любов.
Така ще те запомня, непленена,
все тичаща след нечий зов.
Сам създадох те и сам убих те, ...

Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивин ...

ДЯВОЛ
Аз мечтите ти галя със коприва,
желанията ти пращам ги в пустиня,
съдбата ти разигравам на лотария
и всичко това го правя, да съм дявол. ...

Падаш...
... ставаш... изтупваш се,
продължаваш!
Очите се пълнят със сълзи,
гордостта се смалява... ...

Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...

Нова дрога
Слаба ми е бирата.
И ясно е -
от нещичко по-силно
имам нужда. ...

- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някои токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъ ...

Слънцето препича, горещо е.
Пясък пари, не се издържа.
Морето те кани.
Слънчев облак засенчва с красота слънцето.
Морето затихва пред красотата ти. ...

Разливам се в тишината…
Река от болка, страх, сълзи –
ще те удавя - теб, всичко, всички…
Много ме боли!!!
Раждам ли се, или умирам? ...

Посветено на баща ми и на всички безнадеждно болни и обречени хора,
които намираха и намират сили да вървят напред, бореха се и продължават
да се борят, макар че е безсмислено.
"И само мисълта, че има смърт,
все още ни помага да живеем." ...

Когато излизаш навън и ти е студено,
си помисли колко голи деца се гушат навън в студа.
Когато се прибереш уморен от работа и нямаш приготвена трапеза,
се сети колко хора нямат дори и хляб у дома.
Когато вечер се събудиш припотен от кошмар, ...

Някои хора влизат в живота ни и бързо си излизат.
Други стават приятели... и остават такива до края на живота ни.
Някои си тръгват и оставят дълбоки отпечатъци в нашите сърца.
.............................................................
-Някой много се гордеe с теб. ...

Залязва слънцето...
Разхожда се човек самотен,
нахлупил той качулка -
за да е невидим той за тях и те за него...
Единствено в синхрон се чувства ...

ЖЕСТОКОСТ
Насън при мен жени бездомни идват за късмет.
Страхливо покрив и сигурност намират.
От моите сънища, от бяла завист съм обзет,
А денем плача. Жени... по тротоарите умират!

Светът е свършен, него го няма, мъртъв е.
Cвещите запалени, започвам да плача.
Пламъкът свети, болката пламти.
Cвещите свършват, сълзите - не.
Пламъкът угасва, а страданието не спира. ...

Вържи ме, ако искаш, с морски въжета
на пясъка, за онази скала.
Ако искаш, вържи ме през девет морета,
а ако искаш - още тук и сега.
Ако искаш, вържи ме с прозрачни дантели, ...

Когато любовният плам угасне,
раната е толкова голяма, че
сърцето, разбито на хиляди парчета,
се затваря в ледена клетка
в най-дълбоките и студени ...

Огън и лед.
Аз и ти.
Експлозия.
Сърцето ти
в лед е сковано, ...

Един съвет, красавице: Не бива,
за бога, да се влюбваш във поет
дори насън, приятелко красива.
Един поет не става за дует!
Ти себе си поднасяш му без свян, ...

Небето беше тъмно...
покрито с черни облаци
и с мътни капки дъжд.
Изглеждаше като края...
Сякаш никога вече нямаше ...