Животът без теб е съществуване без смисъл,
към теб е насочена всяка моя мисъл,
ти се превърна във мойта фикс идея,
в приказния свят си най-красивата фея,
когато те видя, сърцето ми трепва, ...

Ела до мен и тихо приседни,
с мълчанието си поговори ми.
Ще те слушам,
а после ще разсъждавам на глас,
ти знаеш, че това умея аз, ...

Събличай ме!
Разголвай ме!
До дъно!!
Ненужните неща от мен махни.
Не се плаши от бъдещето тъмно, ...

Човеците май раждат се такива,
очаквах аз, че част от тях си Ти!
И таралежите са без бодли тогава!
А твойте тръни...Бог да ги прости!
Душата си за други не съблякох, ...

"Това съм Аз"
Животът е един майтап за мен -
не спирам да се майтапя нощ и ден.
Дори и лошо да се чувствам -
скривам го с майтап, както казвам. ...

Отговор:
Мечтая за теб,
а всъщност мечтая
за мъжа, който да ме обича.
И никого не чакам за вечеря. ...

Като буря - превзела ме и отшумяла,
като лято, прогонило тежката зима,
като цвете - потъпкато, но все пак живяло,
ти ме срещна, целуна ме и си замина

Това е инструменталът на известната песен, изпълнен от мен! Надявам се да ви допадне! ;)
Всеки, който пожелае да го има може да се свърже с мен за да му го изпратя лично :)))

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно да нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...

Любовта правела хората щастливи. Кой те излъга така жестоко? Точно ти ли вярваш в тези думи. Хайде... порасни, вече не си дете, на което е позволено да мечтае.
Осъзна ли се?
... Видя ли какво прави всъщност твоята възхвалена любов. Носи ни само болка, огорчение, обида. Наранява най-безмилостно, поди ...

Завръщане в миналото
Беше приятна съботна вечер. Откъм отворения прозорец се усещаше аромат на цветя. В стаята беше полумрак, светеше само една нощна лампа и от уредбата долиташе лека музика. Тя четеше книга, полегнала в удобен фотьойл. Седмицата беше много натоварена и тази вечер тя се чувстваше пр ...

За нищоправенето
- Здрасти, Но - махна с ръка Сянка. - Какво правиш?
- Нищо - сви рамене вълкът.
- Хъм - изхъмка сянката. - Може ли да правя нищо с теб?
- Естествено - кимна към мястото на дивана до себе си Но Щен Вълк. ...

Във времена без окупация,
летим към деградация
и ни очаква стагнация!
Освен да се краде,
се пие, бие и яде, ...

Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...

Врабчо мили, Врабчо драг –
ти си истински юнак!
Не отлиташ ти на юг –
най-добре си ти е тук.
Под стрехата си стоиш ...

самотна пейка
спомен за влюбени
сгушен под снежен юрган

По ледения мрамор стъпваш бос
и трепетно моментите редиш на ум,
превърна се във враг, и зъл, и лош,
студен и сив като куршум.
Опита ти вълшебната отвара ...

"Съжалявам" - каза...
Целувам те. (Дори със мъртвите си устни)
Ти недей да съжаляваш вече. (Няма нужда)
Твоите несъщи, други, уж... ненужни чувства,
дето все не са за мен... Раздай на чуждите. ...

Не ви твърдя, че съм певец,
или пък туй, че е естрада,
да ви развличам - не,
за друго съм дошъл.
Вий шоу чакате да ви направя, ...

Кажи ми как да уловя мига,
когато ти изплъзваш се от него непрестанно?
Кажи ми как очите ми да спрат
във твоите - блуждаещи примамливо?
Кажи ми в стих ли сме, ...

Сънувай ме, Небе.
Достойна и щастлива
в твоите ръце.
От необятност дива.
Сънувай ме. ...

От далечната страна
Дядо Коледа пристига.
Сребърната му шейна
облаци от сняг пак вдига.
Със ботушите си тропна, ...

В ПАМЕТ НА ДЕСИСЛАВ
Погледът блуждаеше, когато отваряше очи. Калейдоскопното съзнание въртеше на скорост реалност, спомени, дочути думи, казани думи, увещания, обещания, надежда... и нищо не задържаше.
Микробусът намали и пое по тесния стръмен път. Стилиян се надигна, гледката го стресна - преди да ...

О, неблагоразумний,
виждам се, да, на какво приличам.
Какво в себе си мразя,
какво в другите обичам.
Какво за себе си пазя ...

Грешница
Какво остана след разялата -
очи, давещи се в сълзи,
защо повярвах на илюзията -
че няма толко да боли? ...

Нека те изплача...
позволи, поне да те изплача!
Да преминеш през душата ми в сълзи...
За да откъсна от ранимостта ми... сляпа,
болката, която ми тежи. ...

приятелка и бях толкова години
но нашето приятелство отмина
сега нови чуства те вълнуват
и приятели за теб не съществуват
вярна ти бях и те обичах като сестра ...

"Бяла"
Цялата съм кръпки и премеждия,
парчета цветни или прозиращи.
Точно тук съм бяла до полуда
и без да ме е грях ще продължавам ...

И ето - гръм... какво ли се променя?
Дали новостите ще си дойдат сами?
Или само сезонът ще се сменя
и всичко по старому ще си продължи?
Човешка пот, кръв и сълзи, ...

Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...

Този тунел... Просто дупка в стената,
подобна на дупката в моята шепа.
Подобна на хиляди други проклятия -
дупка. Тунел. И ти... Вътре в него.
Тъмно е, знам. И в мен беше тъмно, ...

За музата
Капки нежност... пръски от роса.
Докосвам леко малките ти пръсти,
а ти си толкова сама...
Не искам никога да те напускам! ...

Част 5
Животът ми досега беше низ от най-обикновени думи в едно дълго изречение, лишено от препинателни знаци. Ритмично повтарящи се глаголи - „спя”, „ям”, „работя”, „говоря”, „гледам”, тук-там „мисля”, а между тях любимите ми съществителни - „син”, „жена”, „приятели”, „телевизор”. В последно време ...

Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...

Зимно
Вятърът събаря зимните листа със скреж от лен,
вятърът свири в ледени шушулки някъде дълбоко в мен,
мислите ми бродят в сиви светлини от пух,
образи улавям, слайдове с теб, сякаш ти си тук, ...