И всичко продължава униформено
Защото онези момчета,
се изрепчиха на униформите,
обърнаха се и ги изпсуваха.
Светофарите засветиха само червено. ...

В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...

Не ме обичай,
такава е съдбта ни!
Тя истинска е,
но до болка е жестока...
Не ме упреквай, ...

Вечерта,при момчетата
Онази вечер метнах едно яке.
Запалих си цигарата, излязох.
Запътих се към тъмната ни кръчма.
И влязох при момчетата. Мълчаха. ...

През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.
След време другите г ...

Във дните есенни със розовите облаци на нашите мечти
със вятъра танцуват жълтите листа и падат във нозете,
самотен паркът е – ни лай на кучета, ни глъчка на деца,
и ето го морето, към него бяхме тръгнали със теб, нали...
Морето е най-синьо през октомври, няма кой да го размъти, ...

>
>
>
> В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си, любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук?... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая... Къ ...

Аз
Животът е една игра. Всеки от нас започва от старта и със зъби и нокти се бори да играе правилно, за да победи. Но кое е правилното, когато няма правила? Единственото сигурно е , че това съм аз, тук и сега. Аз съм играч, също както и ти.
За да победя, трябва да се съюзя със самата себе си - най-д ...

Не бягай от злото
Вървя без път без посока
вървя без мир и без край.
Оглеждам се в очи тъжни,
изпълнени с мъка и печал. ...

Докосвам... Мисля за времето,
когато от всичко ще остане Прахът...
Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,
а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.
Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове. ...

Последното здрасти
Слънцето скоро ще млъкне.
Бяла Луна ще го замени.
Всички животи са без значение-
светът е едно общежитие. ...

Светец в инвалидна количка
"Гледай пич,
няма смисъл да мислиш.
Всичко е мръснишки просто -
или лягаш отчаян да мреш, ...

Тъпчем земята на Хората
Аз поел съм по дългия път.
Скитник съм, търсещ човеци.
Знам, че скоро мойте дни ще се спрат -
ненамерил човека, ще легна. ...

ИДЕЯ–ФИКС
Следователят Минев тържествуваше. Основната му жизнена цел за последните две години беше постигната. Неговият стар познайник и съсед от махалата Пешо Гавраилов най-после се озова зад решетките.
След като приключи с ...

Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат. ...

Стоя пред затворена врата и мечтая да надникна зад нея. Светлинката, която блещука през процепите, ме примамва. Казаха ми, че не съм готова да вляза там, но аз реших, че знам много повече от всички тях. Сбогом, детство! Затворих очи и влязох. Усетих как чужди ръце ме докосват, чужди устни ме целуват ...

Разнася се навън
коледен звън,
кристалните снежинки
танцуват като балеринки.
Седят на топло децата, ...

Твоята невинност ме плени внезапно.
Как в плен съм аз на твоите очи красиви !
Пак храня аз надежди празни,
страдам и усещам, че живeя.
Ти за мен си най-прекрасна, ...

Кафе
Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зав ...

Да живееш в С.
С. е градът,който не мога да гледам,
в който не мога да дишам нормално,
не мога да обичам истински,
дори цветята са мъртви край мен. ...

По-красива беше ти от небесата
и по-ярка от звездата,
но и името ти беше хубаво,
София беше то,
и всички го зовяха ...

Обичах живота груб, жесток, коварен
и мръсен изпълнен с злоба
отива си живота ми печален
бавно аз пълзя си към гроба.
Разяжда гърдите ми кървава рана ...

Любовта е несигурна, тайна,
разрушителна, унищожаваща,
самотна, тъжна, подтисната,
мъчителна, жестока, единствена,
обезсърчена, ужасна, напрегната, ...

Шест без десет е
става ми леко,сякаш летя
бяло безветрие
нямам болка, аз ще умра.
Над мен е бяло ...

МОЛЯ ТЕ
Нека бъдем заедно
за една последна нощ
аз и ти
няма да го забравя ...

Понякога нищо не стига
и всичко навява тъга…
Живот- жив организъм
не стигат, слънце, хляб и вода…
Понякога всичко не стига, ...

Подаде ми ръка, сега,
ще ти протегна своята
не я отблъсквай,
просто я вземи,
когато двама ...

Такава обич, толкова красива,
две малки нежнички ръце ,
обгръщат те и дават тази сила,
която те понася на криле…
Такава обич, толкова красива, ...

От седем до седем
Онзи мъж,
трябва да го видите.
От седем до седем се бори с желязото.
Вади червения метал от тази пещ, ...

Предадох се
Влязох и поръчах.
Запалих цигара.
Отпих тихо и усетих топлината.
Топлината няма име, ...

Монолог без телевизия
"Добре, да започваме!
Изгасете тези прожектори!
Ще кажа този монолог във пълен мрак.
Нека погребем подобаващо Театъра, ...

Боклукът побеждава всичкото ми
Когато реших да почистя,
запретнах всичкото си,
захвърлих мързела
и се захванах. ...

Лудият
Лудият не е като другите.
/така бих започнал есе/.
Лудият живее някъде,
лудият се храни с нещо, ...

Може би

Помни ме, така както се помни легенда.
Не ме оставяй в списъка си последна.
В твоя спомен аз не искам да ме украсяваш. ...

Невинно мъничко дете,
мрак, гора и тъмнина,
гарван, разперени криле,
самота, изгубена душа,
страх, просмукан в земята... ...

Да те намразя днес не мога,
а и толкова кратък е животът.
Ще преглътна и днес гордостта си.
Ще се прибера сама в дома си.
Ще прегърна в мрака самотата ...

Защо те толкова обикнах
в мига, когато те видях.
Защо така ти се усмихнах,
в настроение ли бях?
Не крия, че те толкова обичам. ...

Безропотно, омаяно пилеем
и времето, и мисли, и талант!
Покорно, мирно кат овце живеем,
безропотно – без всякакъв семант!
Не идва пролет! ...