Било е толкова преди началото,
че само миг преди да се събудим,
в съня красив се разпиляваме
и в думите се давим,
губим... ...

Color me your color, baby
Color me your car
Color me your color, darling
I know who you are
Come up off your color chart ...

Can you feel me?
I've got something to say,
check it out:
Усещаш ли ме?
Трябва да ти кажа нещо. ...

Norther- Fuck You
You know nothing about us
You think that we're not cool
You say we've got nothing to give
We just say: FUCK YOU! ...

Daughtry – September
Half the time passed away
All the trouble that we gave
And all those days we spent out by the lake
Has it all gone to waste? ...

Пясъчният замък разруши се
от морето и от силните лъчи,
а вятър песъчинките разнесе
из девствените дълбини.
По брега следи оставят ...

Резюме: Героите не са измислени от мен. Това са главните герои на поредицата "Вампирски целувки ("Vampire kisses") от Елън Шрайбър. В разказа се разказва за превръщането на Рейвън във вампир (така, както аз си го прдставям).
Есенното слънце залязваше, оцветявайки облаците в розово. На все по-тъмното ...

Обичам те нежно,
любя те страстно,
мое Слънчице,
прекрасно.
Поемам товара ...

Аз ще бъда твоето момче
Ще искам да съм с теб
До теб
В...
Ще говоря и ще пея ...

ИЗБОР
Проспах най-дългата нощ –
във леглото болен и сам.
Бодеше ме тъмното с нож.
Чаршафите тръпнеха в срам. ...

Огледало съм ти - майка-дъщеря.
Огледало съм на детския ти порив
с трепет да откриеш любовта
и със трудностите да се сбориш.
Огледало съм ти - в твоите мечти ...

измислена като на шега
сегашна и минала нова
не-велика не-гръмка
усмихната тиха и мъничка
тъй нужна… ненужна... ...

Море и буря. Склона на вълна.
Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
Проблясък бърз и черна тъмнина.
Душевен смут. И дъно на душата.
Мирише на бои. Кована мед. ...

Слънцето изгрява
с твоята сладка усмивка.
Слънцето ме топли,
радва и лекува.
Слънцето във твоето ...

Провокирано от тема за безразсъдно шофиране в автомобилен форум
Не бързам, когато отворя очи -
то, слънцето, никъде няма да бяга.
Не бързам, когато колата бръмчи -
ще спра след малко на светофара. ...

Аз исках да избягам, ала викът
застигаше ме там - сред планината -
и ръцете ми в бронирания щик
се впиха, като тухли по стена.
И чух - ревът там сякаш се израждаше, ...

Погълната в мрака на свойта самота,
видях искрица нежност, малко светлина.
Вървях към нея със надежда,
но устремът ми блъсна се в стена.
Но аз не спирах да те търся, ...

Суета
Час във банята – за душ,
половин – със сешоара,
два – за сенки, лак и руж,
та на цвят да го докара. ...

Самичък на бумел
Бумел — обясних аз — според мен е пътуване, дълго или
късо, без край; единственото, което му придава определен
вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в
точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из ...

На баба Найда
От тебе се научих да раздавам
и чувства,
и надежди,
и любов... ...

Човек съм -
никога не се предал на безверието.
Човек съм -
лъжите не можаха да изплуват в сърцето.
Човек съм - ...

Call of the sea...
Като прокълната сирена,
родена от черна утроба на безплътно море...
Всяка вечер зовът ми
размива вчерашни желания и ...

Събудих се на напълно непознато място.
- Хъм - недоволно изхъмках аз, защото не просто се събудих, а бях събуден - разликата е малка, но съществена.
- Събуди ли се най-после? - попита непознат глас.
Не бързах да му обърна внимание, а първо се огледах наоколо, но не останах особено впечатлен - полянк ...

Задължението да се почувстваш стар, прелиствайки отдавна прочетени писма, те кара да изстискваш малката истина, заради която си успял да се лишиш от удоволствията на "земния" живот. По-точно от нещата, често интересни като пепелник, пълен с угарки рано сутрин. А и аз самият, вече оплешивял, с тридес ...

Ще искаш две прелестни, млади женички,
а аз - съдбоносна разплата,
ще искаш крила - да политнеш високо,
към оная "бълха" - слабоумна, жестока...
Ще искаш нощес да те гали засмяна, ...

Един човек обичах на света,
човек препълнен с доброта.
Но напусна той света,
без дори да каже СБОГОМ!
Татко, обичам те!!! ...

Час на похотта
Всеки поглед,
крадешком прихванат,
пак ме вкарва
в старата игра! ...

ПЛАЖЪТ
Това е моят плаж. Покрих го с изрезките от вестника. Накъсани, едри, безформени парчета. Плачех, защо? Не знам, може би просто така и сега ми се плаче.
В кристалния космос сълзите умират и се превръщат в перли. Така казват пастирите на нашите души, пазачите на паралелните светове. Тук техните ...

На моите трима синове
------------------------
Растете големи, мои момчета,
хубави, български мои орлета
и нека - големи щом порастете - ...

Пренебрегнах
всички правила.
Зад гърба ми
се рушаха мостове.
Замълчи! ...

Ах, морето
Пясък парещ по краката,
слънце грее над водата,
морска пяна бие се в скалите,
а вълните, миещи следите. ...

Вървя по улица празна -
празна, защото теб те няма.
Припознавам те във тълпата
и в прелитащите птици.
Виждам усмивката ти в слънцето, ...

Търся погледа ти със очи...
Хайде, виж ме! Заради теб съм тук!
Тъжна съм, а никой не ще ме утеши.
Търся в очите ти най-голямата утеха.
Колко дни и нощи за теб загубих - ...

Било е писано така да те премина,
със взора жаден впит във теб
и само с вятъра да те споделям,
когато ме боли и от любов.
Когато с рехави криле сълзите ...