Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
1 результат
Вредно ли е
🇧🇬
Дълго кафе и един голям коняк,
това ли си мислят големите хора?
Не ме мисли, аз съм си як,
не ме събаря и най-голямата отрова.
Ако утре ме чуеш да кажа "боли ме", ...
Обещай ми, приятелство, да ме водиш за ръка,
обещай ми да ме дръпнеш, когато тънкия лед стане вода.
Обещай ми, любов, да не избождаш очите ми отново.
Обещай ми, моля те, сърцето ми да не от олово.
Обещай ми, приятелко, да слушаш моята музика и когато мен ме няма! ...
Един към друг се втурвахме по навик,
и бясно се обичахме, не помниш ли...
В тъгата си стоя сега на завет,
наказана да имам само спомени.
Един от друг се пазехме, когато ...
(по Рита Раски-Еще не время для подснежников)
Не е още време да има кокичета.
Още се нижат зимните дни.
Тъгата ти нежно ще разчупя, момиче...
Както преди те обичам. А ти? ...
Снег длибок *Абуригения затрупа,
откъм село Цръвулунци - съде пушек,
тук таме заиек, кора на ябука рупа,
врабок току найде негде *плужек...
Люта греяна, *джанковица по къщята се лее, ...
Но Щен Вълк се разхождаше в гората, възползвайки се от необичайното за този сезон затопляне. От Съвсем Малкият Вир се спусна до любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, после до Най-Големият Вир и реши, че иска да се разходи и от другата страна на потока, така че се заоглежда къде да го прекоси без да с ...
Artist: Spice Girls
Song: Mama
She Used to be my enemy and never letting me be free,
catching me in places that I know I shouldn't be,
Every other day I crossed the line ...
Очаква я във ъгъла на кафенето -
цигарен дим и хиляди лица.
Часовника не спира да поглежда -
в стрелките му събрал се е света.
И ето я - застава на вратата ...
Последвах теб във тъмнината
и очаквах всичко във отплата.
Не съм те молила за обич,
задържа си я, оскъдна бе и без това.
Пести си думите, не съм за нищо питала, ...
Завесите отдавна прашни са.
И тежки са - попили всяка не случайност.
Прозорецът е счупен, горе вляво...
Процеждат слънцето, през прах от истини.
Прилично сенките на спомените вяли. ...
Не си създаден да си мил и нежен –
приличаш на развихрено море.
Разхвърляш ме по всичките посоки
събираш ме във силната си длан.
За лудости е жадно днес сърцето ми. ...
В кутия дървена, по полица прашна,
събирал старец чувства от света.
Ловял ги кротко, но в примка страшна,
ала не можел да затвори нежността.
А искал той нежност да усети, ...
Затварям в тъмното очи и си представям Рая,
а ти си някъде далеч в безкрая!
О, как ми липсваш...
Как искам силно аз да те прегърна...
Да усетя силата на твойто тяло ...
Когато по съзнанието ти плъзнат пламъци, изгарящи всичко в тебе, не ти даващи секунда покой, унищожаващи цялото ти същество. Тогава се отваря бездната в тебе, способна да погълне всичко и всекиго, енергии без господар и без собствен реален свят, но вместо да погълне и унищожи тези пламъци тя ги разп ...
Да бе, небе, аз птица щях да стана,
все нависоко да летя.
Да бе, луна, звездица аз засмяна,
до тебе щях да заблестя.
Да бе, усмивка, щях да се засмея, ...
Щастие? Следващият! Това не е есе... И аз не знам какво е.
Отново пиша глупости.
Чувстваш ли се добре като се подписваш?
Някак по-значим.
Друг човек. ...
Я кажи, знаеш ли ти...
... как китара без струни звъни?
Знаеш ли ти как море без вълни рополи?
Знаеш ли ти как слънцето нощем блести?
Знаеш ли ти как падат нагоре звезди? ...
Изтъканата от грях блудница била,
нали човек съм? - казва тя сама.
И пали пак цигара, готова да сгреши,
сякаш някой казва и - давай, това го можеш ти!
И пак се губи в кръга порочен, димен, мрачен и обречен, ...
Изпепеляващата дарба,
плод на греховна тишина,
малцина притежават и щом видим я не трябва
да подминем с безразлично вдигната глава.
Сякаш геният щом се ражда ...
Винаги съм казвал, че гениалните идеи се раждат на маса. Тогава умът се отпуска шокиран от няколко питиета, но изведнъж в отчаян опит да преодолее това грубо вмешателство се съвзема и ражда нещо наистина зашеметяващо. Закърнял от монотонното ежедневие, именно лекият плесник на няколко малки го кара ...
И нека струните и жиците
със звън метален завалят,
по плексигласа палки да звънят!
Нима не си мечтаеш такъв да е светът?
Дъжд от ноти разбунтувани навън, ...