Заведи ме на нашето място,
край реката ме пак заведи,
колко спомени там са събрани,
колко обич и колко мечти.
Заведи ме на нашето място, ...

ЛОШ ЖИВОТ 16+
монолог
(Сцената представлява стая в обикновена къща, където има телефон, телевизор и няколко стола. Влиза жена на около 30 години, облечена като монахиня, носи голям сак, от който се подава смачкан официален костюм и малка козметична чантичка, от която се подават различни бижута. Носи ...

Look in my eyes
shocked with terror
Paralyze'n'
pull me over.
I'm so dumb ...

Посвири ми на твойта китара,
нежно струните пак погали,
искам цялата болка събрана,
да изпееш сега. Посвири!
Тази обич, която изгаря ...

Чувствам те -
по всяко време,
в всеки полъх,
в клетките си,
в душата си - ...

Имах мечта -
да обичам страстно,
да живеем заедно
далеч от хорска
злоба и суета. ...

Повярвах ти отново.
Всеки път ме лъжеше, а аз все наивна бях.
Виждах в теб всичко, което не исках.
Прощавах ти - исках, опитвах се да те променя.
Сгреших. ...

Опитах се да начертая линии прави
и се стремих да ги събера в квадрат.
Исках техните ъгли да бъдат здрави,
моето старание бе увенчано с обрат.
Получи се нещо подобно на трапец, ...

Днес не мога да пиша.
Въпреки, че около мен се носи канелено вдъхновение.
Навсякъде ухае тъжно.
Аз отвсякъде го помирисвам и то навлиза в ноздрите ми.
Като дълбок хаос, който не мога да подредя, ...

Навън мъгла е.
Пак гледам отвисоко.
Тук е моят мир.

Ако вятърът престане да ме блъска,
или пък, може би, ме скриеш ти,
ако спре в ушите ми така да съска,
може би... и само може би,
отново дъжд отвънка ще запръска ...

Честита Баба Марта на всички Откровенци!
Бъдете живи, здрави и слънчева потенция
в творбите ви да блика могъщо, изначално!
Прегръщам Ви и вярвам, че своята гениалност
магийно ще вплетете в любов и живо слово! ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ДА СЪМ ЕЗИЧЕТО НА КОРАБНА КАМБАНА
Цветан Бекяров
|
Но все още отчетливо помня как веднъж стояхме с боцмана в осветения градски ресторант. Вечерта прииждаше от всички страни - мека, лятно натежала от безбройните стъпки на туристите, от влажния и солен мирис на морската градина ...

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Цветан Бекяров
|
Колко е приятно да усещаш отново приближаващата топлина на късното циганско лято, винения мирис на закъснялата слънчева есен, особено когато вървим двамата с теб. ...

ЖЕНАТА ОТ ВЛАКА
Цветан Бекяров
На Алла...
Събудих се късно през нощта, целият премръзнал от хорски непознати сънища, от студеното почукване на релсите и неистовия бяг на влака през мъгливите пространства. Навън, зад черния квадрат на купето, пробягваха самотни къщички със закъснели жълтеникави прозо ...

Надничайки из чужди думи,
в мен раждат се идеи
прекрасни, топли... и по
друми незнайни те поемат.
Дали това е плагиатство? ...

Ако някой те заплюе,
не навеждай глава,
не бързай да униваш,
а подай ръка.
Ако някой ти се усмихне, ...

Вървях, накъде? - не зная.
Стигнах до входа на една къща -
стара, с изгнили дъски и миризма на мухъл.
В цепнатините и всякакви твари,
непознати, слузести и стари. ...

Нещо ме облада,
сякаш не съм аз,
мислите ми са други,
а сърцето празно е,
сякаш без душа съм аз. ...

Нали сте виждали очите им, винаги влажни и твърде често тъжни. Ах! Всяка фибра от тях, всеки жест крещи, аз съм чуплив, аз съм крехък, пази ме и не забравяй, аз бързо ставам рана. Ахх! Долавяли ли сте премълчаната претенция у тях, повикът, че все им дължиш нещо. Аххх! Те се държат така, сякаш животъ ...

Моите мартенички
Честита Баба Марта на всички!
Бъдете здрави, весели и винаги усмихнати!
Лицата весели на моите деца,
са мартенички светли, лъчезарни - ...

Отдавна не съм се виждала с морето
и усещам липсата на шептящия бриз,
който събужда внезапно в мен детето,
за поправка на възрастта няма сервиз.
Мечтая пак да се превърна във вълна ...

Тя беше малко момиченце, изпълнено с хиляди мечти... мечтаеше да не бъде като тях, нейните родители... Всяка вечер виждаше разкървавеното лице на майка си и пияния си баща. Понякога понасяше ударите вместо нея... беше и писнало, искаше ново семейство, искаше да не се бе раждала... Направи два опита ...

Пак с нерязаните нокти пуша аз цигара,
пак поглеждам през прозореца, навън, към тротоара,
пак се боря в 9 със силната умора,
пак неразрешен остава вътре в мене спора:
Друг ли ще заваря този свят след ставане, ...

Ще ми се да пишех кат Вапцаров,
с "думи прости" стихове да нижех,
да съзирах героите на мойто смутно време,
а не с мрачни рими да проклинах...
Исках аз да бъда като Ботев, ...

Един живот - повяхнал ощ преди разцвета си,
един живот - загърбен и нещастен,
един живот - изпълнен с немощ и страдания
е един живот в наши дни.
Един живот - на пъклено обсебване, ...

Чуваш ли шума на листата
на това дърво остаряло?
Вековни корени впило в земята,
то хиляди любови е събрало.
И ние с тебе тук се спирахме, ...

Бяхме влюбени, млади, откровени,
летяхме с птиците-мечти.
Постоянно весели, засмени,
не знаехме що е болка и сълзи.
Но всичко свърши изведнъж, ...

По стара БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ...
със мартеница ще закича всеки,
когото срещна в ДНЕШНИЯ СИ ДЕН
и който МИСЪЛТА МИ днес докосне...
Сама усуквам... и МАГИЯ БЯЛА ...

Минавам пак по улиците стари,
за кой ли път кръстосвам ги, не знам.
Усмихват ми се тъжно светофарите,
познати хора махат ми с ръка.
Вали. Дъждът танцува по земята, ...

Ще плача за теб.
За всичките грешки ще плача.
Недолюбих те, недокоснат си тръгна без време.
От тъгa и любов така неизказана.
Ще отмивам малкo по малко надеждата. ...

Някои без хич, а моите синковци с по две съпруги...
Хората ненапразно казват: „Малки деца – малки ядове, големи деца – големи ядове”. Да де, ама моите синове, още невръстни, ми вдигнаха адреналина. Почна се от предучилищната ...

Нещастен ти остави ме, там долу във забравата.
Ти знаеш името на същността ми, какво ли значи...
не разбираш, заключена остава на вратата бравата.
И ревността, със страх ни злобно трака, влачи
ръждив, тъй нужен, ключ, на моето сърце спасение. ...