Може би, изправяйки се, ще я надвиеш
и копнежа си към нея ще убиеш.
Но как ще се разделиш с розовия свят,
как ще се върнеш към реалния, непознат?
Ще ти кажа какво прави с твоя ден - ...

От училище щом се прибера
и до днес не мога да разбера,
защо музика силно искам да си пусна
и в диви танци смело да се впусна.
С мелодията сякаш се сливам ...

Докато пътувах днес към къщи с тролея, в главата ми се въртеше само и единствено мисълта за теб... Стоях накрая... тролеят беше почти празен, толкова светъл... толкова празен... Виждах как разни хора слизат и се качват, а аз бях седнала, загледана в една точка в земята... и си мислех какво се случи. ...

Прави или криви,
на тях всички сме игриви.
На охлюв, картоф или дама,
нищо, че вече съм голяма.
Когато тичаме и скачаме, ...

В главата ми кълват се бясно птички,
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.
Сутрин първо вдишвам тишината, ...

Лили беше на 17 години! Младо и много приветливо момиче! Руси къдрави коси, спускащи се като буен водопад по стройния й гръб. Лицето и бе бяло като сняг, по носа палаво се усмихваха луничките й! Две небесно сини и дълбоки езера седяха и украсяваха съвсем лицето и! Ах, тези очи, в които всяко момче п ...

За първи път по мъжки плача,
проронвайки една-единствена сълза.
За хиляди момичета като дете съм плакал,
а днес по мъжки плача за жена.

НЕ СЕ ДРАЗНЕТЕ! ВСИЧКИ СМЕ ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ,
НЕПОВТОРИМИ... РАЗЛИЧНО МЕЧТАЕМ, РАЗЛИЧНО ТВОРИМ...
НО САЙТА НИ СРЕЩА, НЕВОЛНО СПОДЕЛЯМЕ, СКЪРБИМ...
ВСЕКИ РАЗЛИЧНО ОЧАКВА, РАЗЛИЧНО ЖИВОТА ГРАДИ...
НО ВАЖНО Е ДА ИЗСЛУШВАМЕ РАЗЛИЧНИТЕ ...

Мечтана моя, черноока,
люлей ме в твоята стихия,
потъвам в тебе надълбоко,
желая те, защо да крия.
Мечтана моя, златокоса, ...

Да бе дим - да се изпариш,
огън да бе - да те потуша,
леда да си - да се разтопиш,
от камък да бе - да те разруша.
Жар да бе - да те изгоря, ...

На alisa_wonderland
Изкуствата разядоха поезията
в епоха на безчувствена техничност.
Ръцете ни израснаха с протези.
Екраните са вече наш’те личности. ...

На Велика
Аз ще идвам нощите при теб.
И ще прониквам
във съня ти
с тиха страст. ...

Настинах банално. Имам 38.5.
И житейската философия ми изглежда плитка.
Възпитанието на децата е за мен
една поначало изгубена битка.
Да говорят ги учим съвсем от малки, ...

Странно, започвам да пиша в момента,
а даже не зная какво ще излезе накрая...
Направо се чудя на себе си вече -
лети мисълта ми май доста далече;
усещам, че трябва - и почвам да пиша, ...

Защо тъй дълго се взирам във теб,
защо така силно боли,
така слабо се чувствам,
така предаден от теб,
нима така лесно ти беше ...

Искам само миг,
само миг
от вечността,
в безметежният потоп
от човешка суета, ...

Бърза мисъл сред всичко като сън,
едно дете се събужда от светлината.
Дали и то пак ще е свободно навън,
когато отново трябва да е в тълпата?
Не знаеш, как да реагираш на хората, ...

Бавно прелитат уморени мечти,
издигат се тежко
и губят се
в небосвода
на две насълзени очи. ...

Обгърна ме нощта със свойта ласка нежна,
повежда ме нанякъде. В пътека белоснежна.
Пътеката посипана с вълшебна светлина,
а вятърът разказва ми за нежната луна.
Но вслушвам се в нощта, обсипана с вълшебство ...

"Едни обичат вечно, други за момент - доста натъжаващ е този фрагмент!"
Събуждам се обляна в сълзи. Така си легнах. Не се храня нормално от 3 дни. Смея се - без душа. Излизам ли навън - си слагам маска. Лъжа всички, които ме питат "Как си?" Усмихвам се - казвам: "Добре!" Връщам се вкъщи. Стените са ...

Сезони
Живот, радост, спокойствие, сън -
всеки сезон си има своето послание,
но и то не е само едно, повярвай ми.
Вървейки по алеята, обсипана с килим листа, ...

Мимолетен спомен
Кой си ти? Кога те срещнах?
Има ли нужда да помня,
щом в очите ми си никой,
една прашинка, отвеяна от вятъра. ...

Есенни цветя
Само дете след поляна от умрели листа.
Пъстри ярки цветове - огън жив.
Обвиват го като хищник свойта жертва.
В сините му очи - кристална чистота. ...

А бях зимен сън заспала, някъде в безкрая.
За теб нищичко не знаех, спях си и нехаех.
Сънувах, че с тая зима се сбогувам.
Ах, и за чуден принц май тъгувам.
Исках да се събудя и да го видя реален, ...

Прегръщаш ме със грубия си поглед,
доближаваш ме със твоята уста...
Стоя, потръпвам и се моля...
Дано във стаята не съм сама!
Излъчваш само съмнение, ...

Ще имаш ли някога време за обич?
Да се влюбиш във мен просто така...
Ще ме видиш ли между хорската злоба,
ще подадеш ли ръка?
Ще имаш ли някога време ...

Пак чух гласа ти в бара...
да казваш нещо ти за мен.
Пак запали си цигара
и отбеляза, че липсвам в твоя ден...
А аз гледах отстрани и не вярвах ...

Бях щастлива,
бях добра,
бях кралица,
бях тигрица,
но бях сама... ...

Толкова жени,
толкова целувки,
толкова секс и лъжи.
Ах, колко боли!
Знаеш ли ти? ...

Нещата
- Мамо, мамо пак ги видях... Мисля, че скоро ще разбера за какво си говорят... Толкова съм щастлив, мамичко!!!
- Радвам се за теб, миличко... - отвърна доста угрижено Петя. Разбира се, ни най-малко не се радваше на странностите на сина си. Нещо повече - в душата и се зараждаше съмнение за пси ...

Много нежност,
много страст,
много чувства,
слети в нас.
Пак сълзи ...

Седя сама на брега на морето
и гледам безмълвно небето.
Вълните...
Разбиват се страшно в скалите...
А то мрачно е... ...

Обичах те през целия живот.
За мене беше идол, беше Бог.
Но така и ти не обикна. Любовта
ми безмилостно отритна...
Срещнах него, забравих те... ...

I Слънцето бавно залязваше на запад. Седях на леглото и го наблюдавах. В стаята се носеше нежна и тъжна музика. Тя беше възвишена като красивата природна картина. Съчетанието от двете беше в унисон с моето настроение. Предстоеше най-тъжният миг в живота ми - раздялата със Стефан. Дните се нижеха. Вр ...

Ти просто искаше да нараниш:
сърцето ми, което силно те обичаше,
очите ми, които гледаха те с нежност,
душата ми - отворена за теб...
Ти искаше да ме раниш ...

Животът изтича през пръстите ми
подобно пясъчен часовник...
Бърза времето и остава своите следи
по лицето ми...
Отива си младостта, ...