- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...

Отдавна той задяваше мам`зел
и в близост магазин си бе наел
продаваше месо, салам, котлет,
но най-многО ядосваше Клодет,
и тъй накрай за да си отмъсти, ...

Едно момиче плаче край морето,
сълзите й прокапват по брега,
копнежен вятър във косите й
въздъхва в стихове
и в стон. ...

Виждам ясно в тъмното –
има ангел отпред.
Кой е? Какво иска?
Не знам! Не ме интересува!
Просто се наслаждавам на красотата му ...

РЕВНОСТ
Гнездо си свила в чуждите ръце.
Болката не мога да прогоня.
Имам гневно кълбо вместо сърце.
А казват целият съм в броня. ...

Аз и музиката
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...

Приятелю!
Стани!
Недей да лазиш по колене!
Не виждаш ли?!
Затънал си във кал! ...

Как да останем приятели с теб,
след тази наша безумна любов?!
Не, не поглеждай ме с поглед премрежен,
късно е вече да бъдеш суров.
Още пожари бушуват в гръдта ни. ...

Мелодия
Докосна я –
тя нежно ти отвърна,
притисна я –
в очакване утихна, ...

Хора, чуйте - сърцето ми пее,
утро гледа през мойте очи,
във душата ми слънчице грее
и ме топли с най-нежни лъчи!
Хора, вижте - аз днес съм различна - ...

Когато
за пръв път посмееш
да съзреш върху лицето си
недвусмислените белзи на разрухата –
още не е толкова отчайващо. ...

Есенни софийски улици.
Привечер.
Карам колелото си.
Кой съм с точност - не зная.
Улиците кърпят моята идентичност. ...

За пореден път опитах се да те достигна,
докоснах те за кратък миг от вечността!
Погледах те и докато примигна,
безследно бе изчезнал със нощта...
Изпросих те отново от светците, ...

Одрипана, обругана,
клета, неразбрана,
със сълзи си отива
девица Доброта
и мястото ú празно ...

Букетче малко ми донесе,
от полски мънички цветя.
С тях в стаята ми внесе
полъха на любовта...
А през нощта сънувах ...

В непривични улици пресичат се спомени в мене.
И неонови рани оставят във всеки мой ден.
Светофарно примигват от спрялото време
и безцветно оставят следи от ръжен.
Непознати в душата ми млада препускат. ...

Умения
Кова пирони в чуждите желания,
тъй както кучето вършее нивата,
а после - търся си теслата с покаяния...
Напред! По правата - убихме кривата! ...

О, таз целувка.... така бленувана и плаха,
дойде в съня и беше толкова омайна!
Като наяве устните се сляха,
като магия бе целувката безкрайна...

Пораствам пак!
О, не, не искааам!
Годините ми взеха
да тежат.
И колкото безжалостно ...

Самотен остров.
Нощ. Звездите нежно мигат
от небето към морето синьо.
Вълните пеят нощната си песен
и се влюбват в пясъка на плажа. ...

Заспиват светофарите, бистрото,
часовникът над градския площад.
А твоите зеници като котка
откриват котарак и дават знак.
Нощта облича звездната си дреха, ...

Захлупи дъжд над планината.
И как се беше примрачило.
От страх изтръпнала, гората
разпери борово ветрило.
Листа натрупа и тревога, ...

По бялата спирала на нощта,
Луната бута спящите звезди
като керван в пустиня са, и тихо
политат кротко в лунните бразди.
Като графити по индиговия свод ...

Ще бъда там
на Крис, най-уникалното момиче, което познавам...
Там на кръстопътя, с поглед замаян,
подгонил на облаците игриви крилете,
когато те притисне живота отчаян ...

Самота
Тежко е, когато си самичък,
в очите те блестят сълзи.
Когато няма кой да те обича,
когато няма някой да те утеши. ...

Понякога очите ни са вятър.
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим.
Оцвъркани от птици полетели, ...

В две чаши сипваш ти
пина колада с вкус на шоколад.
С поглед изпиваш ме отстрани,
сипеш думи, като водопад.
Тост вдигаме ние ...

Хората с небето се споглеждат,
и звезди - очите им! - блестят.
Пак четиримерната надежда
полетя в тримерния ни свят.
Ей, Земя на хората, във мрака ...