Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
389.6K результатов
... като котка
🇧🇬
Във теб ще се промъквам като котка,
във твоя скут ще лягам спотаена.
Ръцете ми ще те докосват пипнешком,
а устните по тебе ще гадаят...
Във теб ще се промъквам крадешком, ...
„Било отдавна, толкова отдавна, че и времето не съществувало. Светът бил пусто място. Разказвачите мълчат за това колко продължило всичко, но един ден нещо се случило… Синеоката богиня създала водата и морската пяна, а зеленооката – тревите и цветята. Техните братя и сестри толкова харесали рожбите ...
Дните минаваха... Той не излизаше от мислите ми... Исках безумно да бъда с него. Разкъсваше ме мисълта, че мога да съм поредната, която е наранил. Страхът от това да ме изостави беше доста голям благодарение на случката със Стефан. Знаех, че единственият начин да се добера до сърцето му е като бъда ...
Bowling for soup – If you
You were right all along.
You know I hate that, admitting I was wrong.
So I don't answer the phone when it's you.
It's funny when I see the caller I.D. ...
As quiet as it is tonight
You'd almost think you were safe
Your eyes are full of surprises
They cannot predict my fate
Waiting underneath the stars ...
III
Отидох при морето със жадуващата вяра
да видя стар приятел, със когото съм делил
погроми и победи. Да свием по цигара,
да побъбрим, да си помълчим, ...
На входната врата се звънна.
Мъжът стана от дивана и се запъти към нея. Махна резето, завъртя ключа и я отвори. Пред него стоеше красива жена, висока около метър и седемдесет, с леко чуплива, черна коса, която падаше свободно и покриваше изцяло раменете ù. Зелените ù очи бяха подчертани със силен, в ...
Остави ме някъде на скрито място
и прави се, че ме няма.
После разтършувай из килера,
може би и други ще намериш.
Постави ме някъде на скрито място. ...
Признавам, мислих само за това -
да се "поовъргаляме в сеното".
И в самотата си, и във гнева
към стареца - живот бе туй доброто.
И исках малко обич да ти дам ...
Две очи в съзнанието проблясват,
връщат спомена за синьото небе...
Спомен, който озаряваше с усмивка моето лице.
Помниш ли? Премреженият поглед,
който разтуптяваше наивното сърце, ...
Истеричен плач
Два пъти Маруся беше свидетел на такова нещо. Най-напред Здравко се разплака в колата, толкова сърцераздирателно, че едва не загуби ума и дума. След поредната любовна среща тя се беше разнежила толкова, че му разказа с подробности за преживения аборт на заченатото от него дете.
Говоре ...