Красотата не намалява
от това, че пада,
отнесена от вятъра.

чаках те на времето
когато искаше
ръце
от разстояния
носещи коприна за сърцето ...

Поемаш дъх и болката прерязва те отвътре... А ти се бориш и бориш за живота си... защо се мъчиш... не виждаш ли? Ти умираш... бавно и постепенно... всеки миг губиш частичка от себе си в търсенето на щастието си... капка по капка животът те напуска... отпусни се и посрещи светлината в тунела... там щ ...

Чувствам се добре, прекрасно е!
Лято е, морето ме омайва, пее свойта песен,
вълните ме докосват, тихо ми шептят,
вятърът ме гали, бърза да ме хване.
Хвана ме и ме прегърна силно, ...

Какво е животът? Миг от вечността, който може да ти се стори цяла вечност. Попаднеш ли във вихъра му, не знаеш къде ще се озовеш. Той може да те издигне до висините и най-неочаквано да те свали на земята. Може да преживееш много разочарования, да те сблъска с много трудности, докато откриеш радостит ...

отворил част от себе си
заливаш тайното пристанище
в което чакаш само спящите
за сън на яве
отмиваш тяхните представи ...

Беше една от онези нощи, осеяни със звезди. Градът беше мълчалив и сега спеше и навярно сънуваше от онези сънища, в които той ставаше величествен.
Две от звездите на нощното небе се редуваха да намигат на детето, сгушило се до кофите със смет.
Едната звезда прошепна на другата:
- Ярка, знаеш ли кой ...

"Never look back," we said
How was I to know I'd miss you so?
Loneliness up ahead, emptiness behind
Where do I go?
And you didn't hear all my joy through my tears ...

Боли ли, мъничка?
Боли те...
Така е в любовта -
не знаеш колко,
кога ще дойде. ...

Тихо е в гората.
Всичко живо е заспало.
От кога не съм ти чувал песента.
Разкажи я на среднощната луна.
За изчезналите стъпки - ...

Believe in love
How does it fell babe
To taste sweet revenge
Do you want me on my knees
How does it feel babe ...

Raindrops, fall from, everywhere
I reach out, for you, but you're not there
So i stood, waiting, in the dark
With your picture, in my hands
Story of a broken heart ...

Тълпа от хора -
малки мравки за четири
търсещи очи.

Не мога да заспя,
когато си далече.
Не го издържам - нямам сили вече.
Не мога да понасям празнотата,
студеното легло и болката, и тишината, ...

Разказ за любовта
Какво е любовта? Нима тя е малка искрица, запалена от две сърца? Да, може и това да е, но за мен любовта е нещо повече. Тя е... всичко. Свързана е с всичко! С мсилите ти, с чувствата. Всеки изпитва това прекрасно чувство. Но тази любов, която аз изпитах наскоро, беше пълен провал. ...

Сърцето, жадно за любов, душата само теб жадува,
очаквам нежният ти зов, от нищичко не се страхувам.
Дали е забранена таз любов, когато с тиха стъпки в тамнината,
препускаме с порив нов, и страстно искат се телата.
На път за вкъщи ме парят целувките и страстите, омайно, ...

Мъката голяма отваря ми вратата тежка
на омраза и жестокост, на безпощадност, ненавист
сила тя ми дава в замяна на моята душа.
Болката е силна, а забравата измамна, пак след мен
се тътри и крещи - приеми го, приеми. ...

Кафето изстива в ръката ми... дали е така, защото му беше време да изстине... или моят лед се е просмукал в него през ръката ми, която държи чашата... безвкусно е... блудкаво... но какво в този живот не е... Надигам пак чашата и правя физиономия... хубаво е да си мъж... можеш да се държиш като дете. ...

Казах ти:
не разбирам от музика,
серенади недей да ми правиш.
Казах ти:
не познавам чувствата, ...

Понякога забравяме кои сме... понякога забравяме от къде сме тръгнали, за да станем такива каквито сме. Понякога забравяме
близки, приятели... Понякога забравяме за важните неща, понякога забравяме и за не чак толкова важните. Но най-страшно е,
когато забравим да чувстваме, когато забравим да обичам ...

Вървях си по пътека, изникнала от нищото и се чудех накъде ли ще ме отведе, гледах гората, гледах живота толкова потаен, толкова могъщ и толкова слаб. С всяка крачка нещо ме караше да мисля за света, за моя свят, за
моята душа, за моите дела. В един прекрасен миг пред мен се появи вълк, времето спря ...

Жажда
Трябваше да видиш сама
как розата от слънцето посърна.
Как от жаждата повяхна
и как от жегата изсъхна. ...

Тя е млада и зелена
и със хубост надарена.
По природа е брюнетка
и понякога - кокетка.
Но не е празноглава кукла, ...

Философски размисли за живота и хората
Какъв е човекът? Защо сме тук на Земята? Каква е мисията ни в живота? Колко е дълъг животът ни? Каква е цената на живота? Тези въпроси вълнуват всеки човек, който се замисля за реалността, от която е заобиколен, а всичко останало краси ежедневието ни - фантазии ...

Ще те потърся, макар и да не знам
дали изобщо има те,
ще те потърся в погледа ти ням,
който сама създадох в сенките!
Ще те потърся, макар и без надежда, ...

Познал ли си ти
вкусът на плодовете
на лунна светлина.

Shot
Tonight we escape
just you and me
we'll find our peace
somewhere across the seas ...

Bitter for sweet
Can you tell me what stopped the rain?
Where is salvation?
Science? Saviors? Tragedy?
May I lead the way... into temptation? ...

Тук си - в буквите, които пиша.
(вграждам те във думи със наричане)
Тук си - в календара ми годишен.
(всяка дата с теб е за обичане)
Тук си - в тънка струя синкав дим. ...

Стъпил върху
изсъхналите клони,
посрещам луната.

Малката пейка във парка,
нашата пейка - нарекох я аз,
скритата пейка тайно опази,
нашите страсти... и нас...
Беше лято, в средата на юли, ...

Животът е цигара, угаснала в прахта,
когато друга обич няма, обречена е тя на самота!
Цигарата сама в кутията стои,
мълчи и пушекът греховен не ще да я спаси!
Цигарата жадува за пръсти, пълни с топлина ...

Във виното е истината
Когато ти е тежко на душата –
с червено вино потуши тъгата!
А бялото го остави - за радост ,
за да усетиш дивната ú сладост! ...

Урок
Течеше едно от безкрайните и досадни изложения във фоайетата на НДК. Навън мартенският вятър завихряше ситни снежинки от Витоша, а широко отворените врати на сградата канеха студа до към третия етаж. В ранната мразовита утрин посетители почти не се мяркаха, изложителите - познати от години физи ...

...сега ще се опитам да ти разкажа всичко, без главните букви и без точките, защото те преграждат мисълта, поставят я в рамка, спират естествения й порив да се излива в пространството на черепната кухина спокойно, убиват я, сега ще ти разкажа всичко от момента, в който излязох от синята стая, където ...

Красива нощ със нежно вдъхновение,
морски бряг и лунно отражение,
нашепват страст и болка,
като морското вълнение.
Сега сме ти и аз, ...