Обикнах те нечакано, без време.
Съдбата е виновна, може би.
Протегна ти ръката си към мене -
да уловя мига не се реших...
Увисна той, объркан в тишината. ...

ОЩЕ ИСКАШ ЛИ...
Още искаш ли да седнеш
с кафе, цигара, сутринта.
После свита да погледнеш
мен, през кръгче от дима? ...

По здрач вечерта натъжена с деня се прощава,
отмора и сънища приказни щедро раздава.
Заспиват цветята погалени с вятъра нощен
в милувка последна до утрото светло отново.
А рибите бели, големи приспиват реката ...

Трясък от паднало листо
проби тишината,
застанах там на ръба - на кратера,
познато, до болка познато!
Някакви чужди сълзи ...

Осъзнах, че още те обичам и без теб сърцето ме боли.
Боли ме от мълчанието ти и от погледите, изпълнени с омраза.
Къде сгреших, кажи ми! Моля те, не ме мъчи!
Може би те обичах прекалено много,
може би поисках от теб твърде много. ...

Благодаря
Колко пъти през живота си сме казвали: "Благодаря"? Защо се страхуваме да изречем тази дума? Защо си мислим, че когато си я премълчим, човекът срещу нас би разбрал какво искаме да му кажем?
Ние трябва да се научим да казваме "Благодаря"! Това би ни донесло само радост и душевен мир. А и по ...

Прости, но вече те обикнах
и подарих ти се в кутийка.
Прости, душата си продадох -
твоята ще е щастливка.
Прости, без теб душата ми ...

Бягай!
Минутите звънкат
като сабий, струи от
алени връви, окончват
сърцата безмълвни. ...

Плаче малкото момиче
Плаче малкото момиче,
за своя принц плаче то
и се пита защо е тъй далече
нейната любов? ...

> Из "Приказка за мен"
>
> Един ден едно от момиченцата пристигна малко по-късно във фургона. Подаде ми ръка и ме помоли да я последвам. Станах и си изтупах панталоните. Вече нямаше помен от овехтялата роба. Имах широк кафяв панталон и дълга блуза без ръкави с кремаво жълт цвят. Още първия ден се бя ...

Глава дванайсета - Кръв
- Да тръгваме. - каза уверено Ан, останалите кимнаха в съгласие и тръгнаха надолу.
Джу? Него не го интересуваше нищо друго освен храната, която тъй усилено търсеше из торбата си. Когато се натъкваше на нещо, което не е храна, ядосано изръмжаваше. След като намери едно парче х ...

Във късна нощ те чакам да се завърнеш,
да дойдеш и да кажеш "Мила, отвори"...
Синът ти малък спи във своето легло.
Във стаята часовник монотонно пее
тик-так, тик-так - часове, минути лее. ...

Помниш ли първата ни среща,
беше през лятото горещо...
Времето сякаш беше спряло
и превърнахме се в цяло!
Слънцето грееше красиво, ...

Когато завали и плаче пак небето,
излез със капките да потанцуваш,
флиртувай с тях, събирай ги във шепи
и карай ги да радват се, че съществуват.
Недей да бъдеш тъжно скрита, ...

След любовта
Покажете ми един човек, който не е обичал и аз ще ви покажа един човек, който не е опитал дори и малка частица от живота. Раждаме се от любов и страст. Умираме заради любов и страст. Търсим любовта. Чакаме я цял живот. Но струва ли си?
Последно „обичам те", последна целувка, последна пр ...

Изгубих се, а после се намерих,
загледана във утрото пред себе си,
красиво беше - сякаш сътворено
от пръстите на някоя вълшебница.
И беше топло, и докоснах пролет! ...

Нека, Господи, окаменее душата ми!
Нека само спре да боли...
и да не чувствам как умирам,
предадена от свои.
Угасна слънцето за мен... ...

Водата от душа
във мене се гуши
като малка котка.
А ваната цяла
от пяната бяла ...

Мина миг и всичко е вече различно,
ти стана някак студен,
но какво, се чудя, за теб е типично
все по-различен с новия ден.
Мили думи, скъпи усмивки, ...

Love me,leave me
Kat Deluna
The very first day of my life
was the day that you let me go
it was a blessing in disguise ...

Връз масления цвят на масата
на нечия изпръхнала картина,
положили са длани бледи двамата.
Върху цвета на маслена олива.
Личат по ъглите във полумрака ...

Забранено е да се връщам в дома ти,
защото там не съм желана,
не искам да навлизам в мислите ти,
искам цяла да остана.
Забранено е да искам с теб да бъдем пак, ...

Изчезва мисъл в дупка на стената
и звярът в мен отново е свободен;
къде ли бърза, някой ли го чака?
Дано не бъде пак забравен спомен!
С мълчание се реже тишината, ...

Преди да срещнеш любовта...
хвани най-вярната посока,
без грях, окъпана от белота,
в очите нежностни и строги.
Преди да губиш вярата дори, ...

Има нещо, което искам да споделя от много време.
Кой какво мисли за това - въобще не ми дреме.
Всеки един от тези редове е за жената,
която с лекота успя и сбъдна ми мечтата.
Мечтаех си за мъничко любов - ...

В детството
засях го с много трепет...
Покълна през
младежките години.
В "зрялата" ми възраст ...

ЗВЕЗДИЧКА
Тъй както цветето в полето
разтваря своите листа,
когато слънцето го гали
с нежната си топлина, ...

Позволи ми да залича болката с целувка,
да стопля с приятелската си ръка,
измръзналата ти, ранена душа,
да изтрия нежно тази горда сълза...
Нека те прегърна, приятелю, моля, ...

На другия ден, някъде по обед, успях да си отворя очите. По пижама и боса се замъкнах на долният етаж в огромната кухня да пия кафе. Бабинка ме фиксираше изпод очилата си и всеки момент щеше да ми прекърши пилешкия врат само с поглед.
- Петра, чадо! Нали знаеш, че си ми любимата внучка!
- Да, бабче! ...

Аз зная, ти ще ме потърсиш
зад девет планини в десета,
където шеметният бързей
на чувствата звъни в сърцето.
Със тиха жар ще ми говорят ...

Ако ме искаш?
Години далече или на сантиметри близко.
Високо, високо в облаците - като птиците,
или под земната кора твърде ниско.
Дори и за малко отклонение, ...

Ти размаза всички цветове
(каквото ти посветих, го захвърли).
Даде ми толкова шансове
да си тръгна, преди всичко да свърши.
Сега няма път към теб, ...

Любов ли е това?
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоч ...

Заспиваш и... сънуваш. Виждаш себе си, все още далече, но все пак ясно. А те са там – демоните. Гледат те и ти се присмиват. Явно и ти няма да оставиш следа зад себе си, потвърждавайки безсмислеността на живота. Това те притеснява, те те притесняват, но защо? Може би това са твоите грехове, които не ...

Бях вървяла дълго. Нозете ми бяха изтръпнали от болка. Пръстите ми пулсираха в гуменките, а от коленете и носа ми се стичаше кръв. Как можах да се подхлъзна баш на тази скала. Мразя жегата и не знам как се навих на това ходене. Пусто, все се надявах да намеря скоро хора и вода, и сянка. Имах странно ...

Забързан свят.
Животът - на прибежки.
Злободневните болежки.
Въртележка.
Странно. ...

Видях се
там, където се преплитат
живота и смъртта;
там, където се събират
усмивка и сълза. ...