ИЗПОВЕД
И този ден
беше излишен.
Без никакво събитие.
Всъщност, ...

Всеки живее
Всеки се смее
Всеки се страхува
Всеки бленува
Всеки мечтае ...

Център за социална рехабилитация и интеграция - с. Дълбок дол
Петко Васков Сталинчев - роден на 25/10/1089 в Пловдив
обича да спортува и да изработва глинени съдове
Съавтор и редактор - Тодор Трайчев
Искам да забравиш първо мен ...

Ще бъда път... мини през мен -
дано да ти олекне.
Ще бъда писък... ти ще бъдеш в плен,
докато дъхът ти секне.
Ще бъда гняв, а ти ще бъдеш звяр, ...

Горещо е, гори вътре в мен,
кипи, плисва се гневът навън.
Пот избива под кривия перчем,
крещя! Дано само е насън...
Писъци, понесени от ехото, ...

Губя се в очи лъжливи
Търсейки огньове живи
Блъскам се в стени от думи
Лепкави измамни груби...
Камбанен звън... кънтят... ...

Обещай ми любов като в приказките, която никога не свършва,
обещай ми да бъдеш до мен, дори когато всеки си тръгва.
Обещай ми да не пускаш ръката ми никога
и да ме обичаш повече от всякога.
Обещай ми, че лъжите на хората ...

Като цвете в късна есен изгоряло
като гнездо на щъркели през зима запустяло
като черна чума всичко обладала
моето сърце обрасло в бурени е цяло
То тупти а при всеки удар болка ...

Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...

"Ден първи. Краят на началото"
darkness_n_silence Надежда Тодорова
Краят на началото
Някъде във нас е огледалото,
в което да погледнеме към себе си, ...

Две звезди...
Човекът,
който
беше влюбен
в звездите!... ...

ЛИКУВА СВЕТЛИНАТА
1.
Докосна слънцето с лъчи безкрая
и цял го позлати.
Все още ласката му мека е, ...

Две жени, две чаши вино -
звънтят, когато вдигат тост,
говорят, когато трябва да мълчат.
Две жени с две чаши вино –
засмени, червени, ...

Пепеляшка
От сутрин до вечер
работиш здраво,
без да имаш
на почивка право! ...

Тази нощ май бе последна -
от нашите, поредните...
Вече аз съм непотребна,
други много - крият се зад сенките...
Любовта приключи... но защо? ...

Не съм беглец! И все ще го повтарям.
Сама отвори своите врати.
Родино моя, майчице България,
попътни ветрове ми даде ти.
Ще скитам по света – като сираче. ...

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава, ...

Кръстопът
Стоя аз сега обгърнат от самота,
и мисля накъде да вървя.
Обзема ме необяснима, болезнена тъга,
която е дълбоко в моята душа. ...

Мразя да чакам и затова не искам да ме виниш,
не искам и друга в ръцете си да държиш.
Не искам да знам, че ще ме търсиш, а няма да ме има.
Не искам да те оставя. Не искам да си замина.
Ще стоя тук - та нали за любовта няма време. ...

Малките лъжи
Колко много си приличат
пролетта и есента!
Само пътят е различен.
А това е същността ...

Свежи цветя
в твоята коса
Увяхват на мига
ако само ги докосна
Пак дъжд вали ...

Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...

Като деца -
вечно бягаме в дъжд и роса.
Виелици бурни пресичат ни път
и търсим в сърцата си „нашия” кът.
Бури жестоки ни пречат навред ...

Вчера единственият син на моя колежка
почина внезапно от инфаркт на 18 год.
Не зная как да започна...
(Нямам думи.)
Единственото птиче от гнездото излетя. ...

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...

Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...

черешата,
която не е череша,
бухалът,
който не е бухал,
и никакъв Бах на никакви пръсти, ...

Иванка от Клондайк 2 (продължение)
Нейно Превъзходителство седеше на първата седалка, на мястото за инвалиди. Странна жена. Дипломат в трамвай, такова чудо не се беше виждало от 1931г. Тогава Хенри Шумахер, Пълномощен министър на САЩ, обичаше да се вози в зелените софийски трамваи. Цели 70 години ди ...

Kaзват, че когато за пръв път пушиш цигара и си дръпнеш, се давиш. Казват също, че не трябва дори да започваш, защото се пристрастяваш, без да усетиш. В началото ти се виело свят, но постепенно замайването изчезвало и усещането на дима, преминаващ през гърлото ти, започвало да ти харесва все повече ...

Аз:
Обичам те безумно
и ням се влача из света,
едничко беше най-разумно -
да се примиря с мъртвата душа. ...

Ще отварям широко прозореца.
Вратите ще държа открехнати.
Докато чакам потънала в спомена.
Докато чезна сред всички илюзии.
Леглото ще застилам в утрото. ...

Обичай ме бързо,
че нямаме време -
от много проблеми
навярно във плен сме.
Обичай ме бързо, ...

Най-добрата ми неприятелка
Вълк-единак съм, по собствена неволя,
дарен с Болест – Убийца и Създателка.
Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –
моята най-добра духовна неприятелка. ...

Очите ти не могат да ме лъжат.
Когато дойде слепият ни ден
и кажеш да си тръгна аз завинаги,
ще хукнат те уплашени след мен,
на прага на дома ни ще ме стигнат. ...