IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаван ...

Аз само исках да разкажа
живота си на някого
и след това да помълчим.
Да изтънея до припадък,
да погаля тънкото на пръстите... ...

Да ти разкажа ли как научих за всичко,
имах целия свят, а сега нямам нищо.
Ти бе единственото, за което си струваше да съществувам
и си мислех: "О, Боже, дано не сънувам!"
Не вярвах, че ти беше по силите да ме накараш да страдам, ...

Там някъде в нищото, в онова съвършено безбрежно нищо, там няма значение кой съм. Там съм само човек, в дълбокото синьо никой не може да ме съди. Там никой не ме продава и никой не ме купува, там няма предразсъдъци, там няма угризения, нито пропуснати ползи, нито използвани пропуски... Там съм никой ...

Някъде далеч оттук
на кораб в пространството се рееш.
Явно искаш да ми прайш напук
и косите ти на друга вееш...
Но знай, ще ти струва скъпо, ...

- И дъжд не вали.
Сърдито е слънцето.
Без любовта ни.

стихът е провокиран от
Не се отказвам от теб и любовта ти -
та мога ли да се отрека от душата си аз...
щом светулките в мене заплачат, то значи,
че луната пътува към сетния си час. ...

По дяволите всички,
по дяволите любовта,
обичам те и искам с теб да съм сега.
Не разбираш ли какво ти казвам?
Не разбираш ли какво твърдя? ...

По пуст път вървя,
Всеки ден откривам една и съща тъга
И всеки ден една и съща песен въртя,
И всеки ден чувствам същата лъжа.
Пътят ми живот се нарича ...

Кой ще ми каже?
Коя съм да осъждам грешни хора?
Дали живот си подредих?
Остана ми единствено умората
сред прах и четири стени. ...

Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...

Цвете мое
Ти цвете си омайно,
разцъфтяло далеч от мен
на място тайно.
Колко си ми ти красиво, ...

Представям си как вали онзи, топлият дъжд през лятото, с едрите капки. Вали силно. Аз и ти сме там. Със сигурност има море от мое ляво/ твое дясно. Не сме на пясъка. На паважа сме. С лице един към друг. Прегръщаме се плахо. Привличаме се. Ръката ми минава през мократа ти коса. Затваряш очи. Леко се ...

Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Виктория Денчева Великова Род. 26 06 1992 Карнобат
Обичам да гледам света през книгите.
Съавтор и редактор - ТодорТрайчцев ...

Писна ми от критици, от
дребни и бедни душици!
Кой-кого и как намери,
все за нещо ще се начумери.
Все ще има схватки, омръзна ми ...

Незапочвано
(картини от Мъглиж)
...
В манастира птички отглеждат мъничета,
на двора чучурче разказва предания. ...

Искам да бъда щастлива, но щастието ми обърна гръб. Обърна се и си замина, без дори да ми каже защо. Плаках много, много дълго време, молех се всеки миг то да се върне, но то така и не дойде. Опитах всичко, да го върна, но уви - не успях.
Мина време и реших, че и без щастието мога да живея. В един п ...

ЗАБРАВИХ СЕ НА ПОСЛЕДНАТА СИ ГАРА
__________________________________________________
И това лято прегоря.
Някак отведнъж си замина.
Също като Любовта ни остаря... ...

Искаш да ме нараниш -
Направи го в очите ми!
Искаш да ме заболи -
Забий сарказма си в сърцето ми!
Забивай надълбоко, да боли, ...

Когато сутрин слънцето изгрее
и птичка някъде запее,
тогава чувстваш се така доволен
и щастлив, сякаш друг си и летиш...
И може би дори със песен на уста ...

На мъжете в живота ми
На Нея, на Теб, Ти знаеш...
На мъжете в живота ми
се отдадох изцяло -
и тялом, и духом... ...

Трепна пустата поляна,
знаех, че завинаги сам ще си остана.
Чух шепот и вгледах се към ясното небе,
заслушах се, дочух: Къде си ти, къде...?!
Загледах се в тъмнината и видях... ...

Танцуват пръстите ти страстно
по мен, като по пиано,
а музиката им прекрасна
залива със акорди мойто тяло.
Ту тихичко, като Шопен, ...

Толкова време тънех в неведение,
а вие зад гърба ми сте се смели.
Но днес получих своето видение –
и двамата сърцето ми сте взели.
Ти приятелката най-добра ми беше, ...

Галя,
Галиш,
Галим
болката
на малкия ни свят. ...

Не сме онез деца, които бяхме ний преди,
защото просто времето не чака, а лети.
И веселият смях го няма, останаха ни
само бледите усмивки, запечатани
от старо време по лицата, набраздени ...

Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала, строена през средните векове. Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня. Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към ...

МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...

- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да изб ...

Искаш ме, но не знаеш,
че ще опариш ти сега.
Искаш ме, но не знаеш,
че аз от страст горя.
Флиртувам аз със тебе, ...

* * * (Завещание)
Светът заспива.
Нищо не горчи.
И е спокойно, праведно и светло.
Сам ще затворя своите очи. ...

Отегчени, извървени пътища
Безброй човешки страхове
Завинаги останали все същите
Утопия
Пустиня ...

Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...

В нашата гора обширна живееха си кротко, мирно -
същински братя и сестри - стадо пъргави Сърни
със водач Еленът строг и Козелът виторог,
със игривите Кози - дружки мили и добри.
Живееха задружно, просто. Ходеха си те на гости. ...

Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят, ...

- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при н ...