Стъбълцето му зелено
из шумака се подава.
Сякаш слънце отразено
личицето му огрява
и ми стопля в миг душата. ...

Когато се завръщаш, стъпвай много тихо.
Нощта отдавна твоя аромат е уловила,
като вода са стъпките и в тях притихвам –
ухание, което във очите дълго съм таила.
Когато галиш ме, помни, недей забравя, ...

Остани с мен!
Прикрих те в погледа премрежен
и пожелах те, но без капка свян,
защото истински си и копнежен –
за мен разруха си, след ураган... ...

Запалени
остават
пред
Олтара
две свещички... ...

полъх бавен
покоя нарушава
поглед мек
топла вълна повдига
почти милувка с длан ...

Да ме прегръщаш искам с часове,
за това копнея вече с векове.
И тихо само ще те гледам във очи,
да ги запомня тези милите черти.
Не бих посмяла друго да поискам, ...

Дориан се събуждаше бавно.
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото ноще ...

Чашка сутрешно кафе.
Удобният момент, когато си мълчим и се подготвяме за деня.
Или по-важното за целта на тази статия, когато се уединяваме за секунда във вътрешния си свят. Това малко или голямо пространство в нашето съзнание, което си е само за нас и в което от време на време развеждаме различни ...

Аз съм само капката вино,
която с наслада отпиваш.
И съм само треперещо листче,
което с ненавист прибираш.
Болка съм не в очите ти черни, ...

От устни сочни,
аз нежно пак отпивам,
вино от любов.
***
Бленуван поглед, ...

Мразя... Мразя за теб да се сещам.
За очите с прекалено странен цвят,
за косата русолява-червена...
За усмивката, първия път, когато те видях...
Не искам... Не искам да спя до телефона, ...

За свързаността на нещата
Неразделни за тъмнината и светлината,
неразделни са злобата и добротата,
неразделни са радостта ни и тъгата,
както неразделни са небето и земята. ...

Василе! Колко пъти съм искал, ей така – простичко, най-обикновено да се обърна към теб по име! Колко пъти съм влизал в тихия двор на бащиния ти дом с надеждата сам да ме посрещнеш! Колко пъти съм заничал в хладните одаи и зад вратата на празното скривалище в очакване на твоя укоряващ поглед! Колко п ...

Лъжи
Лъжа е, скъпа, не вярвай на другите,
те не вярват на нищо друго, освен клюките,
не виждаш ли как за теб горя,
е, кажи ми какво друго да сторя. ...

Късна блян
Като нежен полъх свежест
във сърцето ми внесе.
... И разцъфна пролетта у мен,
и през зимата студена, ...

Как искам да продам сълзите си,
на някого без чувства,
на някой, на когото биха били нужни.
За миг да ги заложа в някоя заложна къща
и усмивка да наложа на устните си тъй красиви. ...

Не я оставяй тя кокетно да премине през дланта ти
и като черна котка да избяга по линията на сърцето.
А после ти в следи от лака ù за нокти да гадаеш
дали не е тя твоето ребро адамово или е мимолетна.
Но присрещни я уж случайно тук, под хълма на Меркурий, ...

Най-светъл е денят преди угасване.
Най-кичест е цветът преди да клюмне.
Пред залез точно, слънцето -
най-ласкаво.
Най-нежно е морето преди буря... ...

Ден първи: Самота
Самотата хвърляше сянка на радостта и извисяваше своята последователка – тъгата. Вървях празен, безцелно се лутах между едни и същи сенки. Всичко беше тъмно и мрачно, само че не беше нощ – през нощта луната осветява пътя ти, звездите ти припомнят, че не си сам, а щурците пеят песни ...

Ти си ми сълзата... Има такава песен на Тони и Найден. „Ако сълза си в очите ми гореща, аз няма да заплача в нощта, за да не те загубя...” Ти си ми сълзата, ти си моят грях... Боже, колко съм грешна! Не знам дали изобщо могат да се простят тези грехове... Но този, последният грях, бих го повторила о ...

Съдбата ме срещна с тебе -
преди ти бе видение, копнеж,
но ето, че душата ми обсеби
и искам твоето сърчице на мене да дадеш!
Приказно вълшебниче, щастлива съм... от зори - ...

Приемам те
за кратко и под час.
Откраднат миг
след трудно ежедневие.
Като лекарство. ...

Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания. ...

Първи месец
Майка се смалява.
Беше дръзка.
Не вършей из двора като хала.
Пред забавената ù походка ...

Отварям очи и виждам
един свят, скроен от лъжи,
хора, алчност и завист,
всеки за себе си трепти.
Няма усмивки и радост, ...

“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...

(или - контрабанда)))
Дъждът и тъмното се сливат
в необясним за мене страх:
да се нагледам на красиво,
да се намисля на света. ...

Понеже често ми се случва да умирам
и всяка болка твърде ми е близка,
след себе си не бих оставил диря.
Не мога и не зная, и не искам.
Че всичко е за сетен път отминало. ...

Мълчанието истински убива,
мълчанието мисълта изпива/приспива,
мълчанието прави ни безлични,
оковите ни стават безразлични.
Искаш ли да бъдеш уважаван, ...

Един принц решил да се ожени. Искал да си намери сръчна, безстрашна и умна жена. В царския палат започнали да идват девойки, но той никоя не одобрил.
В царството му живеела самотно една девойка. Имала си кученце, котенце и кокошчица. Един ден и тя решила да опита късмета си. Била виждала веднъж прин ...

По нощните покриви
на осиротелите ни чувства
се скита нашата обич...
И вие срещу луната.

влюбени птички
сърца свиват гнезда
сляпа Неделя
♥♥♥
Свети Валентин ...

Нежно докоснах с езиче нощта.
Тихичко се промъкнах в мислите.
Ти не си видение, а лирика на душата.
Докосни ме като нощта.
Погали ме плавно вечер. ...

Ако вече сте на възраст... Ако вече всичките ви приятелите са разведени или са обикновени квартални пройдохи... Ако вечер се прибирате сам в своята бърлога, а сутрин единствената ви дилема е дали да си лъснете обувките с пердето или с котката, време е да се замислите защо се получава така! Вероятно ...

Замълчи, не моля за любов,
тя тихо, огорчена си отиде,
не искам и в очите пламъка суров
да скриваш, чула думите... прости ме.
На ласка сетна аз не се надявам ...

ЗАГОВЕЗНИ
Искам вече да забравя отминали години. Страхове.
Но днес е Заговезни - прощават се роднини, врагове.
Смелчаците прескачат огньове, запалени в снега.
Искрите им танцуват като онези, стари божества... ...

ИЗМЪЛЧАНИ СЛОВА
В памет на Атанас Липчев
С толкова любов разплете недокоснати съдби!...
Път от Дунава към Лета за душите им проби...
В бури, в яхти, в аламани, в мрежи, пълни с паламуд - ...