Защото, когато се усмихнах за първи път,
ти отговори на тази усмивка.
Защото не изчака да се замисля
и бързичко ме целуна.
Защото, когато бях в плен на тъмата, ...

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
I
Две зими да лежиш без да станеш, е не само мъка и тегло за човек, свикнал да ходи из горите, да се бие със сабя и стреля. Това положение за хайдут Димо Загорчалията бе тегло. Довели го бяха тайно тук ранен. Искаше му се час по-скоро да умре. ...

Сбогом моя любов!!!
Защо ме лъга така жестоко?
Защо си игра така с чувствата ми?
Обичам те!
Обичам те, но ти не го осъзна! ...

Разсъмва се, а птичките не пеят.Прозореца е пръски от мъгла.Спокойно мислите се реятв тази бяла, бяла тишина.
Слънцето дълбоко е заспало.Непробудно, като в зимен сън.Вместо коприна, облак е постлало.Лъчите го пробождат като трън.
Ще спукат те балонения облак.Ще лумне от небето светлина.Ще пръснат то ...

Зайо Байо, тъй се казвам аз,
тази есен ще съм ученик във първи клас,
но, кажете ми, какво да правя,
като нищичко не зная?
Мама казва: - Имаш зелки две, ...

Говорят, че съм ледено момиче,че цялата скована съм от лед,че никой никога не ще се стоплив прегръдката на моите ръце!
Говорят, че където и да стъпна,след мен остават ледени следи.Дори и слънцето, когато грее вънка,не може да ме разтопи!
Говорят, че във погледа ми имакъсчета от стъклен, леден прах.С ...

Зад чистите думи, засукани
с топлото майчино мляко,
колко тайни има, забулени,
колко мерзост е скрита понякога.
С тях колко лъжи са издумани, ...

Сънувах, че теб те няма,
от страх да не те загубя...
Да крещя ли сега,
когато никой няма да ме чуе,
да крещя ли, ...

Вярвай винаги в себе си
и истински обичай докрай,
и винаги ще бъдеш щастлива,
и за теб светът ще е рай !
Винаги усмихната бъди, ...

Не го съдете! Вече е пиян!
Не питайте!
Че виното е тежко!
Кръвта шурти по спечената длан!
Но той не вижда... не усеща! ...

Корабът със белите платна
вятъра прегърна и отплава.
Нищо, че оставам на брега.
Моята душа го управлява.

Изплаших се от бездната във мен.
Запълних я с тютюневи отрови.
Помръква тихо моят светъл ден
и сляпа мъка във сърцето рови.

В едно междумислие
повърнах черна злоба
и блесна светлина.

Съблечи ме най-после, за Бога!
Усещам дрехите като стена.
Разкъсай ги, срини преградата,
усучи косите ми около ръката си,
извий главата ми назад, ...

Али, или Александра Стамболийска е най-новата ми приятелка. В момента е във възрастта на опадащите млечни зъбки. Едно симпатично дете, с доста буден ум, което е прихванало от слънчевия характер на майка си. А майката е новата ми колежка...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят и ...

Докоснаха се погледите ни,
светкавица проблесна
и падна мълния.
Тя порази сърцата ни.
На мънички парченца се разпръснаха, ...

Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
винО се лее ...

Тя беше едно петнайсетгодишно момиче,
което обичаше, да, толкова силно обичаше,
но той на любовта не отговори,
на сляп и глух за нея се престори.
Очите си за него тя изплака, ...

Защо сравняват със свещ живота ни, се питам,
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има - ...

... върху страниците на в. "Утро" от 1926 г.
През 1994 г. университетското издателство "Св. Климент Охридски" издава "Отворени писма". Това са спомените и изповедите на Стефан Танев, писани в Централен софийски затвор. Под формата на писма до съпругата си той пресъздава своя богат житейски и професи ...

***
Люлее се магическата леща
сред езерото в светещи бразди
и сънени, върбите клони свеждат,
целунати от водните звезди... ...

Сладко е да си сам.
Захарно е да мислиш само за себе си.
Да имаш сили и време
за себерисуване и себеобичане.
Сладко ми е да съм ничия ...

Всичко започна от една пейка. Стоеше си в парка, съвсем обикновена, точно под уличната лампа. Някой обаче я премести зад едно дърво. И така, тя заживя в най-тъмното кътче.
Запознай се със З.А.Е.Д.Н.О., както сами се кръстиха. В единия край на пейката, с безалкохолно в ръка седи Захо. До него е заста ...

***
Към залеза вървя. По нишки от коприна
се спуща виолетовият зрак.
По бронзовите мачти - пламнали рубини.
Над залива - светулки - цял рояк... ...

Безсъници
Аз пия от росата натъжена,
защото мисълта ми няма брод.
Заспива пак луната уморена
за този не, за друг живот. ...

Отчаяни стихове
пиша за себе си!
И болката силна
се опитвам да спра!
Разхождам се пак ...

Ако някога ме срещне любовта,
аз ще я подмина безнадеждна!
Ако някога поиска да е с мен,
аз ще я накарам да ме мрази!
Ако някога поискам ...

Дъждът вали навън,
а аз сама съм.
Гърми небето,
всичко пак пречиства.
И идва пролет, ...

Кажи какво ми стори!
Защо си все в мойте мисли?
Как сърцето ми разтвори
и се вмъкна в него като призрак?
С нетърпение очаквам този ден ...

Отмина слънчевото лято,
като птица отлетя,
с него литна любовта,
горяща в нашите сърца.
Отидоха си дните, ...

Защо си тъжна, Лейди?
Сама във този късен час...
Звездите се оглеждат в тебе, Лейди.
И ти не чуваш моя глас...
Цигарен дим издишваш - облак от обида ...

Обичам те - но как да ти го кажа?
Обичам те - ти никога не ще го разбереш.
Обичам те - две думи само,
а в сърцето ми като дълбоки рани
дълбаят своите гнезда. ...

Снощи аз видях светулка в локвата с вода.Онзи дъжд бе измокрил нейните крилца.Приближих се аз до нея, взех я във ръкаи загледах се през сълзи в крехката снага.Запълзя полеко-леко, до пръста ми стигнА.Не успя да литне смело с мокрите крилца.Позатоплих, изсуших я,опитах се да я спася,
но... фенерчето ...

Сънувах те.
До болка ярък.
Истински.
И жив.
Отразен от дните ми. ...

Angels Fuck
I woke up, mourning.
I woke up dead today.
I aged a thousand years or more.
I flinch when you are nice. ...

Завръщаш ме във спомена,
събуждаш младостта.
Страстта е уж отминала,
но идва с пролетта.
И нямат власт годините ...

Препечена филийка
и малко чер хайвер.
Две чаши и бутилка
и „влюбен" кавалер.
Легло, коприна бяла ...

Красива бях и лоша чак до безсърдечност.
Разбивах корабите в залеза на своя ден.
Отчаяни моряци предлагаха ми сляпа вечност,
кълняха се да ме обичат и винаги да са до мен.
Надменно се усмихвах над тяхната наивност. ...

Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...

Коя съм аз,
във мрак изгубена,
изпаднала от нечий споменик?
Дали не съм
мечта, загърбена ...