ОБИЧ
В София съм, при внучката. Родителите ѝ са на работа, ние двете закусваме и излизаме за разходка…
– Бабо, къде отиваме?
– Където поискаш!...
Очаквам да избере между близката градинка и другите места, на които сме ходили. Но тя приема думите ми като готовност да сбъдна нейно желание: ...

Май дявол за опашката задърпах…
Идея щура във ума ми се заформя.
Не ме оставя и направо ме побърква -
да реновирам фигурата си в топ форма.
Вън пролет е и чувствам се неловко, ...

А ти изплакваш нашата вина.
Невидимо помагаш по пътеки,
в които сме навели рамена.
Повдигаш нежно вярата на всеки.
Сърцето ти е цяло чистота, ...

Ще слушам само моя вихрогон,
през полето от неволи той ме води
но нали е неземен кон,
във вените му не текат изгоди ...
В тресавището, ...

Живях сред мъка и мрак,
но ангел слезе при мен,
от Бога спасителен знак,
свърши нощ, изгря ден.
Страданието ми изчезна, ...

Покойният Йосиф Петров някога написа:
"И днес разбрахме тази истина голяма -
че от комунизма ний се отървахме,
но от комунистите отърва няма...!",
а Ренета Инджова направи печалната констатация: ...

ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 3
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
... когато тихата трева нароши вятърът на хълма,
и Божията синева с Любов душата ми изпълва,
и тихо птиците над мен ми пейнат леките си трели,
и ветролейна ризка – лен, след болките си отлетели! – ...

Селото вреше и кипеше. Умовете на всички тъчаха хипотези, съчиняваха истории, събираха и омесваха като топли питки новините, свързани с предстоящата сватба – Мария, дъщерята на Страхил Железния, се женеше за софиянец. СИА загадъчно мълчеше.
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...

Нещата имат своeто начало,
но безвъзвратно стигат си края.
По елипси, криволичещи очертания...
с точката определят финала.
Понякога неистово искаме, ...

Ръцете Ти потърсих. Благослов
от Теб поисках, Боже, да получа.
Животът ме захвърли в тъмен ров
и само ти от дъното ме чуваше.
Прекършените мои рамена ...

Накривила е снежно калпаците
и навъсено гледа отгоре.
Планината е място за кацане
на мъгли. Тук не са нужни хора.
Ето, ние сме точки на картата. ...

Пред залеза съм просякът дошъл
с отворената длан, за да приеме
последен лъч в живота зъл,
към космоса по него да поеме.
Усещам леден дъх от световете, ...

Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък – холограма -
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.
На дъното на чашата ли всичкото ...

ТВОЙ ЗАВИНАГИ ВАЛЕРИЙ
... със сако и вратовръзка щом се барна някой ден,
мъж във силата си лъвска, ще се влюбиш пак във мен,
с гъвкавата ми походка, с прясно вапцания кларк,
ще те водя на разходка вечер – в стихналия парк, ...

От клишета нещо си съших
със конци от редове-мастило.
Гордо казах си "Това е стих!"
и ми стана пролетно и мило.
То е ясно, вече съм пуйет! ...

Надявам се, че глупавият рак добрите ни жени ще ги остави.
Понякога се чувствам веселяк. Каквото наредят, ще го направя!
Душата ми се къса по парче, когато си помисля за жените,
оставящи сиро̀тното врабче самотно да катери планините.
Любимите ни български жени, съсипани от рака на гърдата, ...

Изкуствените мигли на прозореца
от истината пазят и от прах.
Прахът боли във чистите очи.
Преданите щори на прозореца.
Пазят ме, когато пиша нощем- ...

Всичко започваше от края на началото. Намираш обичта и тя те поглъща като разрязана ябълка. Вкусът в първите дни е приказен, правиш планове за намереното щастие. Влюбена си, ощастливена, открита, чиста и невинна. До онази горчива глътка кафе, с малко захар, а с много илюзии. Да, горчи, какво пък! Ще ...

УНИЩОЖАВАНЕ НА АПАТИЯТА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Това е епохата на размириците,
несправедливостта и въображението,
в която духовната светлина ...

Песен на Калин Найденов, създадена по едноименното стихотворение на Ина Крейн:
Ничия
И този кораб вятърът разби.
Душата ú отново скита ничия.
Бодат до кости змийските очи, ...

Някога… Русия беше
с втора… армия в света!
По парадите гърмеше
непрекъснато заря!
Маршируваха… солдати ...

ЕДИН РИМУВАЩ ИДИОТ
... понякога се мъча да съм благ дори и с най-големите простаци –
човек ли е, на мен не ми е враг! – и вълк във глутница от върколаци,
готов съм кротко да го приютя дори и в най-зловещите си доби,
постеля да му стелна на цветя! – нали живеем за едната Обич? – ...

Изглежда толкова красива, съвършена
обсипана със нежен, бледорозов цвят.
С очи я съзерцавах дълго, заслепена
овошка сякаш взета от вълшебен свят.
Смразяващо душата ми прониза хлад, ...

Имам приятел, занимаващ се с електрически инсталации. Един ден ми звъни и ме моли за помощ. Момчето, което му помагало пострадало при пътен инцидент. А в следващите два дена моят човек бил поел ангажимент да даде оферта за
преокабеляване на една вила. Моли ме да му асистирам. Той ще оглежда и ще си
...

ППДБ производството насърчава,
безплатно саламите ни доставя!
На Петков и Бойкикев - вечна слава,
достойно пред света ни представят!

Сред кичурчета бели – розов цвят
и всяка бръчка – листче от коприва,
с което будя рано, да не спят,
човеците – с природа саможива.
В очите ми дъги и песни спят, ...

Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...

В първия ден на ваканцията видях момиченце в съседите. Запознахме се. И тя обича да чете! Заведох я на библиотеката, разказвахме си интересни неща.
На следващия ден имахме бригада, брах ягоди. Беше хладно и влажно, пътеките - разкаляни, растенията - мокри. Но най-много ми тежеше, че ме разделиха с н ...

Мисли на дъщеря ми, когато е била на 15 години.
***
Майката природа мъдро е измислила инстинкта
за самосъхранение. Но когато човек е прекалено
тъп, дори и той не може да му помогне. ...

АЗ, ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
... тъй носи градската мълва, че съм пияна откачалка,
че спя в таванче три на два, и пенсийката ми е жалка,
че хляб на вересия ям – с три бири! – пак на вересия,
че влизам в килнатия храм – парите в дѝскоса да свия, ...

Казано кратко и сбито-
седнал съм аз на открито.
Гледам напред упорито
и си попийвам мохито.
Никаква нямам идея. ...

И ты смеешься дивным смехом,
Змеишься в чаше золотой…
Ал. Блок, „Снежное вино“
Сънливият покой на мрака
не предвещава светлина. ...

Срещнахме погледи мълчаливи
в коловоза на мартенско време.
Навън беше бяло... в душите красиво,
любовта обгърна ни с романтичното бреме.
Нима някой от нас беше виновен, ...