Какво съм аз? Частица от безкрая... Прашинка, плуваща в безбрежността... Кратък миг от Вечността. Какво съм аз без Любовта? Кимвал що дрънка, не звъни. Без звук... без глас... и музика вълшебна в мене не звучи. Брулена от диви ветрове душа, опожарена, опустошена. От несбъднати мечти сломена. Не стру ...

Neodoljivo
Dugo nisam cekala zoru
na muskom ramenu
dugo nisam imala nikog
i nemam nameru ...

Popij me kao lek
Pusti da budem casa
iz koje pijes
necu ti dati vise ja
suze da lijes ...

Когато... много те боли... Светлинка като не виждаш ти дори! Когато облак засенява и мрак в душата пропълзява... Когато сили нямаш ти и връхлетят те урагани и беди! Когато паднеш от стрели, от "приятели добри"... дошли! Когато болест сполети... Когато отчаян си, обезсърчен, тъжен, сам, сломен, от ду ...

Slavica Cukteras - Sudbina
Vukla me ta lepota
da osetim dno zivota
bio sam na rubu ponora
Sad razbijam case s bolom ...

JOE DASSIN -LE CAFE DES TROIS COLOMBES
Nancy en hiver, une neige mouillee
Une fille entre dans un cafe
Moi, je bois mon verre, elle s'installe r cote
Je ne sais pas comment l'aborder ...

He was a boy she was a girl
Can i make it anymore obvious!
He was a punk, she did ballet
What more can I say?
He wanted her, she'd never tell ...

Бъди проклет негоднико...
взе ми всичко... сърцето... душата... всичко е твое...
Защо го направи... защо взе и последния лъч надежда и си отиде... скри се... избяга...
Какво ти сторих, по дяволите, че уби и последната ми истиснка усмивка...
Къде сгреших, Господи... какво направих???... ...

Горчи вкуса на самотата
в безмилостно напиращ вик.
И в кънтящия звук на тишината
потапя се преминалия безметежно миг.
И в разкъсаните бели листи ...

Следи...
Търсиш ти следи от минали,
щастливи дни, търсиш следи
от устните ми ти, те те караха
да тръпнеш, да гориш... ...

Една любов...
Една любов красива,
една утринна сълза,
чиста като усмивка,
на хиляди слънца... ...

Нежен вятър косите й вее,
скалите по нея - студени пътеки,
морето под тях - кротко и дълбоко, чака...
сърцето й да забие все по-силно и по-силно,
сякаш че за последно... ...

Спомените за отминалите дни
Мислиш си, че ще се върна,
като преди да те прегърна.
Но недей с надежди празни ти да се тешиш,
знай, че много ще сгрешиш. ...

Мълчи, Любов!
Мълчи, любов, не издавай моята тъга.
Мълчи, дори и да не знаеш докога.
Мълчи, дори и да боли,
че не виждаш неговите две очи. ...

***
Угаснало Слънце, изстинало.
Уморена, Разбита Луна.
Мрачни, подтискащи улици,
смазваща тишина. ...

Ужасен стон пронизва тишината, две ръце от ужаса крещят, дори смеха утихва - на съдбата - и ангелите в мрака веч не спят. Отдалеч се чува страх и разтреперват се листата, поглежда фея с поглед плах и вижда труп насред гората. Приближава бавно и открива момиче с ангелско лице, в прахта завинаги заспи ...

Надежда и измама
Много пъти се доверявах и бях наранявана! Повярвах, че всички момчета са еднакви. Казвах си,че ще си играя със сърцето на всеки един,както те постъпват с мен. Не вярвах на никого!
Но... Ти се появи в живота ми и видях в очите Ти състрадание и обич. Смятах, че си по-различен от остан ...

***
Кораб, отдавна потънал,
крие своите тайни.
Днес пресъхна морето.

Докосвай ме... повярвай, че съм истинска.
Във страстен танц телата да танцуват.
Разпалваща жарава съм разпръсната,
безброй искрици в тебе ще палуват.
Усмихвай се... разказвай ми със устните, ...

ТО беше малко, зелено същество, което търсеше малко обич и грижи на тоя свят.
ТЯ беше момиче, малко и останало сираче.
Валеше дъжд. Светкавици пронизваха небето. Сиропиталището беше заспало. Само ТЯ седеше до своя прозорец и мечтаеше. Мечтаеше да има майка и татко отново. Това деветгодишно момиченце ...

Домът ми - каменен блокхауз...
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове... ...

Здравай, моя Любов! Отдавна не съм ти писала. Е, да, вярно е,че често си говорим, но никога не събирам смелост да ти кажа истината в очите. Затова сега ще ти пиша. Ще ти пиша, за да разбереш за чувствата ми, за да ги осъзнаеш, за да не се чувстваш сам. Защото знам, че се измъчваш от това дали те оби ...

Сега съм светлина.
И не зная
ще можеш ли да ме достигнеш,
за да ме спреш
и да остана при теб. ...

Докога ще се събуждам
със спомен за утре
и ще търся надежди
в очите на мрака?
Докога в есента ще се лутам ...

На село си намерих ключ,
захвърлен, грозен и ръждясъл.
Подминах го, но после изведнъж,
наведох се, и взех го вяло.
Погледнах го и на часа, ...

Корен на старо дърво изкопах
криво, напукано, сякаш ръцете на баба
в кривия корен видях.
В душата загнезди се буца голяма,
мъка и болка в едно сякаш сбрах, ...

„Здравей, Слънчице. Как си днес? Пак ли не искаш да пееш? Разбирам. Искаш да излезеш от клетката и да полетиш нагоре към безкрая. Не си мисли, че и аз не съм го искала, макар да съм свободна да избирам какво да правя с живота си, но не мога да го направя, защото хората ме очакват. Следят всяко мое д ...

"Какво ме зяпаш, никаквице? Какво си я налапала тая праскова? Виж как си се оплескала само!"
Поредното скучно междучасие. Около мен се носеха досадните брътвежи на кокошките от съседните класове, които дори цигарите си не можеха да държат както трябва. От време на време някой самодоволен глупак се о ...

Аз ли бях толкова грешна,
че всичко изгубих за кратко.
Всичко, което с години
трупах малко по малко.
Как се обърна животът ми? ...

На Кари
Минутка с теб
и всичко се променя.
Лицето в мигом слънце го огря
и пита - мога ли без тебе. ...

Зов от тъмнина (безмерна тишина),
животът е нощта (а болката - деня).
Мечта е яростта (и мит е любовта),
вечна е смъртта (без смисъл - вечността).
Неистов е плача (а миг е радостта), ...