Зад
малахитовата тъжна топлина
на очите си
невидима съм и скрита.
От тревоги и обиди болката простена ...

Песен една реших през живота
си да напиша, да излея всяко
чувство, обгръщащо ме в самота.
А любовта като птица в небето, в
полет красив над мен, ала съдбата ...

Есен съблича
нацелувани листи
от топло лято...
Празните жици
танцуват прегърнали ...

Люлката е... Слети... Към небето...
Юмруче сме... В утроба... На вселената...
Бързаме... Да се родим... Умираме...
Обичащи...
Възкръсваме... Обичани... Двама...

Камбаните-спомени тъжно отекват,
напомнят за вечния български преход.
Строяхме развит и узрял социализъм,
но само до преход бездънен, безкраен
достигнали бяхме. Накрая излиза, ...

През лятото, във Варна, близо до Спортната зала, забелязах табелка на улица, написана по стария правопис, на стената на един стар блок. Бях удивен, че е преминала невредима през толкова десетилетия и малко се размечтах. Така се роди това стихо.
(Извинявам се предварително на всички, които не познава ...

Последни дни за щастие,
а тъга вече се промъква
да приветства мрачното безвремие,
което всичко ще забулва.
Искрица радост не остана, ...

Как се почва, кой не знай?
Любопитко Николай
дръпнал си веднъж на уж и
на – наистина пропуши.
Нищо, че е още малък. ...

Лежа си на тъмно, загледан в екрана,
лежа и си мисля за думички разни.
Защо любовта се превръща във рана,
защо "мили мой" се превръща в "омразни".
Лежа си на тъмно, но отговор няма, ...

* * *
Сред сухи треви
израстват ненадейно
есенни цветя.

The World's Greatest
It's the worlds greatest, Yo,
It's the worlds greatest, Come on,
Worlds Greatest, Ever
I am a mountain ...

Guns N' Roses - This Is Love
And now I don’t know why
She wouldn’t say goodbye
But then it seems that I
Had seen it in her eyes ...

Дима Билан
Осень
Дожд и снег на дворе
Как всегда в ноябре
Ночью плачет душа ...

Спомням си кога всички игри започнаха.
Спомням си всяка малка лъжа
и всяко последно сбогуване.
Обещания, които наруши, разговори, които отбягваше
и аз никога не си тръгнах. Все още е мистерия за мен ...

Mariq_Vergova & Г.Ф.Стоилов
Старият форд се носеше с бясна скорост по пустото, извиващо се като змия в далечината шосе. Слънцето се беше спуснало вече ниско над хоризонта, но жегата беше все така непоносима и на метър над асфалта се виждаше как въздухът трепти от топлина. Джим седеше зад кормилотo н ...

Ударите на съдбата
Ужаси, сериал
Eпизод 2 - Джузепе
1: Комо, 17 август 2007 година
- Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо. ...

Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах ...

Всичко справедливо разделихме,
няма грам съмнение дори,
хармония в душите възцарихме,
с половин корона всеки се краси.
Даже и Темида заблудихме, ...

сяда на всеки странен дървен стол
който после снима с фотоапарата си
и хвърля монета
изсипва под езика си
две три остарели думи ...

А музиката ми е само фон,
дъждът напира в мен.
А музиката - тя е просто фон,
дъждът е толкова студен.
Ще литна аз във небесата ...

Небето е обвито в тъмнина
и птици някъде далече пеят.
А там високо грее тайнствена луна,
разказваща ни приказка от друго време.
Турнири, бляскави доспехи ...

Поисках да хвана Неуловимия,
да задържа Неудържимия,
но Той отлетя.
Къде си?
Виждам Те без очи, ...

Забързан ден,
инертност и досада.
Това за мен,
на друг му стига листопада.
От борч в лъжа, ...

Едно сърце за теб тупти
във тежестта на тишината
и ако си самотен ти,
недей оставя тъмнината
да влезе в твоето сърце, ...

Кажи ми, облаче – самò на небесния шир,
виждаш ли някъде по света любовен мир?
Далеч оттук – да е самотен някой има ли?
Лекарства за успешна любов взима ли?
Кажи ми, облаче, мога ли и как да я върна, ...

Любовта я няма
или може още малко, пак не зная…
И да те намразя мога,
и да те погубя мога,
и да те желая мога, ...

За миг всичко, което знаеше, което искаше да знае и което някога бе знаела, се разля в душата и. Като чудодеен балсам заздрави всички рани, съществували някога през вековете. Секундата се разтегли до минута, минутата до час, а часът до вечност и целият свят заживя в нея. Мигът на познание бе един ця ...

Врабци...
Във интер-жиците се примчите,
бъбриви силуети на заритнати души...
Изгаряте във лятна жега, с есенни порои се оттичате
и чувствате как с вашето пиу-слово си отиват нощи, идват дни. ...

Олтар на любовта
О, скъп олтар на любовта,
какво пред тебе да пожертвам?
Пожертвах все, що имах на света!
Дори глава сега пред тебе свеждам. ...

... и чудо не успях да сътворя
Пустиня е душата ти. Пустиня!
Безплодна, суха и себична...
През нея писано бе да премина
по пътя на разплатата кармична. ...

Неспокойна съм в безкрайния ритуал на времето
жадна съм танцувайки живота си
уплашена съм от сивотата в делничното
любопитна съм потапяйки се в съдбата си
Тревожна съм за безвъзвратността по изгубеното ...

Симон Киринееца. Той се връщал от нивата си, когато видял шумната тълпа, натрупала се покрай пътя за Голгота. Дали е решил просто да погледне какво става. Така - от любопитство. Или пък потокът на прииждащото множество го е повлякъл като буйно придошла река. Един го е бутнал отзад, друг отляво, трет ...

На какво учат децата
Започват отрока от малък
да учат го, как да живее,
по-точно - как става се жалък,
безмозъчен, слаб, безидеен! ...